Петкова, сега ще пусна отново историята за предложението за брак. Дано ти хареса
"Здравейте момичета,
Ето и моята история. Дано ви се стори забавна.
С моя бъдещ миналата година по това време се разделихме. Него много го беше страх, че вече сме заедно от почти две години и ще трябва да мине в групата на бракуваните. Неговите родители много ме харесваха и явно майка му го е питала дали не възнамерява да предприеме нещо. Пусти страх, а може би не е бил готов. Незнам. Разделихме се. Аз много страдах, защото го обичах повече от всичко. След това не се бяхме виждали 3 месеца и на сбирка на студентския курс се видяхме (ние сме колеги от университета). Говорихме, но не е ставало дума за сдобряване. На мен ми беше адски трудно. Слезващите 1-2 месеца се видяхме още няколко пъти, но нищо. Тогава се отказах от него. Запознах се с много готин човек и бях твърдо решила да го забравя. Един месец по-късно (някъде към началото на юли) в офиса ми започнаха да пристигат цветя. Без бележка. Първия път реших, че са от човека, с който излизах, но вечерта той не спомена нито дума и от поведението му се убедих, че не е той.И така в офиса ми продължиха да пристигат почти всеки ден цветя. Колегите ми (а и аз също) се чудеха кой е този упорит ухажор. В края на юли с две приятелки отидохме на традиционното море по женски - за една седмица. Тогава той се обади и пита къде съм. Аз му отговорих - "На море" , а той "Без мен?", аз- "Да, както и всичко друго. Той затвори. Не знам как беше разбрал къде съм точно, но след 1 ден дойде. Аз въобще не пожелах да говоря с него. Но той настоя. Каза, че иска да сме заедно, че иска да остарее с мен и.т.н. Аз не му повярвах. Ядосах се и му наговорих едни такива...............
Когато се върнах в София продължих да се виждам с човека, с който излизах преди това и връзката ни стана по-сериозна. Тогава Бъдещия започна да ми звъни всеки ден, да ме засипва с смс-и. Аз се съгласих да се видим. Същата вечер той ме попита какво да направи за да се върна при него. А аз му отговорих , че не може нищо да направи, защото вече съм с човек, на когото държа. За първи път го видях със сълзи в очите. овладя се, но му личеше, че му е трудно. От този ден се превърна в ......... не знам какво точно, но ме чакаше пред нас вечер, като се прибирах, не спираше да ме засипва любовни предложения. Аз не знаех какво да правя. Вече имах връзка с човек, който не заслужаваше да го нараня. Но в същото време знаех, че продължавам да го обичам. Стана така, че се хванахме на бас за нещо, като това, което той щеше да спечели, ако аз загубех беше да отида с него за един уикенд в Троян (много го харесвам този град и природата му). Е, както можете да се досетите - загубих. Понеже не знаех доколко* мога да разчитам на себе си се разделих с човека, с когото излизам, преди да замина с него за Троян.
В Троян отседнахме в един много сладък хотел и на сутринта в събота той ми каза, че иска да отидем до Троянския манастир, за да му покажа иконата Света богородица триеручица (една извесна икона от манастира). Аз се съгласих, защото и преди бях ходила в този манастир и той знаеше, че много го харесвам. Когато отидохме до там той ми се стори много странен, но реших, че си въобразявам. В манастира влязохме в черквата и застанахме пред иконата. Целунахме я, пожелахме си нещо и тогава той ме дръпна в единия край на черквата. Аз още не разбирах какво става и се учудих защо отиваме там. Тогава той извади една кутийка, отвори я, падна на колене и ме попита дали съм съгласна да ми подари живота си и да ме обожава докато диша. Аз стоях онемяла. Той трепереше, очите му (тези хубави сини очи - най хубавите на света) бяха в сълзи и ме гледаше с толкова любов, че ме замая. Не се усетих как казах "Да". Имах чувството, че сънувам.
После няколко дни не можех да повярвам, че се е случило, а той все ме питаше дали не съжалявам. Аз се шегувах с него, като му казвах, че съм приела само защото той така се е вълнувал, че ме е било страх да не получи разрив на сърцето , ако откажа."
Това е историята.
И да ви кажа - не съжалявам.
Много го обичам и съм голяма късметлийка.
Не беше съвсем така де. Един ден просто седяхме и си говорихме по темата и той вика "Ами хайде да се женим" и аз сътоветно "Кога" сега ли и той се смее и вика ами да. А аз не вярвам и целия разговор беше в този дух- даже исках да кажем на някой друг че ще се женим тази година,за да разбера че е истина 
И наистина ето от един майтап сега остава живот и здраве месец