Нашата история е малко разпокъсана, но пък си ни харесва

С милото бяхме колеги в І-ви курс в университета, още в началото мн го харесах, едната от колежките с която движехме заедно, беше близка като приятели, тя живееше с гаджето си и той ги сприятели) и с него.Една вечер я накарах, като идва на купона в нас да доведе и него. Той дойде, но ми се стори доста надут, като я попитах, дали е свободен и говорили ли са нещо за мен, ми каза, че имал друга и не съм негов тип.Стана ми тъпо и решех да не се занимавам.Започнах сложна и отвратителна връзка с друго момче, живяхме заедно, но както казах вс беше ад и затова сложих край.2години бях сама и когато половин година обяснявах на всички, че нямам нужда от никого и искам да си остана сама, защото се чувствах чудесно така, и успях да ги убедя, срещнах случайно ммилото, т.е. попаднахме в една компания.Направи ми впечатление,реакцията му като ме видя, бе странна и нетипична за човек, който "не ме харесва".На другата вечер ми се обади да излезем и така след 10 дни,се загаджихме, след месец заживяхме заедно, а на 10.06.(моя рожден ден се сгодихме). А относно нашата "добра" позната при един спор кой бил надут той или аз защото така мислехме един за друг
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
,се оказа, че познатата ни като разбрала, че го харесвам, решила да му каже как не го харесвам, защото съм била адски надута и той щял да страда,ако се свалим.

той се изуми като разбра, на мен какво ми каза за него.
И все пак както обичам да казвам, ако е рекъл господ да сме заедно, това ще стане и стана, сега сме мн щастливи заедно и ни предстои и сватбата
