Как се запознахме...? Хммм, добър въпрос.
Ами всичко стана на великата дата 24 май. Аз тъкмо бях приключила със сесията ми и трябваше на 25 да започна работа. Обади ми се шефката на 24 на обяд да ми каже, че е добре вечерта още да отида на работа, за да се запозная с някои неща и хора. И така - грабнах колата и вечерта - на работа. Още с влизането ми в ресторанта го видях  . Беше заместник главен готвач и в самия момент подреждаше шведската маса отвън. И както повечето от вас ще предположат - бях сигурна, че това е страхотен човек. Тръгнах директно към него и всъщност той се оказа първия човек, с който се запознах . В последствие ден след ден се убеждавах, че това е човека  . И всичко започна като шега. Инициативата беше категорично от моя страна  . Постоянно внасях някакви майтапи, които обаче вътрешно си бяха чиста истина. И така...Повечето ми казваха - недей се заминава; при него гаджетата са само за лятото. Обаче аз не престанах. Дори като тръгнахме един ден се бях прибрала вкъщи и след разговор с майка ми тя много се натъжи. Защото аз през цялото време повтарях как не трябва да се взема насериозно нашата връзка тъй като е само за лятото, а тя жената виждаше как съм хлътнала и вътрешно неискам да си повярвам. И наистина, така и беше. Вътрешно ама хич неисках да си повярвам. Но един ден на работа, в разговор с няколко негови колеги, дойде едната колежка до мен и ми каза: "Искам да знаеш, че вие един ден ще се ожените. Той е много различен. Виждала съм го с други момичета, негови гаджета, но сега - той не е същия. Постоянно те следи с поглед, гледа къде си, като си в почивка е тъжен. Вярвай ми - сега е различно, той е безумно влюбен." И това ми даде такива крила, че и досега като се сетя и ми идва да отида и да си го гушна... 

Ееех,Албена,колко двойки си оженила!!!

Ние се запознахме на един рожден ден преди 3 години. Говорихме си цяла вечер и не обърнахме внимание как времето мина, хората си тръгнаха, а ние продължихме да си говорим до сутринта. Оттогава не сме се разделяли 

Здравейте! При нас нещата станаха съвсем случайни. Преди години (не помня вече колко са) влизах в така наречения ирк чат всеки ден, Пищвеь си със приятелки запознавах се с нови хора (не със всеки който ми е пишел разбира се). Но тогава бях малка лапещка история...И тогава едно момче ми се включи едно момче разприказвахме се допадна ми по начин на мислене (поне по това което пищеще,защото не го знаех кой е и т.н.).Започнахме да си пишем всеки ден и така в продъление на няколко месеца,но след това по стечение на обстоятелствата си загубихме дирите...беще ми кофти но....както и да е...минаха няколко години...аз започнах работа в едно заведение(там работих само 1 месецІ и един ден двама мъже седнаха на "моя" маса.Оказа се че познаваха една от колежките ми.После се разприказвах и аз със тях и се оказа че сме от един и същ квартал и когато разбрах това веднага се сетих за онова момче с което си бях писала преди години. И веднага като се сетих и тогава попитах единия от мъжете :"А ти да помниш преди години да си си писал в чата с еди коя си?". Отговорът беще "да ,защо?". и аз му обясних коя съм и т.н. отначало не исках да си дам телефонния номер но с това голямо настояване от страна и на 2та го дадох най накрая обадиха ми се след няколко дена за по кафе излязохме приказвахме си и т.н. един  ден пак ми се обадиха за кафе и се разбрахме...но когато отидох на уговореното ясто беше само ТОЙ. и така започнахме да излизаме само двамата и след известно време станахме гаджета(оказа се че тогава живее на 5 мин път от мен. .от 1 година и няколко месеца живеем заедно и сме сгодени..догодина ще сключим и граждански брак.Скоро ще станат 3 години от както сме заедно и се обичаме..Светът е много малък и съм благодарна на съдбата че така се стекоха обстоятелствата ,защото страшно много го обичам...Надявам се да не съм ви отегчила с този роман.

     Нашата история... започна като в приказка  и тя продължава да бъде такава- нашата приказка! 
Запознахме се в скайп. Той видял мои снимки в един сайт – явно съм го впечатлила. Знаел, че негов приятел си пишел с братовчедка ми и от нея се сдобил с моите данни.
   Тогава аз изживявах свои емоционални катарзисни моменти и се чувствах много подтисната и нещастна ...и изведнъж – през настъпващата вечер, един непознат се включи и зачена мил и уютен разговор,в който аз споделях и разголвах напълно своята същност и някак емоциите, които пораждаха болка и сълзи в мен, постепенно отшумяваха и до изгрев слънце се бяха превърнали в нежно,изпълнено с уют и мир, спокойствие, което позволи на блажената усмивка да се появи на лицето ми . След 1-я ни разговор спах толкова сладко и спокойно, колкото отддавна не си спомнях да го бях правила.
   Мога да напиша цяла книга – затова ще се постарая да бъда по-кратка. След това последваха 11 прекрасни месеца, в който нямаше ден, в който да не бяхме контактували (е, с изключение на един-единствен, в който аз се бях разсърдила) – първоначално изживяхме десетки нощи пред компютъра, които включваха толкова скъпо моменти за мен, без които бих се чувствала безкрайно ограбена – като вечери, в които сядах с  горчиви сълзи пред компютъра,а след това ставах с “влюбена” усмивка, излъчваща онзи емоция, която може да предизвика само любовта. Последваха много, много красиви моменти – моменти като например – на мен една вечер ми беше лошо, нямах сили дори да седя пред компютъра, а не можех да заспя – не ме ловеше сън – и когато той разбра за моето състояние – започна да измисля приказка, която ми изпрати на sms-и чийто край, същата вечер, недочаках – защото той така се бе справил – че аз бях отпътувала в блажената страна на сънищата.   
Помня и моментите, в които, благодарение на шегите и хумора ми, които се отпръщиха от него – аз го чувах по скайп как хълца от смях. 
Помня и как след това започнаха разговорите по телефона, десетките нощи, в които не спяхме, а говорихме и говорихме – толкова ясно се бях запомнила гласът му - толкова мъжествен и вдъхващ невероятна увереност, че все още мисля, че сред милярди гласове, без проблем, мога да разпозная неговия.
    И след всичко това, и много други моменти, които няма как да разкажа – дойде момента на нашата среща.
Тя беше на 13.10. 2006 г. – беше петък, 13-ти.
Ние сме от различни градове, аз от София, а той – от Казанлък. И колкото и странно да звучи – аз реших да отида там, поради някои съображения. Аз съм с 13 години по-малка от него и до ден днешен мисля, че постъпих доста рисковано, понеже кракът ми не беше стъпвал в неговия град, който впрочем е много красив и спокоен, но сега-  определено не съжалявам за постъпката си!
   Ние знаехме всичко за себе си – само не се бяхме виждали. И запознанството ни беше орисано от необикновеност и приказност – на спирката, на която трябваше да сляза, където той ме чакаше – аз започнах да си търся обицата, която падна и така и пропуснах да сляза и след това последва гонене на автобуса – препречване и най-сетне моето слизане от него! 
    Аз, преди това,  не се притеснявах много, но когато понечих да слизам по стълбите на автобуса тогава усетих как прималявам и усещам пеперудки в стомаха, които искаха да излетят на свобода.
   Тогава реално - на живо запояна нашата красива история, която стана обща...  !
   И така – почти три години по-късно, ние все още усещаме пеперудките в стомаха  ,изживяваме продължението на нашата приказка и с нетърпение чакаме да изживеем и да усетим емоцията на  нашия кулминационен приказен ден  - идната година – или поне един от многото кулминационни и приказни – защото всеки ден, изживян с любов с любимият, е приказка!

Мила лунна девойко  това наистина е приказка като сбъдната мечта  Пожелавам ти вълшебството да не свършва никога и този роман да е вечно жив във вас 

  Миличка dezmand, много ти благодаря за хубавите думи и  пожелания!
Аз, от цялото си сърце, ти пожелавам и вашата любов да не спира да гори и с нетърпение чакам да видя снимки от вашия празник на любовта! 

Здравейте мили дами,

Това е моя първи пост в този форум. Досега само четях и се радвах на хубавите истории. Реших да разкажа и своята.

Нашата история започна преди около 3,5 години...И двамата с него сме програмисти . Преди горе-долу 4 години(преди да влезна в Техническия) започнах курсове в CISCO академията. Един ден докато стоях в mirc(в канали от сорта на cisco,programmers,linux и тем подобни) ми се включи момче с думите "Леле, братле какво bnc имаш само!"(ника ми не беше женски умишлено.в тези среди разберат ли че си от женски пол веднага ти се лепват поне една дузина, а не за това бях там аз). Не знам защо се заговорих с него. По принцип не разговарях с непознати просто ей така. Когато той разбра че съм в CISCO академията и че съм момиче първите му думи бяха: "Ти си онова момиче!". На въпроса ми "Кое момиче?..."(определено не съм единственото момиче там и думите му ми се видяха странни). Описа точно мен. Каза ми че е имал предчувствието че говори точно с мен. Оказа се че ме е видял на едно от предварителните записвания за групите, в които съответно бяхме събрани групи от 1,2,3 и 4ти семестър. Милото ми разбрало че аз трябваше да съм втори, а той беше за трети и умишлено пропуснал един семестър за да сме заедно следващия. По това време аз имах приятел от година и половина някъде, но той определено беше най-голямата грешка в живота ми. Предполагам че и други жени тук са си патили с такива мъже. Под "такива" имам в предвид мъже, който както обичам да казвам и диамант да имат в ръцете си, пак ще събират речни камъчета. Но уви бях глупава и мислех че нещата ще се наредят някак. С моето Мило се разбрахме че и двамата ще ходим на предстоящия Hack contest(с прости думи състезание в което младежи си мерят хакерските умения ). Той ме беше виждал, аз него не. Аз трябваше да ходя с тогавашния си приятел, но все пак се разбрахме с моето Мило да се видим там(просто приятелски ) Сутринта преди да тръгнем ми звънна да ме чуе, да е сигурен че наистина ще ходя. А гласа му беше толкова ... приятен. Като пристигнахме там, слизайки на последното стъпало в залата тогавашния ми приятел ми пусна ръката, а моя поглед се фокусира върху един невероятно красив тъмно ок и чернокос младеж. Сякаш всички в залата изчезнаха и виждах само него. Този момент завинаги ще го запомня. Все едно ток мина през тялото ми. Последвах тогавашния ми приятел сред неговите познати и познайте пък кой последва мен Да, същия този невероятно красив младеж. Не мога да повярвам че не съм го забелязала когато сме се записвали в академията. Дойде и най-учтиво  ми се представи. Беше 16 август и той беше единствения който се сети да ми честити имения ден и се държа толкова мило. Почнахме да излизаме заедно уж съвсем приятелски, но със всеки изминал ден ми ставаше все по ясно че той е моята половинка. Пасвахме си във всяко едно отношение. Еднакви виждания за живота, еднакви интереси, довършвахме си изреченията... Около месец и половина след това хванат тогавашния си приятел в изневяра. Бях съсипана. Нахвърлих се на моето Мило, но той с много мъки и усилия ме отблъсна, казвайки ми че иска да е с мен, но не само като утеха и не иска да се възползва от състоянието ми. Направо ме възхити. Няколко дни по-късно(след най-хубавата целувка която някой някога ми е давал) вече бяхме заедно. След по-малко от година си заживяхме заедно и така до сега
Вярвам че всеки си има половинка и или се събира с нея, или по злощастно стечение на обстоятелствата се разминават. Аз открих моята половинка и го обичам от цялото си сърце. Желая щастия на всички дами в този форум, въпреки че щом сте вече тук явно сте го открили      

Историйката ми стана прекален дълга, за което се извинявам искрено. Дано не съм Ви отегчила(най-вероятно съм де...с толкова дълга тема ). Наистина се опитах да съкратя много и все пак да покажа колко вълшебна за мен беше цялата история.

Надявам се скоро да си получа чаканото пръстенче и все по-често да се включвам в темите на този форум.

arahna  , с най-голямо удоволсвие изчетох историята ти и много се радвам за теб. Винаги малко съм завиждала на момичетата с твоето образование (благородно разбира се), защото и милото е програмист, а аз не съм и само по тези теми не се допълваме  Надявам се скоро да се похвалиш с пръстен и добре дошла мила 

arahna, добре дошла във форума. Прекрасна и романтична история сте изживяли с твоята любов. И аз като petrova83,  ти пожелавам скоро да се похвалиш с пръстен. Толкова романтично - започваща любов (ама че израз ) не може да не завърши с един красив Сватбен ден. Пожелавам ти го най-сърдечно да е скоро

Благодаря ви момичета за топлото посрещане и хубавите пожелания   Не знам до колко романтична наистина е историята в очите на хората, но си е моята история, моята среща с Мъжа както се казва и ми беше учудващо приятно да я споделя 

А относно пръстенчето ...отдавна говорим за семейство и деца и моето мило е инициатора на тези разговори, но съм казала че си искам официално предложение както си му е реда, така че рано или късно ще си го дочакам  ... че иначе 

А официалното си е официално. Да ти падне на колене, да ти каже "Скъпа, бъди моя до край..." и т.н. Това си е изживяване.
Дано скоро се случи и да го разкажеш и на нас, arahna

Ех, какви прекраси историйки имате 
Нека все така цари помежду ви любовта!

И сега аз от къде да започна?!? Тръгнах да пиша, но по средата на историята видях колко е дълга и сега ще пробвам по-телеграфно:

След като и двамата сме останали с разбита сърца: АЗ след 2-годишно съжителство с мъж и ТОЙ след като хванал годеницата си с друг, въобще не ни беше до никой друг. Аз се радвах, че след година и половина всичко вече съм преживяла и се чувствах страхотно от совбодата си. А той решен, че повече не е способен да обича, си търсил просто компания.

На мястото на срещата и двамата много сме се чудели, дали да отидем. Той тръгва, защото се бил оговорил да пътува с шефа си и да не се изложи пред началството в последния момент. Аз пък си имах планове точно за този weekend, но след случайна среща с колеги от университета, се оговарям да тръгна с тях още петък вечер, че не сме се виждали от 5 години и да наваксаме. Планът бързо беше преправен и понеже колеги от друг отдел имаха национална среща пак там и се оговорих с тях да се върна на работа в понеделник.

Е, да, ама шефа на милото ми е колега и добър приятел. Ама аз от къде да знам, че милото ми колега и той!?!? Всеки беше там с приятели и с половинките си, че вечерта имаше концерт в местна дискотека и да съчетаят море и веселба с работата.

Като ни запозна въпросният общ колега, ние с милото въобще не знаехме кои сме. Но като седнахме да обядваме и се разприказвахме...оказа се, че на първият ни телефонен разговор се обадил да ми се накара за нещо, а аз тогава го усмирих за минути и след това всичките ни разговори (4-5 само) бяха приятни и  в тях преплитахме не само служебни теми. Харесахме се от пръв поглед, а като разбрахме и кой кой е, така се разприказвахме, че целия ден след това изкарахме заедно и сякаш другите не съществуваха, макар и ние да се забавлявахме с тях.

И не си мислете, че всичко стана толкова лесно    Съвсем на кратко - милото решил, че единят мой колега от универистета ми е гадже, а аз се свалям с него и в последствие с още един прител, който беше на почивка там и се видяхме. Решил, че и аз съм от онези върти опашки и на моменти се държеше много странно. Аз пък с мойте предрасъдъци, нали ми е колега и не исках да имаме нищо общо, камо ли да имам връзка от разстояние. И като прибавим и колебливото му отношение в комплект с разказ как предложил брак на приятелката си...всичките ми илюзии бяха разбити. Е, да ама то като те влече от вътре, не можеш да контролираш сърцето си. След две денонощия неразделно заедно и с куп комични ситуации, когато всичко се изясни милото започна да ме гледа по друг начин, промени поведението си спрямо мен, заведе ме сред тълпата на концерта и ми подари незабравима целувка.  Всъщност много целувки, чак до сутринта, когато посрещнахме изгрева заедно. И така, точно когато и двамата не сме го очаквали, съдбата ни събра.

П.П. Извинявам се за дългия телеграфен стил!

Колко много и все хубави истории  Страхотно 
И ние се запознахме в интернет - аз пуснах на шега обява "Продавам акъл на килограм" в един форум. Писаха ми доста хора, стана много забавно  И един от купувачите на акъл беше Той. Заговорихме се, стана ми симпатичен и се съгласих да излезем на кафе (за първи път си уреждах среща от интернет). Малко преди срещата се бях разколебала и за малко да не отида и добре че не съм направила тази грешка И така, вече 2 години и половина щастие   

и аз се реших да драсна на кратичко нещо
Нашата историйка не е много приказна. Запознахме се преди 8 години на тренировки по taekwon-do  в родното ни градче. За мен си беше сладкия батко, който ни правеше смях. Бях доста малка и не съм подозирала, че ще ми обърне внимание. Никога не съм мислила, че прекрасния му синьо-зелен поглед ще се спре върху мен  Рядко го виждах, защото той вече учеше в София. Един ден се срещнахме в дискотеката и се заприказвахме и от дума на дума...  Той си призна след време, че един ден ме е видял с една къса червена поличка в парка и съм му взела акъла И така сме заедно вече почти 7 години  Той си е наистина неверотен мъж и се държи с мен като с принцеса . Благодарна съм му, че е бил с мен в годините в които изграждах характера си и ми е показвал някои неща, без да се мъча да ги разбирам по трудния начин. В трудни моменти е бил за мен и майка и баща и най-добър приятел и учител в живота. Това което имаме ние е нещо невероятно и не мога да повярвам, че този прекрасен мъж е избрал мен до живот. Явно съм спечелила най-голямото тото  Обичм си го и той ме обича и това е всичко . Пожелавам на всеки да има това което имам аз