здравейте момичета.Искам да попитам на каква възраст може да се слага бебето на възглавница и каква трябва да бъде тя?

И аз искам да питам за мнение,съвети и препоръки.От половин година насам сме без памперс денем и нощем.Казва за пишо и бягаме на тоалетната,а вечер и наобяд стиска и пиша преди и след сън. Но с акито имаме голям проблем.Понякога го прави на тоалетната,понякога на гърнето.Но много често дори и да виждам,че търси да се скрие и да го сложа на тоалетната,седи 5-10 мин и после става,казва че няма нищо и се скрива и пак в гащите.Сега почнахме и градина и там условието е децата да са чисти,в смисал да казват и сами да ходят да пишат и акат.
Пробвахме да му даваме малки изненади когато го направи на тоалетната,за да знае че така е правилното.Няма резултат. Като му кажа,че му се сърдя и няма да му говоря ми казва "тати ще ми говори".Пробвах да го накарам сам да си смени гащите и да си изчисти акито и той го направи  и беше много горд даже - т.е. обратен ефект.

ra_di, това, което аз съм чувала, е, че възглавница може да се слага от втората годинка нататък. Предполагам първоначално трябва да се почне с някоя по-тъничка. После и детето само ще може да си каже как му е по-удобно.

Мамчета, а от кога е удачно да почна да уча Мими на гърне? Вече е на 10 месеца и 1/2 и все си мисля че още е рано  , но пък ако отнема много време може би е добре да я почна малко по малко, че искам докато направи година 1/2, максимум 2 да сме без памперс. От друга страна пък все си мисля че аз ок ще я науча без памперс, но като иде на ясла пак ще я научат да ползва памперс понеже на учителките ще им е по-лесно да позлват памперси. Как става самото заучаване да се ползва гърне, т.е. да я слагам по няколко пъти на ден ли или като я усетя че ще пълни памперса?

Защо пък да е рано?! След като може самостоятелно да сяда, какъв е проблемът? Дори си мисля, че за самото дете е по-добре. Въпреки, че жегите отминаха, все пак един памперс малко или много спарва.
Пък покрай мои приятелки знам, че в повечето градини не искат децата да са с памперс. Поне в градините, където са техните деца, слагането на гърне е под час. Така самите деца си се приучават, преди още да могат сами да си казват.

Анита, не пречи да опиташ поне. Ако не се травмира, защо не. Друг е въпросът че толкова рано няма да се научи, защото още няма рефлекс за задържане. Разумни срокове си си поставила - около година и половина-две, има голям шанс да сте го махнали, за което дори не е нужно да си почнала отпреди годинката.
Личния ми опит е слагане на гърне от време на време - след годинката, но без особено настояване и махане на памперса на 1г и 4м от раз (дневния), което съвсем нормално беше съпроводено с доста напишквания за деня. Но издържах, защото беше началото на юли, а не исках чак другото лято, когато вече щеше да е и на ясла и на 2г и половина, да опитвам.
Искат ги без памперс в детските градини, но в яслите поне половината са с памперс. Това в България.

Времето за отучване да се напишква, от махането на памперса, е макс 2 месеца. Обикновено. Чак година няма да отнеме. Това обаче ако го свалиш и не го слагаш повече, което е по-разумно да се прави поне напролет. Така мисля аз

Мерси за отговорите

Под детска градина имах предвид ясла тя ще е на година и половина - 2, когато евентално ще започне.  И понеже не сме в БГ, а в Канада, тук моите приятелки ми казват че в яслите децата са си с памперси,  понеже така е по-лесно за учителките и според тях е най-добре към 2 години да се махне памперса. Имам даже познати които махнаха памперса на 2 години и 1/2, отидоха си до БГ, тя направи грешката да и го сложи в самолета по време на пътя пак, и след това пак се учиха.

Явно правилно мисля, че като навърши годинка мога да почна да я слагам по 10-15 мин след ядене примерно, понеже тя тогава си върши голямата работа. Майка ми и свекърва ми ми казват че след 6 месец трябвало да се слагат, защото колкото по-късно почна по-трудно ставало. Не знам до колко е верно, но техния начин на гледане е от преди повече от 30 години, когато сме били с пелени и са гледлаи по-рано да ни отучат че да не перат пелени.

Размишлявам над един въпрос. Вечер се прибираме от разходка в 19,30, Вечеряме, къпем се и в 20,30 когато я слагам да спи и давам адаптирано мляко. Защо трябва да товаря толкова много стомахчето преди заспиване, защо, изобщо, трябва да давам адаптирано мляко. Тя приема доста млечни продукти през деня, дори понякога акото и е много бледожълто. Та, питам, не може ли да спра с това мляко. На 1г и 3м е.

Според мен можеш, щом приема достатъчно млечни продукти за деня.
Аз поради същата причина го спрях, а и имаше твърде малка пауза между вечеря и млякото.

angel4e,а защо не пробваш с кисело мляко,няколко лъжички преди лягане. Честно казано и аз незнам ,защо се дава мляко вечер. Когато бях малка и аз ядях малка чашка с кис .мляко и този навик ми беше много неприятен. Алекс отказа адаптираното мляко още преди годинката,но сега вече и кис мляко отказва.

Ние вечеряме супа към 19 ч. и това е. Михаил така и не пропи АМ, знаеш, че и аз като теб спрях кърменето след като забременях и навика за вечерното мляко отпадна. Издържа до 8-9 на другата сутрин без проблем. Не мисля, че има правило да даваш мляко на дете над годинката, по-скоро си остава навик, труден за отучване, защото е част от ритуала по приспиването.
Искам да ви споделя нашия текущ проблем. На Михаил му растат кучешките и е нещо страшно, точно като едно "кученце се държи". Постоянно ме хапе, особено преди заспиване. Ако не мен, дори собствената си ръка. Той никога не е харесвал чесалките, въпреки това му купих специална за кучешки зъби, но не я поглежда. Сигурно е период, но на моменти не издържам и много се ядосвам. Обяснявам му всеки път, че ме боли, че не е хубаво. Някой имал ли е подобен проблем? Какво да правя?

Искам и аз да споделя нашият проблем и да дадете съвет как да реагирам в тези ситуации. Алекс започна от 1 седмица да се тръшка за всичко- най-мъничкото нещо да не му дам да пипне или да направи или даже да тръгна в различна посока от тази в която той е решил,започва неистов истеричен рев,отпускане на тялото,клякане на земята на колене и сълзи( ама много сълзи).Различава се много от рева му които е по-принцип когато се удари или му се спи.
Пробвах като Princess да го имитирам, клякам и се тръшкам и аз,но ефект никакъв,поглежда ме и продължава,като това може да трае и 15 мин.Започнах по метода с имитирането на мое тръшкане-няма успех,четох че мога да го игнорирам и да види че никои не му обръща внимание,но пък той се научи да прави мост на земята и да си удря главата в пода.Вчера след такова тръшкане съвсем сериозно си трасна главата в пода и в такъв момент незнам дали е много добре да го оставям сам и игнориран.
Дайте ми съвет как сте реагирали вие в такива ситуации.

Ellimink, не знам дали ще те успокоя, ама тази фаза, т.нар. бебешки пубертет ги тресе около 2-3 годишна възраст. Явно може и от по-рано, като при вас
При нас тръшкането започна преди месец-два. Сега е в разгара си, за жалост Процедирам различно. Ако е наистина важно, тоест свързано с изграждане на навик например, обяснявам, доколкото ми е възможно спокойно, повтарям евентуално и ако продължава да се тръшка, я оставям. Не отстъпвам, казано другояче. Като се успокои, което неминуемо се случва, я гушвам и отново обяснявам какво, защо и прочие. Като са спокойни, тогава разбират. Иначе ги владеят емоциите и не вярвам да осъзнават чутото.
Ако е просто каприз, понякога отстъпвам - все пак е и дете. Но казвам, че не така се постигат желанията, че я чувам по-добре и по-ясно като ми го казва спокойно, без да ми крещи. А като я чувам добре, ще я разбера.
Не ми се е тръшкала по земята, навън, но ако е мокро, да речем, бих я взела в мен и ще я оставя пак да се тръшка. Все пак няма да ги оставяме да се разболяват...
При нас номера с имитирането обикновено работи, става й смешно и нещата се успокояват.
Но истината е че и аз съм излизала извън релси, нищо човешко не ми е чуждо, и съм й се скарвала.

Опитай повече да говориш, брой до десет преди да предприемеш нещо или да повишиш тон. Ако се тършка вкъщи, може да отидеш и в другата стая за няколко минути, за да не се поддаваш - ако е нещо важно.
Дано съм помогнала с някакви идеи. Действай според важността на ситуацията. Успех ти желая!

sunray, 
Много точно е изброила вариантите. Аз нямам голям опит още, но чета много по въпроса. та, това са:
-игнориране (и при нас не действа)
-имитиране(сякаш действа при по-големи деца)
-говорене, много говорене. Поне засега Симона се поддава на обяснения, за някой неща по-бавно, за други бързо.