Здравейте и от мен...странно как до сега не съм забелязала тази сладка тема  ,
Да ви разкажа и ние как се запознахме... ами на покрива на един блок в студентски град 
Когато бях студентка на всеки първи юли се качвах на покрива на блока, за да посрещна първите лъчи на .  До трети курс бяхме само със съквартирантката, но за следващата година си обещахме да се съберем много повече хора. На 30-ти юни, обаче се оказа, че отново ще бъдем сами и... каквито сме си луди с нея цяла нощ не спахме...извадихме всичките си блокчета с цветна хартия, изрязахме страшно много цветя и тръгнахме по стаите,за да залепим на всяка врата  . След това се качихме на покрива...но каква бе изненадата ни когато след нас пристигна и още една групичка от 10-ина човека-много готина компания,а сред тях и едно момче с китара...тогава все още не знаех, че това е ТОЙ  Беше много весело свирихме, пяхме...странно е как още си спомням почти всяка подробност... Много се зарадваха като разбраха, че цветята по вратите са наше дело...  . Допаднахме си и така ... ние станахме част от компанията...
Лятото мина страхотно...със съквартирантаката ,моят /бъдещ тогава/ любим и неговият най-добър приятел вършихме какви ли не дивотии, но истинската искра пламна след едно щуро пътуване на автостоп до Банско-на Jazz Fest-a...бяха две безумни денонощия... Е, на моя мъж му трябваше още около месец, за да си признае  /но пък това стана на прекрасния празник Вяра, Надежда и Любов.../, и от тогава до сега ... вече повече от 6 години 2 месеца и 2 седмици не сме се разделяли и все още се обичаме...даже повече 
 
Дано не съм ви оттегчила с този дъъъъълъг пост, но определено по-кратко не можах да го напиша...

Много хубава и романтична история, seny!!! обичайте се все така!!!

Благодаря, благодаря...    стараем се...

Толкова романтика няма в нито един друг форум...Често препрочитам постовете тук и всеки път ми е много приятно, ама толкова приятно, че чак 

Здравейте,
за първи път участвам в този форум и наистина съм много приятно изненадана.Редовете, които чета ме карат да се усмихвам   

Дойде и моят ред да ви разкажа моята история............
Май 2002г обикновенно запознанство - моят тогавашен ни запозна. Малко след това замина в чужбина и аз бях много тъжна. Работех в едно заведение и един ден Той дойде на кафе заговорихме се и се уговорихме да се видим след работа. И така няколко месеца той ми се оплакваше за неуспешните си опити да си намери гадже аз се оплаквах, че между мен и моя тогавашен не върви...Запознавала съм го с мои приятелки, но той никоя не одобри... съдба... С моя пък постоянно се карахме. Тъкмо се сдобрим и все нещо се случва и пак се караме... съдба... Така 2 години си плакахме на рамото. През ум не ми е минавало да имам нещо общо с него. Но съдбата си знае работата. Излизахме заедно по кръчми и кафета.
Той стана най-добрият ми приятел. Споделях всичко с него.Знаеше всичко за мен.
  Една вечер докато гледахме някакъв филм усетих нещо странно между нас.Но бързо прогоних тези мисли.Докато ме изпращаше в колата пуснаха една песен на Мелани С -Never Be The Same Again и нещо ме накара да го целуна....... Направо не знаех къде съм и какво правя... той също. След това скъсах с тогавашния ми приятел и от тогава сме заедно.
Сгодихме се на нова година срещу 2005г. Докато се чуваха фойерверките отвън той ми поиска ръката.......
И прикаската започна...

Нашето запознанство си беше много тривиално. Запознахме се в университета, който посещавахме заедно. Приятелят ми тогава ни представи един на друг, а след няколко месеца двамата се видяхме съвсем случайно една вечер. Аз бях леко пийнала с приятелки и отивахме заедно на party, а той се беше запътил към общежитието си. Изглежда на него му хареса повече идеята да дойде с нас, вместо да се прибере, и така се започна всичко...

Ама, как се завъртат нещата!!! Бившият ни запозна или случайно се видяхме, абе във всичко има пръст Съдбата!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 16.01.2007 20:37

Ама, как се завъртат нещата!!! Бившият ни запозна или случайно се видяхме, абе във всичко има пръст Съдбата!!!

Май така станаха нещата...

Цитат на: didibaby в 16.01.2007 21:24

Ама, как се завъртат нещата!!! Бившият ни запозна или случайно се видяхме, абе във всичко има пръст Съдбата!!!

Май така станаха нещата...


Ами, така си е да!!!

При мен, пък кой да преположи, че ще се омъжа за някой на когото съм била квестор?  Но ето... така стана!!!

Ами то и при нас така!Като кажа че сме се запознали по интернет  и .А и не само това ами той живееше в Стара Загора а аз в София,направо ни мислят за 

Цитат на: fiibi_bg в 16.01.2007 21:37

Ами то и при нас така!Като кажа че сме се запознали по интернет  и .А и не само това ами той живееше в Стара Загора а аз в София,направо ни мислят за 

Ами, пак ще повторя, че Съдбата си знае работата!!!

Така е...и да се опитваш понякога да подредиш нещата по този начин, пак няма да се получи. Вярвам че поне част от живота ни е предопределен!

Цитат на: didibaby в 17.01.2007 17:26

Така е...и да се опитваш понякога да подредиш нещата по този начин, пак няма да се получи. Вярвам че поне част от живота ни е предопределен!

А аз вярвам, че всичко си е предопределено!!! И че случайни случайности няма!!!

много се радвам че открих този сайт и форума е супер и вие също с тези съвети !
моята история с моя бъдещ съпруг е следната ! той е с 3 години по-голям от мене и сме съседи , познаваме се от малкои !  една вечер просто се засякохме в една дискотека и той беше на маса с приятели и тъй като нямаше къде да седнем с моите приятели яхме при тях ! аз без да искам го полях с една кола и по негпвите думи съм го "сваляла" така да се каже !!!!  после ми предложи да излезнем на кафе и така вече 7 години сме заедбо и ни чака сватба !!!!!!!!  никой не повярва че ще излезне нещо, но ето че стана !!!