При нас беше едно гонене кой кого,ама ще разкавам утре, че сега ми се доспа.....

Ние се запознахме в интернет. Аз бях болна, и понеже не съм свикнала да бездействам, а трябваше да стоя вкъщи и не бях на работа, започнах да се ровя из нета. Той ми писа на кю. По принцип не отговарям на непознати, но - късмет! - от скука, от любопитство ли, завързахме разговор. И така си писахме цял ден... после си разменихме телефоните и си звъняхме цяла вечер. Още на следващия ден решихме да се срещнем, (още се чудя как съм проявила такава смелост) ходихме на ресторант, после на кино... Малко след полунощ той ме изпрати до вкъщи, аз не исках да си тръгва... не го и пуснах

И така, от първия ден в който се познаваме, от онази приказна, вълшебна нощ, ние живеем заедно! Не сме се разделяли оттогава

Та познаваме се и живеем заедно вече от 6 месеца, а сватбата ни ще е през септември

rosi_ps историята на вашето запознанство е много мила.При нас нещата бяха по подобен начин и сега се успокоявам ,че не съм единствената ,която е проявила безразсъдна смелост и се е срещнала с непознат.За свведение ние се познавахме 3 месеца преди да се оженим.КЪсмет и много щастие ти пожелавам!
fiibi_bg, благодаря! Ами безразсъднички сме си наистина, но нали това прави нашата приказка още по-вълшебна!
Който рискува - печели - перефразирам един велик българин

Май сме изтеглили печелившите билети от лотарията! Много е хубаво!

rosi_ps не съжалявам за риска ,който съм поемала , за да се срещна с моя любим.
Щастието и любовта просто ни връхлетяха!

Пък и това е все пак някакъв премерен риск
Щастливки сме всички ,които сме тук във форума ,защото сме се събрали по повод едно от най-важните събития в живота ни!
Здавейте, днес ще ви разкажа как аз и моят прекрасен бъдещ съпруг се запознахме. Преди една година братовчедка ми имаше рожден ден и ме покани да отида вечерта на купон в тях. Нямах такова намерение, но въпреки това ме убеди братовчед ми в обратното. Оказа се, че компанията на партито е доста весела и когато отидох се зарадвах, че съм го направила. Седнах на масата и въпреки, че не познавах нейните приятели бързо разбрах, че те са точно от този тип хора, които знаят как да се забавляват. Срещу мен на масата седеше един много много приказлив мъж, който не спираше да ми казва наздраве и който постоянно ме гледаше и питаше за разни неща. След известно време попитах рожденничката защо това момче ми обръща толкова много внимания при положение, че е с приятелката си, която беше очевидно за мен. Явно обаче братовчедка ми не ме е разбрала, какво я питам и потвърди, че едно от момичетата на рожденния ден е негова приятелка. Е да обаче въпросното момиче е най - добрата му приятелка и не са гаджета. И така след като братовчедка ми ми каза, че са приятели, аз продалжих да си мисля, че са гаджета. И след този разговор не бях разбрала, че момчето си няма гадже.
След вечерята отидохме на бар цялата компания. И аз понеже съм от хората, които обожават да танцуват и не сядат след като чуят музика, с братовчед ми Павел не спряхме да танцуваме. Въпросното момче - Венци обаче продължи да опитва всякакви начини само и само да е до мен. След известно време толкова неудобно се почувствах и казах на братовчедка ми, че си тръгвам, защото ми беше адски неудобно да ме сваля най - очевидно Венци, при положение, че е с гаджето си. Братовчедка ми - Ники ме гледаше с такова голямо неразбиране, остави ме да и кажа каквото имама да и казвам и започна да се смее. След като спря да се смее ми обясни, че Венци не е гадже с нито едно момиче от компанията и никога не е бил. Е в този момент се почувствах още по - глупаво. Седнах на един стол и започнах да го гледам. Наистина беше привлекателен и ужасно много ме хвана яд, че съм се държала така. През това време Венци отиде при братовчедка ми и същото я питал, защо аз се държа така и отбягвам какъвто и да е контакт с него. Братовчедка ми му обяснила, че аз съл мислела, че най - добрата му приятелка му е гадже. Венци започна да се смее. Дойде при мен и ме покани на танц. От тази нощ ние не сме се разделяли за повече от един ден. След една седмица вече живеехме заедно. Всичките ни приятели, вече общи, ни казваха и продължават да ни казват,че ние сме един за друг и че не са виждали хора, които толкова много да се обичат.
Истински сме щастливи заедно и не спираме да си повтаряме, че сме късметлии, затова че сме се запознали.
Момичета, много ви се радвам как сте имали смелостта наистина да се срещнете с непознат, а и много скоро да предприемете крачка към брака!

Все пак май наистина сте
Цитат на: rosi_ps в 22.03.2007 09:50
изтеглили печелившите билети от лотарията!
Пожелавам ви много щастие и нека любовта никога да не угасва в сърцата ви!

Много ми хареса твоята история Natalia!

Забавлявах се, докато я четох и ми стана едно такова хубаво

Natalia много хубава история.
Присъединявам се към мнението на maria_dragieva относно смелоста да се срещнете с непознат и да откриете в него сродната си душа.
Радвам се Мария, че наистина ти е харесала историята ми

Наистина, става му на човек едно такова мило като чете такива истории като на Natalia! Много сладко!

Наистина не съм предполагала, че ще намера толкова положително настрени хора и че всеки път когато чета вашите побликации така ще се усмихвам