tonitta историята ти е специална, защото е Твоята история. На мен ми хареса 

Как така нищо  особено  Това си е твотето предложение садка и си е много мило и нежно и сладко  И всичко му е особено- защото си е лично твоето 

Ами...аз не получих предложение за брак , заедно го решихме и нямаше изненада

Благодаря ви много момичета!
Astika мила то може да се каже,че и аз нямам такова предложение,ама при мен сама си го направих така....Няма за какво толкова да съжеляваш,важното е да се обичате....а и да ти кажа,аз н еудобрявам предложения пред много хора или пред родители например-някак задължаващо е,а и някои мъже много се притесняват да не бъдат отхвърлени,та за това,а това че заедно сте го решили означава,че цени мнението ти и не иска да те насилва!Радвай се за което!Всяка двойка си се познава и за това и предложенията или не предложенията си зависят от типа двойка!

Тонита , благодаря ти за милите думи
Аз никога не съм съжалявала за това че не съм имала предложение , но винаги съм си мечтала за такова като по филмите - с пръстена в купче лед , или в чаша шампанско , и то не пред хора , а насаме , но наистина по-важното е че се обичаме

миличка напълно те разбирам!Аз съм същата!Даже ако бях мъж равна нямаше да имам по изобретателност на предложенията за брак ама нашите мъже явно са по-срамежливи,страхливи или неизобретателни,но за това пък си ги бива в друго и ние за това си ги обичаме!

Да, Тони е права и аз съм съгласна с нея. В днешно време хората могат да поживеят заедно и останалото си идва от самосебе си, а не като преди трябва да се "вземат" за да се насладят един на друг заедно с всичко останало.

Беше 18.07.2006-на 19.07 съм рожденничка-той ме държа будна докъсно.Наближаваше полунощ,вече бях в леглото,а той упорито ме гъделичкаше,мачкаше и т.н... .Когато стана полунощ ме помоли да стана,естествено аз упорствах,че вече ми се спи,но той ме убеди и аз станах от леглото........ Тогава той ми падна на колене и ми предложи.... Не знаех къде съм от щастие....
Това е най-хубавия подарък,който някога съм получавала!  

Милички ето и моята история
Аз бях извън България по това време и с милото си пишехме sms-и и се чувахме честичко по телефона После една вечер получавам романтичен sms с предложение за брак Много бях развълнувана, чухме се веднага и аз потвърдих

После след около месец като се прибрах обратно, последва още един път предложение "очи в очи"

Още една история....
При нас всичко винаги е планирано . Бяхме се разбрали че ще се оженим след 2008 и за това аз предполагах, че той ще ми предложи март 2008.  И за моя радост той ме изненада. На 30.08.2007 -2 дни преди да отидем на почивка той дойде да ме вземе от работа и беше един такъв –бързащ да се прибираме в къщи. По пътя за дома ми каза че искал да подари цветя на майка ми. „ за какво?” –учудих се аз , а той „ Искам да й благодаря за много неща”  И този отговор напълно задоволи любопитството ми.  Купи голям букет и двамата се прибираме, а аз нямам търпение да й видия физиономията като получи букета. И през ум не ми мина ,че това не е всичко  В къщи той поднесе цветята на майка ми и аз ухилена гледам как двамата се червят, потят и т.н. и в един момент той пита „ Лельо Раче дай ни  благословията  с Надя да се оженим”  След като получи одобрение от майка ми  се хвърли в краката ми  и  ми предложи да споделя живота си с него.  И така на 09.03.2008 ще е сватбата.

nadin много хубава изненада! 
Всеки път като чета различните историии настръхвам - много хубаво ми става, защото си представям какво е чувството и как думите ти бягат някъде и само гледаш с ококорени и влюбени очи 

Здравей Мария/ може ли да се обръщам така към теб  /
Напълно си права за това че една такава изненада те остава безмълвна. В същност до такава степен бях шашната че на въпроса" Ще се омъжеш ли за мен ?" отговорих с "Незнам"  Майка ми щеше да припадне 
Но той въобще не се притесни просто ми сложи пръстена. и аз казах Да 

Цитат на: nadin в 09.11.2007 12:14

Здравей Мария/ може ли да се обръщам така към теб  /

Разбира се, че можеш да се обръщаш така към мен! 
Аз след като чух моето предложението бях толкова развълнувана - гледах ококорено, разплаках се, прегърнах мъжа ми и най-накрая се сетих, че трябва да отговоря 

Мимка имала си наистина много романтично предложение!  А аз не можах да се просълзя. Майка ми плака, сеста ми плака ... Годеника ми не плака но има време 

Много хубави истории имате момичета   Някой път мъжете наистина са адски романтични...
А сега аз да ви разкажа как получих предложението си...беше толкова неочаквано и импровизирано, неподготвяно дни преди това, просто и естествено... С милото сме заедно повече от 5 години. Той винаги ми е показвал какво значение имам в неговия живот, но аз като че ли не съм очаквала толкова бързо предложение за брак. Една нощ (28 януари 2006 г.) ...около 3 часа сутринта, получавам обаждане от него. Прибираше се от някъде леко почерпен и мисля, че това му даде кураж да го направи   Както и да е, помоли ме той да сляза, за да ме види за малко. Хич не ми се ставаше от леглото и ми идеше да му се накарам и да затворя телефона (как може да ме притеснява по това време  ) ама викам айде...този път от мен да мине. Слязох аз, за късмет заведението под нас все още работеше... Чакаше ме там, беше поръчал нещо за пиене.
Аз в просъница викам: "Какво има?" и той:
"Ами, исках да си поговорим малко. Знаеш колко ми е приятно с теб."
Аз - "Колко е часа?"
Той - "Незнам, когато съм с теб времето спира".
И в същото време ми се умилква някакъв такъв...аз все повече се нервя. Завързахме някакъв разговор, който вече не помня...взе да споделя той за чувствата си. И по едно време пада на колене (а аз мислех, че пада от алкохола  ), хваща ми ръката и казва:
"Искаш ли да остареем заедно?", а аз и ни звук, ни стон... И той пак:
"Ще се омъжиш ли за мен? Искам да бъдеш майка на моите деца.", а аз забравих да отговоря веднага. През това време той откъсна това фолио или станиол (незнам как му се казва), което излиза под капака на кутия от цигари, сгъна го с дебелина на пръстен и ми го сложи на ръката... Незнаех да се смея ли да плача ли. Казах "ДА". Мисля, че все още го пазя някъде като спомен.
По-късно се оказа, че той наистина е имал намерение да ми направи романтично предложение, но все не намирал смелост и за това същата вечер си казал, ако не сега - никога и така   Същата година (2006) не се оженихме, аз пак бях решила, че е рано. В началото на тази година той пак напираше вече да се взимаме, което и направихме де (на 18.08.2007 г.). Истинският си годежен пръстен с бяла перла и злато получих в деня на нашия годеж (07.04.2007 г.), на която дата всъщност правехме 5 г. откакто сме заедно...
Това е нашата история   Нищо особено като цяло, но сега като ви пиша си я припомних отново и ми стана едно такова много мило...