Ех, че сте готини 
Много ви се кефя, Меги 

Мерси, DIVA!   
Надявам се да съумеем да сме все така весели!

meggi, това, което пишеш си е направо за роман. Замисляла ли си се да издадеш нещо като 'Предбрачна автобиография'?  Защото е наистина интересно и е жив пример, че за любовта няма граници Желая ви попътен вятър!

Peshom,благодаря за предложението и милите думи.Имай в предвид че ако седна да ви разкажа цялата история с подробности,ще се хванете за главите.Нека не обиждам другите,защото всяка история има своите интерени моменти и забавна и уникална "история".Знаете ли че на всички на които сме разказвали как е станало всичко никой не може да повярва че това действително е истина и продължава и до днес въпреки всичко и всички.Дано не дърпам дявола за опашката.
А относно романа за предбрачната история,знаеш ли колко много пъти ми е идвала тази идея,тъй като имам някаква "дарбичка" за писане.Но за сега това са само планове.
Успех на всички и вярвайте в доброто и в чудесата-те наистина се случват!

meggi, щом е дарба - използвай я!! И кажи като си готова

Ще действам по въпроса, обещавам!!!

Ние пък се запознахме във един.... форум . По-точно не в самия форум, а на сбирката на форума, която беше организирана. И двамата случайно попаднали.... После едни работи в тоз форум едни интриги едно чудо, луда работа-но както беше казано и по-горе това само ни направи по-силни, ама сега сме щастливи и ни предстои сватба 

Как забравих и аз да ви кажа....
Моето си беше истинска романтика...
Отиваме да караме кънки на лед с едни познати и там на пързалката. Тъкмо се запознахме и така се изтърсих без да искам. Той реши да помага и т.н.
Не беше нарочно падането   Честна дума 
Ама всичко си стана от първия път. Голям чаровник 

Ейц...... много боли на леда ... 

Ейййй , че хубава темичкааа! Само, че като се запознах с моя съпруг нямах си и представа от интернет защото това беше далечната 1999 година през пролетта.  С баща ми и негова колежка, която ми е приятелка, ходих с  тях до София те бяха в командировка и аз да използвам да се поразходя из столицата. Тогава с моята приятелка си купихме понички от KFC, който много обичам. А и тогава и сега в Пловдив няма KFC. Та напълних аз едно торбе с понички и хайде да се връщаме в Пловдив.
Беше вече следобед и решихме да поседнем на Макдоналд на главната да хапнем и пийнем да се освежим от пътя. Хапнахме и моята приятелка каза: Хайде дай ми поничка да се подсладя, не е възпитно но немога да им устоя. И така извадихме по поничка и като  я захапах погледа ми се спря на мъж, който ме гледаше право в поничката. Изядох е и още ме гледаше. Станахме вече да си ходим и като минавахме покрай мъжа (там беше изхода), той ми каза: Може ли една поничка и на мен? А аз го отрязах: ААААА не нося си ги чак от София и много ги обичам. Тогава той ми каза : ЕЕ щом не даваш тогава ще дойда където работиш да пием кафе. (работих тогава в известно заведение). Дойде и така си минаха годините...
Преди няколко месеца се прибирам в къщи и виждам една торба в хола на масата. И какво мислите....
Бил в София по работа...........................................и ми купил  кутия с понички от KFC.....

Бил в София по работа...........................................и ми купил  кутия с понички от KFC.....

Ехааа, супер, много мил жест!
Поздрави мъжа ти от мен и му стисни ръката!
Е това е мъж!
Пази си го 

tsveteli много ме развесели историята ви 

Здравейте всички,

Най-после и аз успях да се включа. Ние пък се запознахме още като ученици последна година, аз учех в Езиковата, а той в Спортното (малко рядко срещана комбинация бяхме) и ходехме в едно и също кафе като бягахме от училище да играем карти. Така се и запознахме-на белот. Интересното е, че той беше много мил (но нищо повече), а моята първа мисъл беше, че е точно мой тип, но незнайно защо никога не бих била с него. Следващият път като се видяхме във въпросното кафе той седеше с гръб и изведнъж просто се обърна и така ми се усмихна, че аз направо полетях-и край-отттогава до днес съм влюбена безкрайно! Цял ден след това се усмихвах като идиот на абсолютно всичко  .  Ама хайде стига толкова, няма да разказвам какво стана в следващите шест месеца докато станахме "гаджета", 5 години по-късно се сгодихме и сега сме женени точно от 1 год. и 11 месеца  .