⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

здравейте, тази тема на мен ми е много интересна. запознанствата стават по стандартен и нестандартен начин. може би има доста нестандартни запознанства.
при мен как стана: аз се запознах с бъдещия си съпруг в Хале Шипка. той ме блъсна без да иска. аз от своя страна  много му се скарах, но когато ме погледна с някакъв много учуден поглед, направо се влюбих от пръв поглед в него. И му предложих да ми се извини на кафе.  [:}
Здравей, Ирина;)
Здравейте и всички останали:)
Хареса ми тази тема и смятам, че е подходяща като за начало да се включа във вашето форумче:)
Има една приказка: Никога не казвай НИКОГА:)
В моя случай беше точно така:)
Запознала съм се с много хора в интернет. С 90% от тях сега сме много добри приятели. Имах, обаче, едно разочарование в личен план от човек, с който се бяхме запознали там и си бях казала, че повече НИКОГА няма да изляза с човек от интернет. Предпочитам комуникацията очи в очи:)
С моята любов се запознахме точно така:) В интернет. Само, че не можеше по никакъв начин да ме изкара на кафе, та се наложи съвсем подмолно и хитро да ме издебне до залата, където тренирам:) Понеже съм прекалено открит човек му бях споменала какво и къде тренирам:) И така УЖ случайно се засякохме на живо:) След това като, че ли съдбата ни събра. Имаше една поредица от АБСОЛЮТНО случайни срещи ... (вече наистина случайни) и като добавим и неговата упоритост благодаря на Бога, че той усети, че сме един за друг и не се предаде:)
Та, един съвет и от мен;) Те старите хора са го казали: Никога не казвай никога;)
Е.....само в определени ситуации;)))

Поздрави на всички готини хора тук:)
Ей, това е много интересна тема :P
DIVA, добре дошла тук, мисля, че ще ти хареса, поне на мен ми е много забавно и интересно!
Да живее Интернета и ICQтo! *YAHOO* Ние също се запознахме във вируалното пространство през лятото на 2000та година[:}
Но поради различни причини се видяхме чак средата на септември 2000та...и какво да ви кажа, любов от пръв поглед май беше (макар, че никой не искаше тогава да си признае), нямаше съмнение, че пак искаме да се видим и след третата среща нямахме и търпение за следващата такава. В края на годината (на 2000та) аз вече живеех при половинката :[ :*
Спонтанно след 3 години съвместен живот решихме ей така да се "бракуваме" и няма по-хубав ден от този на сватбата ни досега, пожелавам го на всички! @}->--
А ето скоро ще се радваме и на малко бебче *INLOVE*
Малииииии.....мишка:)
То не останало:) Айде, чакаме всеки момент добрата новина:)))))
темата наистина е много интересна  :)
аз също се запознах с любовта на живота си в интернет. Точно бях започнала работа в един офис и в началото трябваше да си запълвам времето с нещо и започнах да влизам в чата. Излизахме няколко пъти на кафе просто като приятели. По това време аз имах сериозна връзка, от около година обаче нещата хич не вървяха, а аз все нямах смелост да се разделим. Тогава реших да рискувам и се разделих с тогавашния си приятел. Вече две години съм безкрайно щастлива,  *INLOVE*сега дори ни предстой сватба, а след време се надявам да изпитаме и това щастие което те очаква теб mariya.  @}->--Това че се намерихме по-толкова странен (за мен) начин си е направо пръст на съдбата.
Пожелавам на всички безкрайно много щастие, любов и разбирателство. :*
Ани4ка, пожелавам ти го от сърце да изпиташ това щастие!
И да живее Интернета! *YAHOO*
DIVA историята ти е доста интересна  :)
Много мои приятелки си намериха сродна душа по интернет. Вече има и 2 женени.
Като цяло все повече започваме да живеем в интернет и е нормално тези неща да се случват.
Направи ми  впечатление изказването на дива:
Цитат на: DIVA в 28.03.2006 14:01

...Имах, обаче, едно разочарование в личен план от човек, с който се бяхме запознали там и си бях казала, че повече НИКОГА няма да изляза с човек от интернет. Предпочитам комуникацията очи в очи:)
...


Един мои приятел беше убеден, че повече няма да се запознава никога по интернет с момиче, след голямо разочерование. Но неговото никога, стана някога. Вече има 1 момиченце, сладура. Запознаха се по icq със страхотно момиче.  *YAHOO*
Точно така, Иринка:) Разбрала си ме наистина:)
Все пак интернет е едно що годе рисково място за запознанства ... всякакви индивиди има. А и тогава бях сама (току що оставена...) и се впуснах веднага в една такава връзка с човек, който явно пет пари не даваше за мен. Флиртуваше със сервитьорки по заведенията, умираше да гледа голите новини по Нова Телевизия:) И стана така, че един мой приятел му изигра номер като се представи за полуголо момиче в интернет със снимка и нашия захапал и си дал тел. номер, искал среща;) Че след като му теглих една се зарекох, че наистина няма да бъда с човек от и-нет. Първи и адски несполучлив опит... Но точно като твоя приятел, Аничка, Мария и... да кажа повечето явно в този форум сме намерили половинката си тук:) Друг е въпроса, че не знам дали и как ще разказвам на децата си (живот и здраве) как сме се запознали, след като сега следя под лупа сестра ми и и давам съвети да не излиза с хора от интернет:)
Твоите деца DIVA, докато пораснат за тях интернет няма да е новост. Няма от какво да се страхуваш, начина не е важен, после е важно ...
:)))) Има нещо такова  *db*
Ние се запознахме на купон и веднага станахме гаджета,въпреки,че и двамата по това време бяхме заети.Но какво да се прави.............ЛЮБОВ! :dance:
едно по-стандартно от afrodita :) А за Internet-наистина има всякакви там...засега поне трябва да се внимава според мен. Иначе няма друго такова 'място' да завържеш приятелство  *THUMBS* *THUMBS* Long live Internet!!
Е, хайде още някой да сподели  *db*
Аз си нямам все още съпруг,но си имам моето момче с което живеем заедно и се радваме един на друг,но ще разкажа нашата история:
Работехме заедно в едно от най големите столични заведения.Отначало между нас беше война,не можехме да се понасяме,мразехме се P-(,джавкахме се,ужас направо.После преминахме на фаза брат и сестра  *DRINK* -споделяхме един на друг любовите и разочарованията си.След това нещо се случи и между нас пламна любов,  *INLOVE* незнайно как и от къде.Продължихме да работим заедно и така почти 3 мес никой не подозираше за връзката ни, а и как иначе,всички знаеха че не можем да се понасяме  *THUMBS* .После един колега ни видя  O_O и изпорти работата.Всички бяха в нещо като операция шок и ужас,но пък много ни се радваха  *THUMBS* .Естествено по-късно шефове и хора разни ,които ни завидяха се опитаха да ни разделят,но пък така ни направиха само по силни.А забравих да спомена че още от самото начало заживяхме заедно.През декември 2005 демонстративно се махнахме,напуснахме,тъй като ни заявиха че като идваме на работа трябва да се правим че не се познаваме и т.н.,ние решихме че никой не може  и няма право да се подиграва с нас и с чувствта ни.Още повече че никога не сме парадирали и показвали връзката си.Така макар и трудно,си намерихме други работни места,паднахме от много парички на малко,но това не повлия изобщо на отношенията ни,напротив,заздрави ги.Много е дълго за разказване но нашата история е толкова интересна и пълна с обрати,че......Важното е че сме живи и здрави,борим се,обичме се и се уважаваме. :dance:
:hiphip: :hiphip: :hiphip: