Много интересни и различни историиЕто и моята.
Със съпруга ми се срещтнахме през лятото на 2001,запозна ни една моия съученичка в една от варненските дискотеки.Той беше с един негов приятел.Уговориха ми среща на следващия ден,мислех,че ниама да се появят и са ми варзали тенекия,това си мислели и те,но срещата се проведе.Така започнахме да излизаме всеки ден и все двамата идваха,и си казах брей кой от двамата ме сваля?Съпругът ми по това време беше парва година студент в Америка и си беше дошъл за ваканцията, а приятелиа му си беше във Варна.Така лятото сварши,срещите приключиха.Мажа ми си замина. Една вечер пак в една дискотека виждам въпросния приател и тогава той ми разкри как стоели нещата...За Коледа мажа ми пак се прибра в Булгария,срещтнахме се и той си призна,че ме харесва.После пак си замина за Америка.Продължухме да си говорим по Интернет,така един ден ми каза искаш ли да се видим в Париж?Аз приех,изкарахме 5 прекрасни и незабравими дни там и отново се разделихме.Правихме планове аз да отида да уча там,но аз ги провалих,като направих своия избор и избрах да карам мастер програма в Италия,така той малко ми се обиди и се разделихме за 2 години.За рожденния му ден изпратих картичка и така започнахме отново да говорим по Интернет.Той ми дойде на гости в Италия за рожденния ден,после пак.Аз през това време се преместих да живея в Лондон.Постоянно биахме в интернет,за да си говорим и виждаме макар и виртуално.Миналото лято се прибрахме в България за 2 месеца,после отново кратка раздяла аз в Лондон,той в Америка.Накрая неиздържахме и през февруари се прибрахме за 6 дни,сключихме граждънски брак и си отлетяхме двамата заедно за Америка.Сега сме истински щтастливи след толкова раздели и далги разтояния.Обичаме се силно и сме едно истинско щтастливо семейство.

Здравейте!
Да Ви разкажа и моята история:
Аз съм от Стара Загора, а половинката ми е от Поморие. Бях студентка във Варна и имах съквартирантка от Поморие. И аз като други момичета от форума си бях казала, че никога няма да отида в Поморие, защото веднъж преди години бях минавала с автобус от там и изобщо не ми хареса. И така моята съквъртирантка ме моли цяла година да и отида на гости.
Като на майтап с мой приятел, който имаши работа в Несебър отидох до Поморие на гости. Още първия ден видях моята половинка и се влюбех в него, а той се държеше така сякаш всички момичета бяха негови. Така се виждахме известно време до момента, в който той спря да ми се обажда и да ми вдига телефона без никакво обяснение. Цяла година плаках за него и в един ден реших да отида с друга моя приятелка да разбера все пак какво става, защото съм човек, който обича да казва нещата в очите.
Така се срещнахме с него и тогава разбрах, че моята съквартирантка от Поморие му била казала, че съм говорила против него, че съм заплашвала него и семейството му и всякакви такива глупости. Доката на мен ми говорише, че нищо неразбира и се опитва да ни оправи отношенията, защото били големи приятели.
Така си изяснихме всичко и се събрахме (междудругото в последствие разбрах, че съквъртирантката ми много искала да е с него и затова е направила така), и така 4 години, а сега подготвяме нашата сватба.    Немога да Ви опиша колко много го обичам и колко много се зарадвах когато той ми каза за първи път, че ме обич (защото пак казвам, че беше голям плейбой и винаги казваше: "да ти е ясно, че аз не се влюбвам".
Така, че мили момичета един съвет от мен - пазетесе от приятелките си и внимавайте, защото имам и познати, които се разделиха окончателно заради подобни интриги, и най - вече за това, че никой от тях не пожела да изясни ситуацията.

Здравейте и от мен!
Най-накрая успях да се регистрирам и умирам от щастие! Форумът много ми помогна относно подготовката за моята сватба-затова-ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ МИЛИ МОМИЧЕТА!
Та как се запознах с моето мило..
Всичко стана толкова случайно, че направо и аз не мога да повярвам.
Бяхме отишли с моята компания в гр.Копривщица,ей така за купона. Та както си е реда намерихме хотел, настанихме се, и излязохме да разгледаме града.Вечерта излязохме на кръчма а после на дискотека. Та така...оказа се че с моето  същата вечер сме били в една и съща кръчма, маса до маса, но никои не е предприел нещо.Развръзката стана в дискотеката.Както си вървях така ТОЙ изникна от нищото.Направо ви казвам че замръзнах...нямаше нужда от думи...просто започнахме да танцуваме и да се целуваме.Оттогава та до ден днешен сме заедно..предстои ни сватба на 20.09.2008 г.

  Нас ни запозна едно негово бивше гадже Пътувахме към ММЦ Приморско с група приятели, а той с нагов приятел към Китен. Маршрутът беше Бургас - Приморско, Китен и т.н. Седнахме отзад с двете ми приятелки и той между мен и едната. Мисля, че и за двамата беше любов от пръв поглед, още тогава ми каза, че ще се ожени за мен, последваха няколко дни, флиртове, закачки, недоразумения, неприлични предложения /отхвърлени категорично от мен/ и накарая аз му предложих да бъдем заедно като му поставих няколко условия, а и той на мен Така вече почти 6 години се обичаме все повече и повече и най-накрая решихме, че искаме да сме трима и на 21.09 ще си кажем "ДА"!

На една хижа на Карандила. Тои беше с цяла тумба приятели + приятелката си
Аз бях сама, в смисъл с една приятелка, която ме покани.
Спряхме да заредим колите на една бензиностанция. Тогава той слезе от колата си и след дойде да се запознае с мен. Твърди, че се е влюбил в мен от пръв поглед  . Вечерта дойде да ме завие, да не ми е студено    Е, да ... само ме зави, разбира се
После цяла седмица се чудел какво да измисли, за да излезем всички зедно и да извикат и мен.
Седмица по-късно се раздели с приятелката си, с която са били 8-9 години заедно 
И от там започна нашата красива история ... 

Нас ни запозна една обща приятелка.Размени ни координатите и един ден той ми се включи в скайпа  .Започнахме да се опознаваме и след няколко дни ми предложи да излезем да пием по 1 кафенце  . Аз се съгласих!На 18.03.2007 година около 21:30 той ме чакаше пред моят блоки отидохме на заведение.И след заведението той ме дари със най- романтичната и нежна целувка, който някой ми е давал. Никога янма да забравя този вълшебен момент.   Обичма те мило 

Каква интересна темичка.  Я да се разпиша и аз.

Моята е малко дълга и широка, ама...

Бях се регистрирала в една интернет игра. Играем си ние, правим си съюз и от дума на дума един младеж ме зариби. Видяхме се, влюбих се до безпаметност и ... се започнаха мъките и проблемите. Ходи по чужбина да работи, аз от притеснения, дали ще ме иска като се върне се разболях и едва не умрях след заминаването му. Като се върна, той се начуди какво иска и каза "не искам да се влюбвам, върви си". Е, тръгнах си, но в резултат на мъката, която изживях получих възпаления на де що има двигателни нерви из тялото и известно време дори не можех да стана от леглото, защото..."ааа...емиии....ъъъъ...май няма да можеш да ходиш, защото не ще да мине"    , а имунната ми система така отслабна от изтощение, че щом оздравеех от един грип ме хващаше следващ...абе...кофти отвсякъде. Направо бях станала на призрак. Не можех да спя нощем, само сънувах кошмари за него...бъррр!

Слава богу, намери се една рехабилитаторка, която освен това дето е учила си има и по наследство разни похвати, та ме пооправи да мога да ставам и да ходя из къщи. И като едва се движех и нямаше какво да правя си викам, чакай пак да покараме малко космически корабчета.

Джиткам си пак аз игрицата и същевременно лаф-мохабет със съюзниците, щото ден дълъг, не се минава...и изведнъж заформихме разговор с един съюзник, дето от сума време при нас, ама не сме говорили, освен за някоя битка понякога. От дума на дума и младежът започна да пуска въдици и намециииии... Аз обаче гърмян заек вече и си казвам "Аааа, яли сме я попарата на това нещо интернет връзките, не мож` мъ излъга. Язък, изглеждаше свестен човек." В резултат, за да не си мисли, че ще му се отвори парашутът, седнах и му написах едно любезно писмо, в което по най - възпитания възможен начин му казвах "Я се разкарай, аз да не съм ти някоя за един ден.", с надеждата, че въпреки любезния тон, той ще се откаже и няма да ми пише повече.

Пуснах аз писмото на скайпа и чакам ... хъм...десет минути никой нищо не пише. Помислих си "Ейййй, и този излезе от ефффтините нет свалячи." и ми стана едно такова необяснимо кофти. Обаче, на следващата минута скайпът ми светва и отсреща се започна...еми аз трябваше пръв, но ме беше срам  , айде да се видим и т.н. ... и понеже аз не можех да ходя извън къщи, та камо ли да пътувам, след няколко седмици магаренцето ми хвана нощния автобус от Русе, после от София другия за нас и сутринта цъфна при мен в Костинброд.  От тогава сме заедно и открих щастието.    Той е моята радост и моята любов.  Никога не съм си представяла, че ще бъда толкова щастлива. Винаги досега е бил до мен, колкото и да е било трудно, надявам се да сме завинаги заедно и да мога да му дам поне частица от щастието, което той ми дава!

Вече си живеем двамката на квартирка в Кб, аз съм почти здрава и като резултат, живот и здраве догодина ще сме официално семейство.

Абе.... съдба. Аз, която като чуех за интернет връзки и си мислех "тези пък извънземни глупости какви са" и хоп...   

Здравейте,

И аз да се включа...
Бяхме колеги около една година, но работехме в различни проекти и аз само по физиономия го познавах, докато той, както разбрах по- късно, ме е харесал още тогава...
Той напусна общата ни месторабота през май 2007, а аз през ноември 2007.
Всичко стана в този сайт facebook.com Много колеги си направихме там профили. Един ден гледам, че някой ми е написал коментар под една снимка, поглеждам - той. Не се сетих кой е, но ми хареса много и му писах. Така от дума, на дума се видяхме и така станаха нещата....

ми то нашето е малко старнно....запознахме се супер случайно на старта ми работа.....и се сприятелихме разменихме си телефоните станахме много добри приятели......само ....много често се чувахме по телефона поневе той е от бургас а аз от софия.....и преди да му ида на гости в бургас сега.....се чувахме още по често.....до миналта седмица.....бях с него на бургас.......и магията на любовта стана....сега сме заедно и много се обичаме.....и пролета ще се женим и двамта сме адски щасливи...вярно е че любовта идва там където най малко я очакваш.....решихме го за няма и 3 дена но и двамта сме сигорни един в друг....и пожелавам на всички да са толкова щасливи и така влюбени .......а на мен ми остава да подоготвя перфектната сватба .....милото иска всичко да е идеално....нали съм си неговта прицеса

И аз да се разпиша в тази сладурска темичка  С милото (вече официално съпруг ) се запознахме през '98. Бяха ме приели маркетинг в УНСС и първия ден на лекции решихме да отидем на кафе група колеги в 'Ганчев'. И като седнахме около две масички, милото седеше току срещу мен и аз още като го видях и  Любов от пръв поглед ви казвам! Той тогава беше на черта, с много сладурска брадичка, а и си е якичък и веднага хлътнах. И се почнаха дискотеки, купони, задявки и още на втората седмица на един купон се 'свалихме'. По-скоро аз го свалих де бях се почерпила малко повече и ми дойде куража  та целувки-милувки... И се прибирам на другата сутрин и се чудя на пияна глава какво съм правила  Обаждам се на една приятелка и и разказвам за моите изпълнения и казвам 'Я изкараме една-две седмици, я не!'  Струваше ми се голям плейбой и не съм го мислила сериозно! А то какво стана?  След няколко месеца почнахме да живеем заедно и така до сега... Милото от време на време го бъзикам, като ми каже 'Къде те намерих такова лудо?' и му казвам - ами аз те намерих, ама пияна, беше тъмно  и така нашата приказка пишем вече 10 години, а и бях дала една-две седмици 

Ние се запознахме чрез интернет, сайт за запознанства . Бяхме си писали около месец, видяхме се, харесахме се..... и така. След около 3 месеца се изнесохме заедно на квартира, където и до днес си живеем щастливо. 

ние бяхме колеги, и тъй като той ми беше нещо като подчинен все се правеше че нещо не е разбрал и идваше да ме пита. както казва сега намирал си е поводи да ме види колежките ми казваха че си ме е харесал ама аз не им вярвах и чак след като напуснах той идваше с тях когато се виждахме на по кафе ....и така веднъж решихме с бившите ми вече колеги и колежки да се качим на Рила...милото нищо не ми каза нито направи нещо което не исках, но ми показа и аз вече наистина видях колко е влюбен в мен и от тогава(вече година и 3 месеца) откакто сме заедно 

Ние с милото се запознахме на един банкомат  в университета. Той твърди, че и преди ме бил виждал и харесал, но бил зает тогава. Ми то и аз бях  .
Два месеца по-късно излязохме на кафе (уредено от негов приятел и моя колежка) - отне ми около 3 седмици да поддам, но на 14 февруари 2004 вече се предадох 
Вече 2,5 години живеем официално заедно и плануваме да станем семейство на 12 септември 2009 - освен ако не издържим и не изберем нова, по-ранна дата  .

Ние с писето се запознахме в Свищов,преди 20 години,малко преди да тръгна I-ви клас! Той беше първото му гадже,детската ми любов и следддддддд тооолллкова много години и законен съпруг! Много си го обичам!

Аз и съпругът ми се запознахме на работното място.Бях студентка и работихме в една  смяна на бензиностанция Шел. Първоначално имахме непоносимост един към друг.Дразнеше ме много. Казвах му, че е дечко и той много се сърдеше.Като и да е взехме да се сработваме, след това станахме добри приятели-намерихме много общи неща, споделхме си.Той ме е погледнал с други очи – разкри ми чувствата си, за съжаление аз неможех да му отговоря и продължихме с приятелството ни.Напук на всички очаквания на наши близки станахме още  по-близки. Излизахме и се забавлявахме, не след дълго слънцето отново разкри чувствата си, а моето сърце все още небеше готово да отговори на чувствата му.Добре ,че момчето ми е търпеливо...
Незнам как но в един момент започнах да осъзнавам че симпатията ми към него се превръща в онази силна и изпепеляваща любов, която човек изпитва само веднъж в живота си.От този ден на татък ние станахме едно цяло и 7 години по-късно скрепихме тази обич в свещен съюз.На 14 септември тази година станахме законно семейство. Благодаря на Бог, че ме срещна с моят мъж. И  всяка сутрин когато се събуждам до него, откривам че го обичам още по - силно от предия ден.