Ние се запознахме в университета във Варна, в свободния, учехме журналистика, никой от двамата не завърши.  Той ме "покани" на среща каза "ти каво ще правиш довечара, ако искаш ела с нас" с кои нас не се знеше бяхме само двамата. Заведеме в едно кафе Look каза ми сега ще пием коктейли, сервитьорката донесе една огромна халба бира и водка
През цялото време се държеше,така сякаш  иска да сме приятели, ей така колеги които пият кафе, излизат. И ей така почна всичко, бяхме постоянно заедно, заживяхме заедно, после се преместихме в Бургас/той е оттук/. И така вече седма година.

Ето как като на шега едно "приятелство" прераства в семейство! 

На мен ли го казвате?!

Цитат на: tonitta в 15.09.2007 00:40

На мен ли го казвате?!

И на мен!!!

О, момичета - на мен самата не ми се вярва - но е факт. Запознахме се по интернет - в един форум.
Видяхме се и даже не се харесахме особено. Така и не знам как сме решили да се видим втори път.
И после трети, пети и т.н. Опознахме се и то си стана ясно че сме един за друг.
Въпросът за сватбата се повдигна 7 месеца след като станахме гаджета.
И ако някой ми беше казал, че това може да ми се случи щях да му се смея, смея, смея.... 
Но ето че точно така си стана. 

Дам,Vesy,разбирам те напълно..има някаква закономерност в тези неща-когато най-малко очакваш,както най-малко очакваш...Аз винаги съм изчаквала във връзките си,да се задълбочат нещата,трудно се настройвах...много претенции и изчакване общо взето И майка ми все ми повтаряше-"Еееех,каквато си изчакваща и претенциозна, така ще стане един ден, че за секунди ще се обвържеш,за да ти се посмее Съдбата." И то точно така стана- от две срещи знаех,че това е моят човек...Абсолютно нетипично за мен...

Боже, Боже.... avva_stz - вече си мислех, че на мен нещо не е наред.
Може би и заради приятелките ми - все ме питаха "Ама как така - ти си толкова капризна към мъжете и все изчакваш - каква е тази сватба?!" Казваха ми го десетки пъти. А аз дето все не съм сигурна в мъжете - този път просто знаех, че това е ТОЙ! 

А в моя случай любовта стоя пред очите ми и чака търпеливо около 2 години когато ми се отвориха очите или по-скоро сърцето и разбрах,че това е моят човек!Просто упорито бягах от съдбата си,но една вечер просто ГО видях с други очи и разбрах,че е Той!Случаи всякакви.....

ние се познаваме от деца и както казва милото ме е чакал да порасна да опитам от живота и да знам , че той най-сладкото  !!!!

Мисля,че това е страхотно!И много правилно! Може да се каже,че и ние израстнахме заедно-познаваме се от най-бурните си години и всеки изгради своя характер покрай и благодарение на другия...Сега се познаваме много добре и знаем всичко един за друг, но определено не ни е скучно

Здравейте! И моята история е свързана с Интернет. Запознахме се чрез скайп. Беше минал около месец от раздялата с предишното ми гадже и реших, че не искам повече да чакам и така си избрах да му кажа здрасти. Допадна ми девизът му "Отговарям на усмивката с усмивка". И така поговорихме си няколко дни през скайпа и все не можехме да се видим, защото аз бях ангажирана. Но на 14 февруари му предложих, ако иска да дойде да празнува с мен и моите приятели и той се съгласи . Тогава беше и първата ни среща. Всичко това става тази година разбира се.
И сега ни предстои СВАТБА. Това е една от причините да реша да се присъединя към форума.

Браво на вас Гергана, явно много сте се харесали нещата са се развили бързо и бурно!
Момичета аз се захванах да прочета цялата тема отначалото. Просто какви истории има, ако се съберат всичките може да се издаде роман, който със сигурност за нула време ще стане бестселър! 

Цитат на: prin4ipessa в 11.10.2007 16:08

Браво на вас Гергана, явно много сте се харесали нещата са се развили бързо и бурно!
Момичета аз се захванах да прочета цялата тема отначалото. Просто какви истории има, ако се съберат всичките може да се издаде роман, който със сигурност за нула време ще стане бестселър! 

О, това Вас е прекалено официално. Аз съм просто Гери.

Цитат на: Gergana_and в 11.10.2007 16:11

О, това Вас е прекалено официално. Аз съм просто Гери.

Добре дошла и от мен! 
Мисля, че prin4ipessa има предвид вас с бъдещия ти мъж! 

Моята история е следната: Той ме видял случайно в студентски град. След един месец получих по един колега писмо- красива картичка с рози и сърца. Дадох си телефона и без дори да съм го виждала и да знам името му(не го беше написал в писмото) си уговорих среща с него. Видяхме се пред НДК, минахме по моста на влюбените и нашия роман започна...