прочетох всички отговори с огромно удоволствие  супер сте момичета!!!

Нашата история е като на повечето тук  - запознанство в Интернет. Смешното обаче беше, че аз се бях зарекла, че не искам повече никакви българи мъже (защото по онова време като се запознахме аз живеех във Виена), а той се е бил зарекъл никакви вече интернет запознанства, защото е бил страшно разочарован за пореден път, от момичето с което се вижда вечерта, преди да си говорим по-дълго (22.01.2003). Първоначално и двамата сме усетили все едно ток минава през нас, но пустата логика ни караше да мислим, че нямаме бъдеще и на няколко пъти прекъсвахме контакти  Но постепенно взехме да не можем без разговорите по кюто (тогава още нямаше скайп и др. евтини начини за телефон), чаках го да се върне от работа да седне да си говори с мен, вълнувах се, мислех за него, беше навсякъде около мен. И така изкарахме около 6 месеца, докато не хвана самолета и не дойде при мен за 2 седмици! Вълшебни две седмици!!! 
След като той си замина аз реших да не губя много време и на третия ден вече пътувах към София да го видя пак 
и така...изкарахме 5 години на дистанция, само с две караници и то сега като върна спомените назад за големи дреболии  Сега отново не сме заедно, аз съм в Англия, но като се оженим ще си го взема тук при мен 

Обичам го безкрайно! Не мога да си представя да живея без да го има! Толкова ме е подкрепял през всичките трудни моменти, които съм имала! Винаги ме е окуражавал за действията ми, не ме е ограничавал за нищо..просто е моят мъж мечта 

и ние се познаваме от I-net .  3 месеца преди да се запознаем имах мн. неприятна вразка  и си казах" ще се бъзикам само с мъжете от нета "( тогава MIRC). И  така един ден попаднах на него . Спечели ми доверието за две вечери чат- а не съм от тия които  излизат със всеки . Разбрахме се на др. ден да се видим. Изобщо не беше мой тип визуално и реших да скъсам с него , но вече 6 години с всеки изминал ден го обичам все повече . Подготвяме се и за нашата сватба.  а се оказахме съседи - живеем на 5 мин един от друг

Февруари 2004г аз отивах да кандидатствам за работа и първите "колеги", които видях след няколко месеца ще са ми мъж и кум!   Та така с милото бяхме колеги, но в различни офиси и различни дружества на фирмата! Моето мило ме преследваше около година. Той ме сваля, а аз го отрязвах по всички възможни начини  , но после стана обратното - аз исках да сме заедно, но той реши да се подърпа малко. И така накрая се събрахме. Два месеца по-късно заживяхме заедно, а сега организираме сватбата си!
П.С. И нашите кумове са се запознали като колеги в същата фирма,а от там ги познаваме и ние!

А си мислех, че запознанствата в Интернет не са толкова често срещано явление, ама съм грешала. И ние с моето мило се запознахме в интернет пространството в прословутата mIRC. Нямах и намерение да излизам на подобни чат-срещи, от къде да знам кой стои от среща, а и като го видях на снимката никак не ме габна, а той милия просто не е фотогеничен.  Един ден обаче, уж ще уча за държавен изпит, но коремчето гладно милото вика, в хладилника няма нищо и понеже не се учи на глаед стомах седнах да се жалвам в чата че съм гладна, а навън вали като из ведро. И не щеш ли хоп Господинът току що станал и ме кани на кафе, аз си се смея, абе какви кафета какви 5 лева, ама незнам и аз как се съгласих. Може би защото беше познат на мой познат и бях поразпитала що за човек е. И така излязохме на кафенце, заведе ме в Романса. Аз още като видях дори не мога да опиша усещането, но предполагам вие сте го изпитвали също и ще се досетите - любов от пръв поглед!!! То тогава кафето прерастна в кино и познайте колко учих в този ден. Всъщност почти толкова колкото всеки следващ при положение че се чувствах така (все пак си взех изпита с 6 ) Е до тук всико цветя и рози, но за жалост излизах с едно момче тогава и аз нали съм честна мара, прецених че не е добре да се виждам със сегашното си мило, и да си стоя при тогавашния си господин. Е да ама нееее, то сърчицето като иска друго....... И така три пъти си казвахме няма да се виждаме и другия ден пак на кафе  Съдба. Тогава си казах Любомирке, я се стегни и вземи някво решение, че то така не става! И го взех, казах чао на тогавашния си господин, просто осъзнах, че не се виждам с него, а за милото - не се виждам БЕЗ НЕГО!!! И секунда не съм съжалявала за решението! Обожавам си го съкровището и знам, че ТОЙ е човекът за мен. Затова и казах ДА и затова стягаме сватба.
Май нещо много се разписах  , ама това е най-краткия вариянт който измислих

Има една поговорка (изречение), че лубовта няма да ти почука на вратата,а трябва да е тарсиш..но ние с милото сме живото доказателство че е така... а нашето запознанство стана по следния начин...Бях сменила тъкмо квартирата,и живеех с още две момиче...два дена след като се нанесох, вечерта се звана на вратата...и насреща ми моето мило..седи и се чуде какво става...защото му отваря непознат човек...е то моето мило идваше да се види с братовчедка си ( едната ми саквартирантка) и тогава се запознах ме...но тогава той си имаше приятелка ,а и аз бях с едно момче..но скоро след това се разделихме с тях..стечение на обстоятелствата .... и така при поредното посещение на братовчедка му...се събрахме..все още водим спор кой кого е "зарибил"  но отогава неможем един без други много се обичкаме и уважаваме,а междо другото се оказа че сме се разминавали много, защото имахме много общи познати и приятели... но живота си знае кога,каде ,и с кого....май май мн писах...това е от мен 

хехе момичета, нашата история е следната. Дойдох да стажувам в адвокатската кантора, в която работя и първият човек, който видях и с когото се запознах скоро ще стане мой съпруг Мой колега в началото, после приятел, който ми помагаше да си паркирам колата и накрая мъжът който ще е с мен завинаги 

Колко сладки истории само! Ето я и нашата: Брат ми работеше в една пизария в Студентски град зад блока ни, а пред нея имаше магазинче за цигари и алкохол на същите собственици, та така брат ми ни запозна. Но Моят бъдещ съпруг е 5 години по-малък от мен и аз като го висях за първи път си помисли: Какво сладко хлапе! Но никога не съм си помисляла нито за миг нищо повече, той пък също много ме харесал, но решил, че съм много голяма и няма да му обърна внимание. Няма да забравя седмица преди да се влюбим един в друг брат ми ме праща за цигари там ,а то сняг вали, студ, и ми вика: хаиде де И. е на работа,а  ааз: И какво като е на работа? Той Ами да го видиш и аз Какво има да му гледам) Голям смях. Една седмица по-късно случайно го заякахме с брат ми и той го покани в нас след няколо дни, и така на 22.03.2006 милото в нас, аз брат ми и прятелката на брат ми, пийнахме хапнахме, брат ми нещо се занимава с гаджето,а аз развеселявам госта, показвам му снимки, моу бивши гаджета и т.н. Голям смях. По едно време както си седим на леглото и гледаме ТВ на леко приглушена светлина и се целунахме, после се оказа, че и за двамата е било сякаш някой ни хвана за главите и ни затегли един към друг. После остана в нас, говорихме си, гушкахме се...На другият ден той си замина за 4 дни за неговият град, каза че пова са били най-дългите четири дни в живота му,  а аз се чувствах като новородена, направо летях. След 4 дни се върна и ми се обади, от тогава сме неразделни, няма ден и нощ, в която да сме били в един град и да не сме били заедно. След 1 месец ме заведе в тях, още от самото начало знаех,че винаги аз съм чакала него и че той и неговото семейство са чакали мен!

хеи моми4ета, само сладурски историики тук.и моята не е по разли4на от вси4ки тук, и ние се запознахме в и-нет, но аз по това реме бях заета.аз бях в бг,тои в англия и в съ6тото време тогава6ния ми приятел бе6е съ6то в англия.и така 4атихме си няколко пъти, след това на мен ми предстое6е да замина да у4а във франция и заминах...няма6е и 2 седмици и моята мила сестри4ка ми звани по телефона и ме пита дали може да ми даде номера на "въпросното мом4е".аз естествено казах"да", не 4е ме бе6е заинтригувал, но няма ни6то ло6о когато си сам ж 4ужда страна да си поговори6 с някои познат..и така,4ухме се и тои каза 4е по това време е в бг и на връ6тане "уж" 6тял да мине ама то4но през този град в които аз у4их{lyon}.аз...естествено да не се правя на невъзпитана  казах" ооо да няма проблем" и така след 2 дни тои буквално "цъфна" и така станаха не6тата 4е сега сме неразделни.но се наложи аз ж името на лубовта да напусна франция, и така и направих...преместих се при него в лондон....и както има една приказка...и заживяли щастливо заедно.....ве4е 3 годинииии а тая година завършвам образованието си тук...и се готвим за сватба...а на 24.03.08 ми предложи...но за това в другата теми4ка...

здравейте!нова съм в този форум,но реших да се включа.нашата история даже е леко брутална,защото моя любим беше приятел на моето тогаващно гадже и гадже на моята приятелка.лудост!и двамата не бяхме особено щастливи с тогаващните си половинки и ....един ден....излязохме на диско аз,приятелката ми(която вече не ми е приятелка) и още един човек.по време на вечерта ТЯ прекали с алкохола и се скараха.аз определено заемах неговата страна,защотото тя доста прекали,даже го унижи.тогава започнахме да си говорим с него и той ми каз ,че никак не е щастлив и ме хвана за ръката по ония особен начин и ми каза,че трябва да търся любовта на живота си и да не се отказвам.продължи да ми държи ръката,а аз неможах да я пусна ...просто стоях ,като вдървена.и за части от секундата той ми казва да отидем някъде др и аз тръгнах.в момента, в който излязохме той ме целуна и .....1 месец крих от всички приятелки и една по една ги отмятах от списъка,като им казвах"не казвай на другите".а ТЯ  все още незнаеше и трябваше да разбере.обаждаше ми се да ме пита дали наистина е прекалила толкова,за да скъса той с нея,а аз се чувствах като .в последствие ТЯ разбра.вече не сме приятелки,разбираемо...останалите прителки се разделиха на 2 лагера-2-ве за мен и 2 за нея,засъжаление,не е възможно да се поправят тези неща.но си заслужава...защото с моя лубим сме вече 2години и полувина заедно и юли ни предстои сватба .даже днес си взех роклята

ами..здравейте и от мен! ние се запознахме много смешно - брат ми играеше футбол зад блока, в който тогава живеехме, играеше с едно момче, извика ме да им занеса вода, защото бяха ожадняли, и така се запознахме с Жоро...Той беше супер срамежлив, аз пък тъкмо бях приключила една...хмм, връзка е силно казано, но ..да кажем нещо такова, и хич не ми беше до гаджета..обаче след два месеца тръгнахме и..така..сега август стават 5 години...и ..той ми предложи да се оженим...пристигна в офиса, където работя, с букет рози и ми падна на колене още там..аз направо бях шашната..но това е друга тема 

като ви чета историите и ми става едно такова...хубаво е да виждаш щастието на хората,дето има една приказка "любовта те кара да летиш" :  ние с моя бъдещ мъж бяхме колеги в университета,аз бях гадже с колега,а мъжът ми негов приятел(и мой де)когато се разделихме,т.к. той беше грешка на природата(бившия ми приятел),много исках да намеря някой който да ме направи истински щастливаи така чаках докато най невероятния мъж е бил под носа ми 4 години без да му обърна внимание.в един момент вече започнах да гледам на него по по различен начин,той също започна да се по държи по по различен начин...и така до рождения ми ден, тогава тръгнахме и сме най-щастливите на земятана 25.05 направихме 2 години, а на 16.08. ще сме мъж и жена

Цитат на: beb4eto_na_me4o в 01.05.2008 18:49

ами..здравейте и от мен! ние се запознахме много смешно - брат ми играеше футбол зад блока, в който тогава живеехме, играеше с едно момче, извика ме да им занеса вода, защото бяха ожадняли, и така се запознахме с Жоро...Той беше супер срамежлив, аз пък тъкмо бях приключила една...хмм, връзка е силно казано, но ..да кажем нещо такова, и хич не ми беше до гаджета..обаче след два месеца тръгнахме и..така..сега август стават 5 години...и ..той ми предложи да се оженим...пристигна в офиса, където работя, с букет рози и ми падна на колене още там..аз направо бях шашната..но това е друга тема 

Историята ти ми заприлича на една песен на Тоника СВ, в която девойката занесла вода на един младеж и така пламнала любовта им. Но не си спомням името и.

Цитат на: Kleo в 27.05.2008 09:07

Историята ти ми заприлича на една песен на Тоника СВ, в която девойката занесла вода на един младеж и така пламнала любовта им. Но не си спомням името и.

нали...нямам търпение да се оженим! а сега вече живеем заедно 

май в тази тема не съм се включвла, но накратко нещата са такива:
Нашата история е дълга, но много простичка.

Познаваме се от 15 Септември 1994 - първият учебен ден във Френската гимназия. Веднага си станахме приятелчета.
Милото разправя, че още 9ти клас (1996) в гимназията започнал да ме обича.

Чак през '99 ми го показа, а после чака половин година, за да се осмели да предложи официално да сме гаджета

Имамхе си причина - страхувахме се да не си развалим приятелството.

В началото на 2004 започнахме да живеем заедно, предложението за брак дойде през 2006 юни, а на 8ми септември 2007 беше нашата приказна сватба

Здравейте, момичета. Случайно попаднах на тази темичка и реших и аз да разкажа нашата история.
Запознахме се в едно кафе чрез наш познат Н.Беше 17 октомври 2003г. Никога няма да забравя тази вечер. Всъщност аз изобщо не го харесах моето мило. А пък и тогава аз ходех с колега на Н.И така заприказвахме се и разбрахме, че моят брат и неговият брат са учели заедно в училище. А аз познавах брат. И така една вечер нямаше какво да правя, а на тогавашния ми уж "не му се ходило никаде" и аз реших да се обадя на Н. да пием кафе, а той имал уговорка с мойто мило и ме покани да отида с тях. Това беше на Стефановден същата година. И повече не се видяхме.Докато след нова година аз се разделих с Г. и така започнахме да излизаме с котето. Разказвах му за връзката си с Г., как ме е лъгал и т.н ( а те се познават) и той ме успокояваше и така.  По това време и той се беше разделил с приятелаката си. И започнаха едни  и от 26.02.2004г.( преди моят бал) сме заедно. И така вече повече от 4 години.За първата ни годишнина ми подари пръстен последван от въпроса" Ще се омъжиш ли за мен?" и аз направо  , но разбира се казах ДА Още не сме се сгодили, но говорим за СВАТБА от 6-тия месец откакто тръгнахме. И сега мислим да поживеем заедно и да започнем да стягаме годежа и сватбата.
Извинявам се за дългия пост, но нямаше как по-накратко да го обясня.  Дано не съм ви оттегчила с моята история!