Момичета ето и моята интернет история:
Декември месец 2007 г. тъкмо се бях разделила с бившия ми приятел. 7 години си мислех, че с търпение и любов ще променя възгледите му за брака и семейството (той не искаше сватба и деца, искаше само някой до него). Но това разбира се не стана и след една малко мъчителна раздяла аз се чувствах свободна и щастлива. Та на 03.12 си седя в къщи и си пиша доклада - на другия ден трябваше да заминавам на един семинар в Русе. Имах толкова много работа - да направя презентацията към доклада, да си събера багажа и да се изкъпя. Просто не мога да кажа, че ми е било скучно. И тогава получих по скайпа поредното запитване "Моля добавете ме към вашата листа". Тук е редно да добавя, че никога не съм си писала с непознат - не че отричам подобен род комуникация, но някак си никога не съм изпитвала необходимост - около мен винаги е имало толкова много хора, че просто не съм имала и време. Всички повиквания на непознати кротичко и с чиста съвест отклонявах.
И тази прекрасна вечер не знам защо точно на него му отговорих. Ако някой вярва в съдбата - значи е съдба. Аз да си призная малко се дърпах в началото - все пак той беше от Враца, аз от София. И двамата вече имахме работа, жилище, устроен живот.Ясно ми беше, че за да сме заедно някой ще трябва да жертва всичко това, което е постигнал досега. Но той беше толкова сигурен, че пет месеца по-късно ми каза, че идвал командировкъ в София, а всъщност беше на интерю за работа. И сега....на 15 август ще се женим

Леле, като чета, и ми става смешно... и при нас историята е в стил "Да живее интернет!"  Октомври 2007 се разделих с предишния си приятел и ми беше много кофти, но в същото време имах някаква надежда в себе си, че ми предстои нещо добро. Началото на януари 2008 малко на шега се регистрирах в един сайт за запознанства, просто да видя как е там. Писаха ми разни господа, които не ми допаднаха много, спечелих си и 2-3 приятелки, с които още си пишем, но интересното беше, че 3 дни след регистрацията ми писа и моя човек. В началото бяха общи приказки, пишехме си от време на време; после се видяхме на кафе и така тръгнаха нещата малко по малко. Оказа се, че имаме много общи познати, много близък начин на мислене - на моменти когато разговаряхме имах чувството, че говоря със себе си, но в мъжки род. Много интересно преживяване! Е, ще съкратя остатъка от историята  на 01.01.2009 малко след полунощ, докато гледахме зарята за Нова година, получих едно много красиво и романтично предложение и пръстен... и сега се готвим за сватба на 12.09.2009. Много съм щастлива и благодаря на Бог от цялото си сърце за този невероятен подарък!   

Ами аз бях на 16 години, той на 18 г.........
Една приятелка си го харесваше и постоянно ми говореше за него  и аз от толкова говорене, взех, че го харесах /само да отбележа, че тая приятелка беше на 12-13 год. и никога не са си били гаджета/.
Та , тя на беше от моя град - беше дошла лятото при баба си и дядо си и когато си отиде , аз взех все павече да се заглеждам по Иван  ..
Беше 05 срещу 06 август 2001 година, седяхме на пейката пред нас и си бъбрехме нещо....
Разхождахме се и той ме прегърна, а аз умрях от срам
Бяхме много дечурлига, но в един момент всички се разотиваха.
С Иван, станахме да изпратим една приятелка до тях, изпратихме я и той реши да си тръгва, станах и аз да влизам в къщи и той ме целуна  . Беше невероятно изживяване 
Та от тогава до сега сме си все заедно
Предложи ми брак в Гърция на 04,10,2008 година на залез слънце, сватбата ни е на 05,09,2009 год 
МНОГО СМЕ ЩАСТЛИВИ 

Didi, много романтично! И ние с моето момче се познаваме и обичаме от деца, но моята история е доста по-скучна в сравнение с вашите. Аз танцувам от 8-годишна народни танци, след едно турне в Турция през 1997 едно момиче от танците показало снимките от турнето на компанията, с която излиза, и той си ме харесал. На една репетиция в съблекалнята Ели ме извика и ми предаде поздрави от "едно момче от моята компания" - аз  само едно съмнително хмммммм казах и това беше. След репетицията той с тайфата беше отпред, уж да пиели кафе с Ели, а всъщност да ме види и да се запознаем. И така за първи път се видяхме на 13 ноември 1997, оттогава до сега изминахме доста дълъг път, живеем от година и 3 седмици заедно  и най-после ще има СВАТБАААААААААА! 

Хехе 
И аз така си чета и се умилявам, защото ИНТЕРНЕТ ме събра с моят бъдещ съпруг! 
През началото на 2007 работех в едно радио във Варна и доста често се случваше да скучая в офиса, та убивах времето в Атол. Пишех си с бивши съученици и тук-таме отговарях на някой апетитен екземляр... Не съм търсила връзка преднамерено де!
И така един ден получих 2 реда от някакво русоляво момченце, което никак не изглеждаше добре на снимката. Обаче се оказа, че сме учили в едно и съшо начално училище,а съответно следваше и че сме съкварталци (ако има такава дума)... И така от дума на дума се оказа че живеем в съседни блокове, но вярвате или не - никога не съм го виждала, макар че познавам 99% от приятелите му от квартала! Та така започнахме да си пишем и на 2рата седмица вече бяхме влюбени до уши! За жалост той не живееше в БГ и доста почакахме да се видим... Но пък си заслужаваше чакането! Работата е, че той си дойде след 3 месеца и си дойде направо с пръстена!  И така без да му мисля напуснах радиото, събрах си багажа и ей ме на - 2 години откак живея в Мадрид! 
Сватбата е на 24ти юли тази година! Нямам търпение да стана г-жа Тодорова! 

Aiya,като му е писано на човек,не може да избяга от съдбата си!

Съгласна съм, че на който му е писано, не може да избяга от съдбата си.
Чета тази тема от давна и все се каня да пиша. Ние с поя приятел се запознахме на 8 май 1998 г. и стана толкова случайноооо Бях на 15 години, още ученичка  и се прибирам от училище с тролея. В един момент обаче в тролея нахлуха голма група миризливи екземпляри и аз слязох от тролея и се качих на следващия. И там видях една моя съседка. Тя по принцип живее под нас, но се виждаме най-много веднъж годишно. И така слизаме си ние на нашата спирка и пеша към блока и до нас спира една кола - двама нейни  приятели. Те ни поканиха на кафе и аз се съгласих и се качих в колата. След това се замислих, че е супер странно така да се кача при непознати (никога преди или след това не съм го правила, аз тогава даже и с познати избягвах да се возя). И тогава се запознахме с моето съкровище. Той шофираше, а аз седнах отзад и си спомням, че го гледах като препарирана още докато отивахме към кафето и си мислех колко е секси И така седнахме на кафе и направо ме е срам като се сетя, но първата ми мисъл беше как ли този красив мъж изглежда гол . Ама бях на 15 години и направо се шокирах от мисълта си.  И така започнахме да излизаме с него на кафе няколко пъти и точно след една седмица на 15 май го награбих в колата. Той тотално се шокира, защото му бяха казали за мен, че съм много трудна (просто имаше разни негови познати, които ми налитаха, ама аз - не). И от тогава сме заедно и на 15 август ни чака сватба.
По повод съдбата - ден преди това бях говорила с една моя приятелка да излезем с две момчета, с който тя се запознала и в същност на 9 май аз имах среща с моята приятелка, мъжа ми и него приятел. Така че ако не беше тази случайна среща, пак щяхме да се запознаем на другия ден
Уф, постът ми стана много дълъг. Извинявам се за това

Аз бях на 17, имах си приятел в казармата, ужасно беше, него не го пускаха и аз бях много нещастна, никъде не излизах, от училище вкъщи и чаках да дойде събота и неделя, за да отида на свиждане.
Така беше, до една прекрасна гореща нощ през август, когато моите приятелки с 300 зора ме накараха да изляза на дискотека. Та там в момента, в който видях НЕГО и сякаш всичко замръзна около нас и бяхме само ние, не мога да го опиша с думи . Много ми беше гадно, че трябваше да зарежа тогавашния си приятел, но чувството беше толкова силно, сякаш бях хипнотизирана След това заминахме на моренце и оттогава сме неразделни вече девет години, през септември ще бъде дългоочакваният ден на нашата сватба!

Цитат на: angel4e в 30.04.2009 09:21

Aiya,като му е писано на човек,не може да избяга от съдбата си!

О, да! С две ръце те подкрепям за изказването ти!
Между другото забравих да отбележа, че първата снимка, на която го видях и определено не ми хареса... изобщо не била негова!  Оказа се, че всъщност момченцето ми е супер сладур! Слагам тук наши снимчици 



и

Aiya големи сте сладури заедно. И изглеждате много влюбени 

Цитат на: milenastef в 30.04.2009 11:34

Aiya големи сте сладури заедно. И изглеждате много влюбени 

Мерси! Наистина много се обичаме! Сигурно много от момичетата тук се чувстват по този начин, но... когато го срещнах просто разбрах, че това е моята полувинка и съм родена, за да бъда негова! И той мой де... 

запознанството ни бе много странно...трябваше да излезнем с една приятелка и с нейния ухажор/бъдещият ми съпруг/ но той взе че хареса мен и започнахме да излизаме а приятелката ми след срещата установи , че не си допадали и всичко се навърза сега тя ще ми е кума

Много сладки и романтични истории прочетох. Нашата е съвсем прозаична, поне като начало. Забпознахме се служебно. Просто работихме в една фирма. В началото поне аз го харесвах само като пирятел, но после....после ни се роди дете, а сега сватба. Малко в обратен ред, но нищо няма значение щом има любов.

Да взема и аз да се разпиша в темата  С бъдещият ми мъж ни запозна мой много добър приятел от детските години. В началото изобщо не ми направи впечатление, дори почти не си говорехме, но на един купон след поредният танц заедно, той ми изтръси - айде да се целуваме... и така  без романтика, без уговорки... Е, в последствие си имахме трудните моменти. Имаше и период, през който бяхме "само" приятели, но в крайна сметка разбрахме, че един без друг не можем и вече от почти 2 години живеем заедно, а октомври ще се женим 

Ейй, още една страхотна темичка 
Оказа се, че ние с Бубето сме били заедно още в родилното - хихи - случайно разбира се - неговият термин се е забавил, а аз съм подранила  . Запознахме се когато бяхме на 15 - той беше най-добър приятел, на мое бивше гадже. Виждали сме се на партита и кафете, но нищо - само се заглеждахме - не беше етично! Решихме да правим общо голямо парти 3-мата по повод 20 та ни годишнина (и тримата сме родени през 2 дена - приятеля ми е с 4 дена по-голям от мен  ). И така супер купон стана, танцувахме и в онзи миг целият сват изчезна - бяхме само двамата, беше прекрасно, после в спор колко силно мога да го ухапя, вместо това го целунах по врата  Една седмица по късно (една седмица защото беше заминал по работа) той се видя с приятеля ни, разбраха се по мъжки и от тогава сме заедно  Сгодихме се преди 2 месеца и май месец ще вдигаме сатба