Много красиви истории прочетох и чак се просълзих. Не съм вярвала, че има толкова хора намерили половинките си и се радвам, че съм бъркала до сега. Да намериш човека за себе си е несравнимо усещане, може да го разбере само този, който го е изпитал.

Под страх, че ще ме набият ще ви разкажа и аз на кратко как се случи, че да ми предстои сватба след 3 месеца.

Вярно е това, че човек, когато е най-отчаян, тогава му се усмихва щастието. Аз бях просто на ръба, вече изобщо не вярвах в любовта, още по-малко, че ще срещна истинския, макар да съм голяма идеалистка и съм си го търсила цял живот точно него. Дори толкова се отчаях, че се омъжих за човек, който осъзнавах, че не е за мен. Седейки си в къщи втора година, реших да си потърся работа, просто за разнообразие, защото полудявах. Един ден отидох на басейн с моя приятелка и нейния приятел, пътувайки в неговата кола чух обявата за работа, моята приятелка ми каза, че според нея работата е точно за мен и трябва да кандидатствам. Е, да, но не го направих, поне не веднага. Изчаках да минат 2 седмици, дори вече имахме резервация за море с платено капаро. Когато нещо ми прищтрака и пуснах автобиографията си за въпросната позиция при това точно в петък вечерта. В понеделник сутринта ми се обадиха за интервю с думите 'Ама вие защо чакате последния момент?'  Оказа се, че сме само 2 на това интервю, всички други кандидатки са били отхвърлени. Още веднага като се прибрах ми се обадиха и ме извикаха на второ интервю на другия ден, след като се явих пак ми звъннаха да ми кажат, че са одобрили другото момиче. Аз не очаквах да ме вземат така или иначе и се зарадвах, че ще ходя на море  Още една седмица след това ми се обадиха пак и ми казаха, че другото момиче се е отказало и започвам веднага хехе. Две седмици след като започнах работа дойде и Той. Никога няма да забравя пръвата ни среща. Излизах от една стая, а той седеше като вцепенен и ме гледаше. Много ми стана смешно, защото си мислех, че изобщо не съм негов тип (поне това си помислих тогава), после се оказа точно обратното. Осем месеца работихме там - аз на един етаж, той на друг и нищо. В крайна сметка се сприятелих с други наши колеги и така постепенно започнахме да излизаме една групичка след работа на кръчма. Много беше весело и забавно. Открихме си някакви странни съвпадения, разни общи приятели, ама дето човек не би предположил дори. Докато един ден не се събудих с мисълта колко много ми липсва. Просто никога не бях се чувствала така, в неговото присъствие изпитвах някаква странна топлина и уют, чувствах се у дома си. За пръв път се чувствах истински разбрана и обичана от тогава до ден днешен. Това е най-прекрасния човек, когото съм срещала някога, не искам никога да се разделяме. Сега на 30ти правим 3 години, откакто сме заедно, на 23ти май ни е сватбата.

Забравих да кажа, че в момента, в който разбрах, че това е човека просто си събрах багажа от бившия ми и се изнесох за един ден само с моите си вещи, нищо не съм искала от него, нищо не съм делила.

Пожелавам на всички ви много, много щастлив семеен живот!

Хайде и аз да се отчета по тази тема.
Когато се запознах с половинката, бях в период, в който ми беше писнало от всякакви мимолетни връзки и като цяло се бях изморила от мъжете.Ние като доста от писалите в темата, се запознахме в сайт за запознанства.Той тогава не беше в България и щеше да се върне след 3 месеца някъде.Първоначално не мислех да му отговарям, защото е от друг град, който е доста далече, а и е по-малък от мен.Затворих му профила, но после се върнах да го разгледам пак и понеже ми беше много сладък, му отговорих.В началото си пишехме по 1-2 съобщения на ден, до момента, в който си разменихме скайповете.От тогава се почна едно невероятно писане и говорене по скайпа.Гледахме си се на камерите и просто не усетих кога се влюбих(въпреки че не го бях виждала на живо).Когато не можехме да сме в скайпа, си пращахме смс-и.С такова нетърпение никога не съм чакала някой да се появи в скайпа.Всеки път като влезеше настръхвах цялата и ми се появяваха онези "пеперудки" в стомаха.Имах чувството, че го познавам от години и знам всичко за него.Дойде момента, в който трябваше да се прибира в България и почнаха едни притеснения от моя страна дали като се прибере няма да ме забрави, да почне да си излиза с приятелите и всичко, което е било, да си остане само във виртуалното пространство.Беше ми много криво от факта и явно съм го показала и пред него по някакъв начин, защото той ми казваше, че се държа странно и съм станала по-студена към него.
За моя най-голяма изненада, в момента, в който пристигна в България, той ми се обади.Направо ми се подкосиха краката.Решихме, че трябва да се видим възможно най-скоро.Понеже нашите нямаше да приемат идеята да имам връзка с човек, който е доста по-далеч от мен, се разбрахме аз да отида първа и след това вече той.И така в един хубав декемврийски ден, си хванах сакчето, качих се на автобуса и потеглих.Като стигнах града почнах да се чудя дали ще ме посрещне, дали ще си прилича с образа на камерата, все някакви ей такива тъпизми.Стигнах на автогарата и почнах да се оглеждам.В момента, в който го видях, не можех да повярвам, че наистина го виждам.Изглеждаше много по-добре, отколкото на камерата.Гледахме се няколко минути.Всичко беше толкова нереално.В един момент се опомних и го прегърнах и целунах.От там започна нашата история.Последваха едни непрестанни пътувания между двата града, но успяхме да опазим връзката си и в скоро време ще сме семейство.Определено в този сайт намерих своето щастие. 

Ах, прекрасна тема! Прочетох толкова романтични и трогателни истории тук.  Аз,както и голяма част от вас, се запознах с бъдещия си съпруг в интернет,така че историята ми е по-скоро стандартна, но за мен си е уникална (нали си е моята).
Имах доста дълга и сериозна връзка - почти 6 години. Тя може би след около 3-тата година бавно,но сигурно отиваше към своя край. Имахме прекалено много персонални и ценностни различия, като едно от основните беше,че той не искаше да се жени - НИКОГА!  Аз често се шегувах, че щом така е решил ще се омъжа за някой друг, а той може да ми остане таен любовник.
По това време играех една игра в интернет, където се запознах и с моя любим. Отначало всичко беше съвсем невинно, просто играехме заедно и си чатихме,като често си подхвърляхме шегички със сексуален подтекст. Съвсем неусетно разговорите ни станаха все по-дълги и все по-лични,докато една прекрасна вечер той не ми призна,че е лудо влюбен в мен. Бях на седмото небе, та и аз бях не по-малко влюбена в него, но това беше лудост! Той е от Санкт-Петербург, аз от Варна; той никога не се беше влюбвал,а аз живеех с мъж от 5 години и вярвах,че ще прекарам остатъка от живота си с него (макар и без сватба и въпреки че и двамата вътрешно чувствахме,че не сме един за друг). Започнах да прекравам дни и нощи пред компютъра, говорехме си за какво ли не, смеехме се, а понякога и плачехме заедно(тъй като и двамата прекрасно знаехме,че връзката ни е невъзможна). Аз преминах през доста депресивни състояния : затворих се в себе си, плачех непрекъснато, не излизах никъде (освен до университета), започнах да злоупотребявам с алкохол, не споделих какво ми се случва дори с най-близките си приятелки,защото се срамувах от факта,че съм се влюбила в чужденец от нета и то при положение,че бях сериозно обвързана. Той от своя страна се чувстваше много виновен,че се е появил в живота ми и го е обърнал с краката нагоре. И така година и три месеца ние се обичахме и страдахме тайно от всички. Осъзнахме,че повече не може да продължаваме така и че трябва да се видим на всяка цена, пък после да става каквото ще.
Той дойде в България на 17.01.2009г., отидохме да караме ски в Банско. Изживяването беше неописуемо,не мога да го облека в думи. Това бяха 10-те най-прекрасни дни в живота и на двама ни. След много тежката раздяла си обещахме,че ще направим всичко възможно да се видим пак.
Аз от своя страна започнах да планувам бягството си. Казвам бягство, защото вярвах,че ако просто изчезна от живота на тогавашния си приятел - без драми, обяснения и сълзи, така ще бъде по-лесно и за двама ни. Който е имал връзка 5 или повече години знае,че решението за раздяла,дори и вече взето, е трудно за изпълнение. И така избягах, много далеч - в САЩ,като се надявах,че докато отсъствам той ще се влюби в друга (за мое щастие стана точно така). Когато се върнах в България бях вече свободна жена и готова да се отдам изцяло на голямата си любов.
Следващата ни среща беше на тази Нова година (почти година след първата).В полунощ, с пръстен в ръка и на колене ме помоли да стана негова съпруга. Сватбите ни (едната в Русия, другата в България) ще бъдат август. Сега отново ни дели това огромно разстояние, аз трябва да се дипломирам май месец, после заминавам при него и се надявам,че никога повече няма да се разделяме. 

олеле curly_Sue, как ще е стандартна историята ти! То си е цял филм! Дано да сте много щастливи заедно!

Нашата история е безкрайно обикновена .
Аз - студентка в предпоследен семестър, нагърбила се с две висши, предстои ми да се дипломирам и обмислям дали вече не е време да се настройвам за прибиране у дома (нямах желание да оставам в София, а и имах шестгодишна връзка, последните няколко от които - от дистанция заради образованието ми. И ето, в последният ден на зимната сесия, след последният ми, 16-ти поред изпит, който мина като по вода, се озовавам на купон в Студентски град у най-близката ми приятелка, за да полеем края на сесията. В един момент, вече порядъчно почерпена, и като никога покачена на една маса, от височината на позицията си виждам един младеж да влиза в препълнената стая. Беше единствената личност, която не познавах, и моментално прикова вниманието ми. Имаше нещо в походката, в излъчването му... нещо силно и диво, като на едър, грациозен хищник... Този човек влезе с неосъзнаваното величие на император, така, сякаш светът бе негов.
С приятелките ми същия ден си бяхме говорили за феномена "секс за една нощ". До този момент в подредения ми живот не бях правила нещо подобно. Но алкохолът и нуждата от нещо ново в живота ми си казаха думата. Знаех, че искам този мъж, и го искам веднага.
Добре, че съм пропуснала представянето на непознатия. Колегата, който го доведе, го представил на домакинята като свой съученик, "плейбоят на класа". Може би щях да се откажа ...
Не се отказах. А после, изумена от това, което съм направила, избягах у дома. Скрих се за няколко седмици. Той обаче все звънеше... все в неподходящи моменти. Затварях му. Това, изглежда, го е настървило. Когато се върнах в София, реших, че ще е крайно грубо да го отрежа по телефона, и че след онази хубава нощ заслужава поне едно лично обяснение защо няма да се получи нищо между нас. Така си мислех. Но се оказа, че парещото усещане за електричество между нас не може да се игнорира. Разказах му всичко, както си е - нещата в моя живот бяха прекалено объркани в емоционален план. Станахме най-банални любовници, с идеята да се виждаме от време на време. Само че... постоянно си изпращахме смс-и, постоянно си звъняхме, намирахме поводи да се виждаме всеки ден. Имахме нужда да сме постоянно заедно. Нямаше и месец след това, една вечер той заспа изтощен у нас. Изтръпнах... До този момент винаги съм мразила някой да спи в леглото ми. Но докато гледах заспалото му лице, ме обля вълна на спокойствие. Знаех. Той е.
В началото на лятото проведох тежкият разговор с вече бившият ми приятел. Дипломирах се. Останах заради него. Останах при него.
Минаха пет години. Започнахме със секс, създадохме любов, предстои ни да станем семейство. Никой друг не съм обичала така, нокой друг не ме е обичал по този начин. Плейбоят стана мъркаща домашна котка. Банално, а?

.... .... леле какви историй....невероятни! 

Ех, айде и аз. Нас ни запозна нещо не дотам хубаво.И двамата претърпяхме здравословни проблеми и то много сериозни(неговият особено), ще си го спомняме винаги. Запознахме се в един санаториум, където и двамата бяхме на лечение. Никога няма да съжалявам, че ми се е случило нещо лошо, защото ме заведе при моя любим  А и взаимната ни любов ни помага да живеем и да сме щастливи

В работата.....   Беше преди малко по-мако от 3 години. Бях студентка 2-ри за 3-ти кърс и реших да отида на стаж през лтото. Там го срещнах..... В началото не го бях забелязала, пък и аз и той имахме връзки (моята много "измислена", макар и 3-годишна, за неговата-не знам). Така се случи, че след като поне от 2 години нямах ни най-малко желание да продължавам с моята отдавна изчерпана връзка, която "не развалях, защото се надявах бившия да си намери някоя и да поиска сам да се разделим, понеже не ми се занимаваше със сцени  ", няй-накрая реших, че не ми се чакч повече и скъсах с него (оказа се, че съм била много права за сцените,ама това е отделна тема). По същото време явно нещо беше станало и в неговата връзка.... И така, отделът отиде на тиймбилдинг, там се аресахме, бяхме непрестанно заедно, така и до днес. Стажът ми приключи, но нашият романс тепърва започваше  Днес работим в една фирма, пак тзи, в която се запознахме, но аз съм в друг модел.
Понякога си мисля, че това е съдба  , но всичките електроуреди в кухната на родителите ми са на марката са която работим, първият ми GSM също, а тя не е никак популярна (поне не в България),аз поне не съм виждала другаде домашни електриуреди на тази марка. Т знае ли човек, може наистина да е съдба. 

Може би вече не е толкова нестандартно, но аз и моят бъдещ съпруг се срещнахме в интернет.  
Tъй като си падам gamer-ка по душа, преди 5 години имаше едно предаване по телевизията, което се наричаше Myst и водещ беше Роро. Идеята на предаването беше high-tech и след 12 часа вечерта започваха да играят т. нар. adventure games (игри в които се решават пъзели). Бях попаднала една вечер на това предаване и се загледах и полека полека започнах да го следя. Роро през цялото време споменаваше, че имат канал в mIRC на име #Myst и подканваше зрителите да влизат там. Спомням си, че след последното предаване, което изгледах се реших и аз да влезна в този mIRC канал.
С течение на времето намерих доста приятели от там, с няколко от тях дори съм се виждала лично, и точно там измежду всички никове в канала беше и този на моето момче    

Писахме си известно време в mIRC, след това си разменихме Skype-овете, след това и телефоните. Започнах да се привързвам много, а единствената представа за него, която имах, беше от 2-3 снимчици и чатовете помежду ни (които не бяха малко и не бяха кратки   ). Спомням си как потрепервах всеки път, когато ми се бадеше по телефона...  

И така дойде време и да се видим на живо. Причината отново беше леко "нестандартна". Друга наша обща манийка са BMW-тата   Тъй като аз съм от Пловдив, а той от Стара Загора това беше идеална "причина" да се видим. Той работеше и в официалния представител на BMW в Стара Загора и ми предложи да посетя Националният Събор на BMW, който се провежда на писта Дракон до село Калояново, Пловдивско. Аз естествено приех с голяма радост!!  

И дойде денят...видяхме се...уви за кратко (заваля обилен дъжд и всички се разбягаха и изнесоха по бързата процедура   ).  Вторият път, в който се видяхме, отново беше свързан с BMW, но този път ставаше дума за test drive   Там прекарахме заедно няколко часа (напрежението се повдигаше, привличането се разрастваше   ). Третият път беше доста случаен. Заминахме за няколко дни с няколко мои приятели на море и навръщане (тъй като минаваме през Стара Загора) аз успях да ги навия да минем за едно кафенце на бензиностанция OMV и бях извикала и годеникът ми там, за да се видим.  

И така работата беше вече ясна. Четвъртият път, в който се видяхме, той дойде да спи в нас за през уикенда...   Малко ни беше трудно предвид разстоянието, което ни дели, но успявахме да се виждаме през събота и неделя и за по-дълго през празниците. Летата прекарвахме заедно - ходехме на бригади в USA и така вече почти 4 години сме си заедно  

Получих предложението за брак на 14 Февруари тази година и сега сме в процес на организиране на сватбата. Заедно с това започнахме и цялостен ремонт на апартамента, в който ще живеем. Общо взето сме затрупани със задачки   но сме заедно във всичко и вярвам, че ще мине по вода. Стискайте палци!  

повярвайте ми преди около 4 години, ако някой ми беше казал, че ще се оженя за точно този човек, щях да го обявя за луд и окото ми нямаше да мигне
всъщност с него се запознахме покрай сестра му, която е една от най-добрите ми приятелки, запознахме се, вечерта точно преди да влезе в казармата и се скарахме преди дори да сме си казали имената .. той се заяде с мен, аз пък както паля на четвърт и се сдърлихме, след което цяла вечер си говорихме на въпреки и мога да се закълна, че го мразех
и така той отиде в казармата, през следващите 7 месеца се виждахме случайно пак покрай сестра му и отново всяка наша среща завършваше с молби към господ да не ми се налага да се срещам с него скоро пак и с порой от заяжданици тип "аз ти дърпам плитката щото те харесвам, пък ти ме биеш по същата причина" ама то кой да ти знае, че такава била работата всичко се промени една августовска събота вечер .. аз точно бях приключила една безплодна връзка с мъж, който очевидно страдаше за бившата си, а аз не съм таква, че да се примиря с второто място, но все пак пътищата на сърцето никой не знае на къде водят и аз страдах малко или много заради поредното разочарование .. и така моя принц на бял кон се появи съвсем без да го очаквам и със съвсем типичното за него поведение, само дето аз не бях подготвена и след поредната заяжданка, заради която аз го навях и го насях много брутално, той ми каза: "ужас! пази боже от теб! направо не мога да си представя кой ще те вземе такава!" и тука като се разревааааах, мале малее нещо страшно ви казвам - аз рева насредата на едно заведение, пък той пищисан и гузен се опитва да ме успокои .. и тъй аз се поуспокоявам, ама на него му е тъпо, че ме е разревал (пък и аз от де да знам, че той се заяжда така хлапашки с тези които харесва ) и устата му не спира да ръси някакви глупости, които дори не си спомням и след като ми каза един милион пъти извинявай, а аз отговорих че няма нужда чак от толкова извинения И той не спря да го прави, го "заплаших", че ще го накарам да млъкне дори и да не иска .. той не ми повярва съответно и единственото което ми дойде на ум за да го накарам да спре беше да го целуна по устните .. и той млъкна наистина мълча цели 15 минути всъщност чак си помислих че му нанесох психическа травма след това реших че ще се прибирам, но той настоя да остана с него за помирително пиене на по бира .. стояхме до 5 сутринта на пейката пред един блок, гледахме звездите,слушахме музика на mp3-player-a ми и си говорехме за моето предстоящо студентство .. аз цяла вечер му обяснявах, че се радвам, че съм сама защото есента идва и с нея преместването ми в софия и че там ще срещна моята "голяма любов" и бла бла бла .. не знаете как се усмихвам сега като се сещам за това както и да е .. когато реших да се прибирам, той ме изпрати безропотно въпреки че живеех на 5 км от там, където бяхме и когато ме целуна за лека нощ аз изръсих най-тъпото нещо, което може да се изръси в такъв момент: "и ся кво прайм?!" ужасТ ви казвам той съответно каза, че оставя това решение на мен, все пак аз опявях цяла вечер, че не ми трябва връзка, и си тръгна .. дори телефона му не взех!
след няколко дни получих смс от непознат номер, който ми обесняваше, че няма търпение да се прибере при мен и дори не се сетих, че е от него .. трябваха ми 2 дни, за да се усетя той беше поискал моя номер от сестра си, а тя като непоправима романтичка го беше дала и като ме видя след това и ми рева насреща, че брат й си е избрал нейна приятелка за гадже и че е безкрайно романтично .. и така аз завършвам, той изтърпя тези години, в които през седмицата аз бях на лекции в софия и се прибирах само за почивните дни, аз пък научих пътя до родния град като дланта си, но си заслужаваше усилията .. надявам се животът ни заедно ще ни поднесе много незабравими моменти 

Rafaela,много се смях на вашата история  ,но все пак е адски романтична 

rafaeLa четейки разказа се опитах да си представа ситуациите опредерено ме развесели   
Dallila не знаех че и вие сте се запознали по интернет както май повечето момичета тук 

Ами аз се запознах с моя съпруг чрез приятел на сестра ми,който е колега с него.Все ми разправяше, че искал да ме запознае с него,но не приемах толкова сериозно желанието му,докато един ден на рожденния ден на мъжа ми дойдоха да салона ипихме заедно кафе,а той беше много срамежлив и почти не си говорихме,но ми беше приятно и така си разменихме скайпа и телефоните... и по този начин се опознахме повече -чрез интернета  защото беше много ангажиран с работата.. но всичко се разви много бързо и повярвайте ми изобщо не съм очаквала!! 

Страхотна тема.
Е и ние се запознахме по интернет..но ни срещна един общ приятел, който беше меко казано влюбен в мен..и естествено после стана много гадно като тръгнах със сегашния ми, но какво да се прави любов от пръв поглед нали знаете. При нас беше много интересна историята, тъй като моята любов работеше в Италия и се беше върнал за месец-два, просто малко за релакс и съответно ми беше казал, че не иска сериозна връзка тъй като ще заминава пак, но аз незнайно защо му казах, че не ме интересува и искам да пробвам с тази връзка. Та минаха 2-та месеца и той така и не заминаваше и в крайна сметка една вечер ми писа смс, че няма да заминава заради мен.. не мога да ви опиша как се почувствах тогава, хем ми беше гузно, че си изпуска работата, хем буквално умирах от кеф. Не след дълго отидох да живея при него, и така до ден днешен. А и другото което го спираше за сериозна връзка беше, че не вярва на момичетата, тъй като е патил от доста несериозни личности.. но в крайна сметка му показах, че не всички жени са еднакви(както те обичат да се изразяват)..
И така 4 години и половина сме заедно и вече е време за втората стъпка-сватбата, и дай боже някое бебче след време  

Аз много се чудех дали да си разкажа историята, защото ние не сме пред сватба... Но все пак реших да го направя, защото така или иначе съм разбрала, че това е Човека за мен, дори и без да съм получила все още предложение за брак.

Не си спомням точно запознанството ни, защото след 7-ми клас кандидатсвах за гимназия, приеха ме и той се оказа от моя клас (забележете от колко далеч започвам - 7 клас!). Тогава, ако някой ми е казал, че ще се влюбя в него, щях да му се смея! 5 години в един клас и не сме имали кой знае какви контакти, дори не мога да кажа, че сме били приятели, просто съученици. И вече за завършването на 12 клас организирахме екскурзия до Турция, на която решихме да бъдем само нашия клас, за да не се разпиляваме с целия випуск. Лошото беше, че 3-те ми най-добри приятелки от класа по една или друга причина не искаха да дойдат на екскурзия, но аз си държах да ида и отидох ей така само с познати, без особено близък човек с мен. Заминахме, в стая отидох с две съученички, които обаче в последствие се оказаха малко чавки и аз се махнах от тях и отидох да спя в стаята на 3-ма съученика, от които и моя любим. И ето от там започнахме да се опознаваме. Случиха се там някакви еднократни неща между нас. Прибрахме се и си мислехме, че е било просто, защото се отпускаш там, няма голям избор и т.н. Тук обаче започнахме постоянно да си организираме срещи на класа, още не отърсили се от емоцията на екскурзията, и ние постоянно бяхме заедно. Всяка вечер седяхме на пейката пред нас, докато съмне и само си говорехме. Не можех да повярвам, че има човек, с който да ми е толкова приятно да си говоря толкова дълго и толкова често и не съм го забелязала, а той е бил съвсем близо. В един момент нещата просто се случиха. И след 1 месец трябваше да заминаваме за Благоевград да учим и двамата и аз съвсем спонтанно му предложих да живеем заедно. Той без да се замисля отговори, че е съгласен. И така вече 3 години.... Още ми е странно като се сещам, че бяхме в един клас, сякаш са различни хората - съученика ми Митко и приятеля ми Митко.