Аз си нямам все още съпруг,но си имам моето момче с което живеем заедно и се радваме един на друг,но ще разкажа нашата история:
Работехме заедно в едно от най големите столични заведения.Отначало между нас беше война,не можехме да се понасяме,мразехме се

,джавкахме се,ужас направо.После преминахме на фаза брат и сестра

-споделяхме един на друг любовите и разочарованията си.След това нещо се случи и между нас пламна любов,

незнайно как и от къде.Продължихме да работим заедно и така почти 3 мес никой не подозираше за връзката ни, а и как иначе,всички знаеха че не можем да се понасяме

.После един колега ни видя

и изпорти работата.Всички бяха в нещо като операция шок и ужас,но пък много ни се радваха

.Естествено по-късно шефове и хора разни ,които ни завидяха се опитаха да ни разделят,но пък така ни направиха само по силни.А забравих да спомена че още от самото начало заживяхме заедно.През декември 2005 демонстративно се махнахме,напуснахме,тъй като ни заявиха че като идваме на работа трябва да се правим че не се познаваме и т.н.,ние решихме че никой не може и няма право да се подиграва с нас и с чувствта ни.Още повече че никога не сме парадирали и показвали връзката си.Така макар и трудно,си намерихме други работни места,паднахме от много парички на малко,но това не повлия изобщо на отношенията ни,напротив,заздрави ги.Много е дълго за разказване но нашата история е толкова интересна и пълна с обрати,че......Важното е че сме живи и здрави,борим се,обичме се и се уважаваме.
