Много ти благодаря.Явор все още спи при нас по тази причина.Ужаса ми беше огромен,когато осъзнах ,че плачейки ,той може да се почувства изоставен.Така и не повторих опита си !

Ина, благодаря!Аз не съм я оставяла да плаче сама, всеки ми повтаря, че трябва и ми се натяква, че я глезя.Аз не го чувствам така и не мога да я оставя сама да преживява нещо, не и сега още е малка!

Ина, напълно съм съгласна с теб. Не мога да се съглася с теориите, че бебе на няколко дни манипулира с плача си. Това за мен е абсурдно. То плаче, защото има нужда от нещо. Пък било това нещо и просто майчина топлина. Никога не съм и не оставям децата си да плачат по никакъв повод. Говоря и пак говоря. След като премине кризата се опитвам да си поговорим и да се разберем защо е плакал /баткото/, кое го е ядосало или натъжило и т.н. Мисля, че така е правилно.
Не знам къде бях чела, че гушканите деца, носените, стават по-самостоятелни точно по причина, че от рано научават, че има на кого да разчитат и на кого да се опрат при нужда. Това им дава самоувереност и свобода да опознават света.

Не знам дали спането с нас е добро решение и нямам готово решение. Само сьм убедена и от опит, и от обучението, че не бива да се оставя детето само сьс ситуация, с която то не може да се справи. Както се казва на френски, на бьлгарски не знам точна дума, дезорганизира се.

Още 80те години, та и по-рано, Бразелтон, който е световно светило в областта показва как се усвоява постепенно авторегулацията. За някои деца е по-лесно, за някои е по-трудно, зависи от темперамента на детето. И на тези с по-остьр темперамент, тежко им на родителите, но наши са си и са такива каквито са. Можем само да тьрпим и да им помагаме с каквото можем. Ако беше лесно да си родител, щеше да се е разчуло  

Важно е, да се говори на детето като изпадне в такова сьстояние, в смисьл: "Да, виждам, че си много разстроен/ядосан/тьжен/фрустриран, разбирам защо си така/не знам точно защо така се чувстваш, но всичко ще бьде наред, аз сьм тук до теб, опитай се да дишаш, поеми си вьздух (примерно де, това за вьздуха), така, точно така, знам колко ти е зле в момента, всичко ще мине…" Ако може да си на нивото на детето е най-добре, да го гледаш в очите, да му хванеш рьчичките сьшо помага, защото чисто физически му помага да се почувства подкрепено.

Разбирате ме добре, че не става вьпрос, за случаи, когато се цупи са очевиден каприз, пьк дори и тогава: "Знам, че много искаш тази кукла/количка, виждам колко си фрустриран и разбирам колко е неприятно да не можеш да имаш това, което искаш, но за сьжаление е така и можеш само да го приемеш"

Дори и да ни се струва, че не ни слушат, фактьт, че говорим, гласьт ни, тоньт ни, самото ни физическо присьствие стигат до тях.

Не е свързано с темата за рева, но искам да ви попитам нещо /или поне да се оплача/.
От нова година насам Алекс почна да спи супер малко. Но последната седмица направо не издържам. Буди се в 3 часа, в 5 часа. Все такова време дето не е за ставане. Тя не се е будила така от кърмаче. Даже сама почна да спи цяла нощ и си спря кърменето.
През лятото имаше пък един такъв период и всички казваха, че ще мине и ще почне да спи повече, ама уви. Стигна до 7 и 30 и по късно става в много много рядки случаи. Сега пак се върнахме на този вариант, ама аз просто физически и психически/предполагам от бременността/ не издържам. Ставам нервна, крещя й за всичко, къде с основание, къде без. Опитвам се да се контролирам, ама като заспивам права и ми доста труден контрола. Освен това се притеснявам, че и малкото вредя с тези нерви.
Та питането ми е, при вас имало ли е такива периоди и колко са траели? Евентуално някакъв съвет какво да правя, че да не се буди.
Принзипно гледам да изразходваме максимално количество енергия, до колкото ми позволява сътоянието, но и това не помага. Пробвах да я гушна да спи при мен, но и това не става...
Та отворена съм към идеи и предложения....

Пънки, аз съвет не мога да дам. Ако ние спим толкова като вас, банкет ще дам.
Ина, ако го кажеш това за плача на някой бг педиатър ще ти даде жълт картон. Аз вече получих такъв. Какво лошо имало в това здраво дете да плаче?! Нахокаха ме 
А това с плача важи ли и в ситуации когато се прилага за изграждане на режим за сън т.е. да свиква да заспива само, да се успокоява само и т.н.

Thea, няма как да се успокоява само на тази възраст, та то е бебе, още не му е развита нервната система.Аз точно поради тази причина спрях да мъча Моника и себе си с това заспиване сама.Виждам много примери покрай мен на деца оставени от бебета да спят сами как като станат на 3 години и се настаняват в леглото на родителите си и няма изкарване от там.Искат близост и усещане за закрила човечетата това е истината.И на мен не ми е кеф да спим в едно легло, но към момента не съм намерила правилно решение без много рев.
Моника е много гушкано, носено и прегръщано дете.Не съм я оставяла и веднъж да реве, за да заспи сама или нещо подобно.Племенника, не е така, той беше дивак, него го оставяха да заспи сам, оставяха го да се оправя сам.Е независимо от това той си е глезльо.Гушкането според мен няма общо с глезенето, глезенето идва от разрешените и забранени неща, от това дали като се помоли ще му се даде, дали родителите са на едно мнение по темата начин на възпитание и т.н.И видях как детето знае при кого какво  може да мине.При едните баба и дядо си прави каквото иска, при другите знае, че не става така.

Пънки, и моя племенник имаше такива периоди.Той по-принцип си спеше и спи малко.Пробвала ли си вечер да я приспиваш  по-късно, през деня да се разхождате много, сега поне е хубаво времето и има къде, максимална активност, за да е изморена вечерта.Заведи я за събота и неделя при някоя баба, може смяната на обстановката да и подейства добре.

За спането бях измислила следния вариант - леглото й допряно до нашата спалня без решетка рабира се. Заспиваше до нас и после само я избутвахме на нейното легло и си спеше спокойно до сутринта. Братовчедката в Германия ги научи от пеленачета да спят в отделна стая, сега  на сина вече на 5 г., ходят да му четат вечер и май заспива. Лягат много рано, чак се чудя как заспиват в 8-8.30 

За мен бьлгарски педиатьр (така общо казано, а особено ако казва, че детето трябва да плаче, както и френски психолог, който казва сьщото) не важи и може да иде да се грьмне, заедно с жьлтия си картон.

Thea много зависи за каква възраст говорим. Те като са молки и се будят през ноща. При мен проблема е, че тя от 7-8 месечна почна да си спи от 10 вечерта да 9 сутринта. След това малко по-малко мина към 8, 7 и накрая 6и30 часа. Ама напоследък не се търпи...
Маги за мен не е редно да я слегам след 10, все пак е малка. ИНаче няма проблем, тя ще си издържи, ама и на мен ми се приспива към 10. А за бабите, тя от както не я кърмя доста често им гостува с преспиване. Ама и там е същата със съня. А за разходките... просто на мен не ми стигат силите за повече от час и половина. И естествено поне 20-30 минути сме в количка, че ми е трудно и да търча много след нея.
Фанимира, Алекс от 5 месечна си спи в отделна стая и никога не е имало проблем. Ама сега като махнахме пръчките на кошарата и в момента, в който отвори очи, става и идва при нас. Преди просто се обръщаше и си заспиваше. А искам да уточня, че не идва при нас да легне и да спи и да ни буди...

Абсолютно съм съгласна с Маги за разглезването. Според мен е много по-вредно ежедневното купуване на вещи (играчки, глезотии и тн), отколкото една прегръдка. Децата имат нужда от внимание! Това внимание не означава само лигавене. Означава обяснение, игра с тях, забележка, гальовност... Зависи от ситуацията.
За това, което Ина е казала съм с две ръце ЗА. Често възрастни хора не могат да си изразят с думи чувствата. Нервни са, сприхави, заядливи, а не могат да си кажат, че цял ден не са яли на работа и просто са гладни Аз лично много подкрепям говоренето със спокоен (ако е възможно) тон и извеждането на детето от средата, която го е провокирала. Например в магазините. Първо никой не е длъжен да слуша дерящо се дете. Второ, именно купа с играчки провокира това дете и то, ако е в тая среда, иска всичко. Ако се изведе да не вижда играчките, има по-голям шанс да се успокои. Не е случайна стратегията да се слагат всякакви детски стоки на нивото на детските очи.
Ако родителите се конфронтират помежду си пред детето по отношение на възпитанието, ами то ще усети къде минава номерът. Същото е и с простотията "Мама не ти дава, ама аз нали съм баба и ще ти дам...". Последното ежедневно свекърва ми го вижда и тя самата е потресена (именно като баба).
Пънки, не мога да дам съвет

Напълно и безрезервно подкрепям написаното от Ина и Магито.
Никога, ама никога не съм оставяла Ели да реве. На кого и какво бих доказала нещо така? Освен това, така вървя срещу себе си. Та, аз като видя чужд човек да плаче, ми се къса сърцето, нея ли да оставя?! Абсурд. И не съм опитвала. От новородено си я гушвам, люшкам, говоря и пея. Кой е казал, че ми е било лесно Не. Но за мен това е единствения начин. Детето спокойно, майката спокойна. Това ми е плана максимум. Вярно, повечко умора, ама...здраве да е. Смятам че си е достатъчно самостоятелна сега и определено не е разглезена, даже е по-зряла от очакваното от мен за 4-годишно детенце.
Ели още спи при мен. Не се треса за това. В новото жилище ще си има своя стая, но въобще нямам намерение да й казвам, че вече ще спи там. Първо при нас, постепенно ще стане. Ще си играе там през деня, ще почнем после там да четем приказките за приспиване. В един момент ще заспива там, сигурна съм че ще снове до нашата спалня, което може и месеци да трае (имам сондирани мнения от мами около мен ), и това ще отмине. Най-важното е да няма травми. За мен това е на първо място. Моето здраве няма да се разклати повече от накъсания сън.

Пънки гледам е писала, че малката не спи добре. Вероятно е период, щом преди е спяла. А може сега да се осъзнава повече и да иска близост и нощем, знае ли човек.
Моето дете никога не е спяло спокойно нощем. Ама съвсем никога не сме имали и една непробудна нощ Бълнува, разказва, кара се насън, проплаква, пишка веднъж нощем все още и т.н. Такава си е - умерена денем, а нощем всичко избива и като знам, че има нужда да излее всичко от деня - не мога да променя фактите. Аз ако имам една непробудна нощ с дори 5-6 часа плътно сън определено ще съм свежа като репичка, но нямам Специфика си е явно.

Ина, благодаря ти за споделеното. Определено имам нужда да го чувам това от време на време, защото малкият ми сладък ревльо, който само мама може да успокои, е на път да постави под въпрос всичките ми родителски качества.
Пънки, да не би да са зъби? Михаил последните кътниците ги вади близо 6 месеца и ми разказа играта.
Другото, което мога да ти кажа е, че например Михаил, колкото е по-уморен и повече е играл е по-вероятно да не спи. Забелязала съм такава зависимост. Ето сега сме си вкъщи вече месец, защото първо той беше с варицела, а сега и Йоан и при условие, че изразходва много по-малко енергия спи страшно много. Следобед спят по 3 часа и двамата, а вечер заспива в 9 и се буди в 8:30.
Това ти го казвам, за да не се тревожиш, че не можеш да и осигуриш дълго физическо натоварване. Знам колко ти е тежко и трудно в момента. И аз така на моменти страшно много се изнервях и това със сигурност рефлектираше върху детето. Той също беше неспокоен и страшно ревлив. Наистина децата са като огледален образ на състоянието на майката. Дано поне следобед си лягаш да поспиш с нея.

Роксанче, зъби със сигурност ни никнат. Втория кътник в дясно долу е излезнал целия, а от ляво сега пробива и е на половина. Отделно не мога да видя горе какво става. Ама да ти кажа пробвала съм я с по-млако игра да не би да се пренавива, но и от това не е. Просто единствената ми надежда е да е от зъби, но понежа тя другите си ги вади без такива проблеми и не съм сигурна, че е това...

Подхванали сте темата за съня, та да се оплача и аз - Ния от около 10 дена изобщо не спи през деня, а вечерното приспиване е някакъв ад. Снощи 3 часа съм я гушкала, люляла, галила и какво ли не, е голяма съпротива беше, накрая я оставих в кошарата и след около половин час хленчене заспа.
Събужда се към 3 за цокане, после след час се размрънква, при което й давам бибата и тя се унася и следващото събуждане е към 5-6 пак за хранене. И оттам на въртележката. През нощта й се събират не повече от 8-9 часа сън с няколко прекъсвания.
Този номер вече 10 дена. А през деня след кърмене играе/ играем 30, 40 мин. до час, след което се размрънква. И се почват мъките по приспиване. Ако успея - то е за 15-30 мин. еднократно и то някакво дремване полубудно.
Следобеден сън за 1-2 часа е абсурд. Просто не успявам да я приспя.
Не знам къде бъркам.
Не ми пречи, че не спи, но се притеснявам дали не й се отразява на нервната система неспането.
Чак пък толкова да не се уморява, все пак е на 5 месеца....