Здравейте, мамчета, обръщам се към вас отново с питане. От около 3 седмици нашата кукла не иска през нощта да спи в кошарата си. Не знам на какво се дължи това, но усети ли че си е в леглото или че е без мен и почва да плаче със всичка сила докато не я вземем при нас. В началото я свикнахме да я приспиваме на ръце по време на коликите. После за да махнем приспиването на ръце, почнахме да я приспиваме легнала на спалнята и ние легнали до нея и като заспи я местихме в нейното легло. Имало е моменти в които е проплаквала и сме я взимали при нас, но е било за кратко докато се унесе отново и заспи и пак я местихме в нейното легло. От 3 седмици обаче това не работи за нощния сън. През деня пак се приспиваме легнали на спалнята и като заспи я местя в кошарата. Спи си 2-3 часа без проблем, но през нощта не действа. Лягаме на спалнята и тя си навира главата до моят дърпа ми ръцете да я обгърнат да ме усеща и по някое време заспива. След това я местя в нейното легло, но след 1-2 часа усеща че не е при нас на спалнята и почва рев докато не я вземем. След като я вземем пак си навира главата в моята или пък си слага главата на корема ми и така заспива, но когато опитам да я преместя в кошарата се събужда и пак почва рев. Пробвахме да и сложим възглавница в леглото и да спи на нея, но и това не помогна. Дайте идеи какво да правим.

Анита, моето не е идея, само личен опит. И аз, като много мами предполагам, имах представа как искам да се случват нещата като се роди детето. Но, уви, понякога за да сме всички щастливи и доволни (не е ли това най-важното всъщност ), правим компромиси. Като те чета, сценарият е същия. Първо спеше, после почна да се усеща с възрастта и рано сутрин да иска в нашето легло. После още по-рано и по-рано. Уморих се...Затова я взех в голямото легло и се кротнахме дружно Известно време ме глождеше, но се успокоих, че поне спим. Доколкото е възможно, защото тя от бебе си спи неспокойно, бълнува, скимти, проплаква и т.н. Така е по-поносимо и лесно я утешавам, при нужда.
Така че, ако не се получи, не се натоварвайте психически и не си тормози детето. Важното е да сте наспани и доволни, нали? Неизменно идва момента, когато ще започне да спи отделно. Просто на тях им става дискомфортно един ден. Аз лично не се тревожа вече за това.

уважавам мнението на sunray  , но при нас това не помага защото аз не мога да спя с нея на едно легло, но и ние имахме такъв период.
Посъветваха ни от консултациите да я оставяме да плаче, не исках и дълго време упорствахме и с часове се приспивахме и по нощите отнасях с часове, докато накрая аз самата вече не издържах от умора, виеше ми се свят и взехме решението да пробваме, за 3 дни всичко приключи.
ако искаш ще ти пиша подробно как процедирахме, но да ти кажа иска се много нерви за да слушаш детенцето ти как плаче дори за минута, за това първо вижте дали сте готови да поемете тази крачка, ако се отметнете дори за ден и все едно отначало почвате, това мъчи повече детето според мен.

Мога да кажа че до ден днешен нямаме никакъв проблем със заспиването

Каквото и решение да вземете знам че е най доброто за детенцето Ви

При нас също нещата станаха с рев. Може да ти се струва жестоко, но Алекс от 3тия месец я оставях да си пореве и да заспи в кошарката сама. Така спря да се буди вечер и се научи да заспива сама, което е много важно и полезно и за двете!

Всеки има различно усещане за нещата. На мен приспиването и лежането с нея никога не ми е тежало, засега и на нея. Обожавам моментите на интимност и топлина, когато ме прегръща и тихичко си лежим и четем Така че кое е важно и полезно е относително, Пънки В смисъл, не за всички е общовалидно това.

Аз опитах един единствен път да оставям Явче да заспива сам.И никога няма да си го простя.Както казва Фиби този рев трябва да си готов да го издържиш.Е,аз не съм.Подобно на Сънрай ,въобще не ми пречи приспиването вечер на леглото ,гушкането /та това са ни еиднствените моменти на гушкане,всичко друго е беснеене от сутрин до здрач/ и четенето на приказки.

А според вас какво възпитава на тази възраст заспиването сам?Интересно ми е,защото аз съм се консултирала с детски психолози и те тотално го отричат този метод.

Уважавам мнението ти Пънки и начина на възпитание  ,
Прекалено драстично ми се струва,  да се учи още от 3 месеца. Може и да се задави като плачка.
Но моята дъщеря не е плакала нощем поне не както периода ни по късно (т.е. всяка вечер).  На 3 месеца я отделихме в нейната си стая, в началото спахме на отворени врати, макар че и от най малкият шум съм будна.

Както при sunray, моята дъщеря също скимти и приплаква като спинка, дори сега изплака и продължава да спи, Лоши сънища.  не знам кой го каза или чула, че децата е хубаво да сънуват и особено след годинката, липсата на сънища било тревожно

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Цитат на: sunray в 27.05.2014 13:41

На мен приспиването и лежането с нея никога не ми е тежало, засега и на нея. Обожавам моментите на интимност и топлина

ооо, и на мен не ми тежи, много искам да спинкаме заедно гушнати, ама мнооого  , но моето зверче не лежи, тя се катери и скача по корема, гърдите, главите, бърка в очите, носа, всичко само не и да спи. обожавам дъщеря ми и бих дала всичко за да се гушне поне за минута в мен. Но пък я научих да ми дава целувки, хаха 

Фийби, чукни на дърво че не ти се е случвало да не спиш в продължение на седмици, отчаяните хора търсят отчаяни средства за помощ, аз не бях готова за рева на детето ми, както бях казала и писала преди, стояхме с Тон пред вратата и ревахме с нея, сърцето ми се късаше цели 3 дни....
Факта е че помогна.
Има рев и рев при децата,
тук са против ако детето се разплаче нощем да не отидеш да го гушнеш и утешиш. Но когато е рев че не иска да спи е друго

Зашото детските психолози познават теорията на привьрзаността (http://en.wikipedia.org/wiki/Attachment_theory), според която от взаимоотношенията между родителите и децата зависи какви когнитивни модели (internal working model) детето ще изгради в паметта си и после ще прилага през целия си живот вьв взаимоотношенията с хората. От това зависи дали детето ще се чувства сигурно и ще изследва света и това, което го заобикаля, как ще се справя с решаването на проблемите, дали ще тьрси помощ в трудни ситуации или просто ще се отказва. Особено важна роля изиграва начина, по който майката (родителите) откликват (или не) в стресова ситуация, каквато е плаченето през нощта.

Децата спират да плачат не защото са се научили, а защото са разбрали, че няма смисьл да викат за помощ и просто се примиряват с ужаса, който изпитват.

За щастие когнитивните модели не да толкова стабилни, колкото се е смятало в миналото и човекьт е много адаптативно сьщество. Така че винаги може да се поправи, това което евентуално е било "сьсипано" (много силна дума, не е точна, но ми убягва точната в момента) в миналото.

Всичко това е широко доказано с опити в лаборатория и ествествена среда, и други методики (наблюдения, тестове и интервюта) в краткосрочни и дьлгосрочни серизони научни изследвания (а не махленския вестник). Ако някой се интерусва мога да му дам линкове кьм статии и изследвания, които го потвьрждават.

Ина ,благодаря ти за точният отговор.Точно това коментирахме с психолозите на училището за родители,което посещавам.

Цитат на: inaxastra в 27.05.2014 14:49

Децата спират да плачат не защото са се научили, а защото са разбрали, че няма смисьл да викат за помощ и просто се примиряват с ужаса, който изпитват.

Не се бях замисляла, че това е причината, а звучи повече от логично и обосновано.
Благодаря ти за полезната информация, аз ще се радвам да ми изпратиш линкове

Не знам кой кокво проучва, но за мен здравия сън е най-полезното нещо за едно дете. Не мисля, че децата се примиряват със ужаса, който изпитват. То все едно да спре да реве като го боли, защото се примирява, че ще го боли.
Децата са индивидуални и не може да се обобщава, но майките около мен присписват дацата си, които са около 2 годишни, че и нагоре. Това не го разбирам. Да приспиш детето да теб и да го преместиш в друго легло или да го дундуркаш на ръце 2 часа.
А и при нас е факт, че не може да спим на едно легло, понеже или Алекс ще се изръси, ако е от ваншната страна, или тати ще я смачка.
И не знам мнението на другите, но за мен съпружеското ложе си е съпрузите.

И аз се опитвам да спазвам този принцип колкото мога. Най-важното ми правило е детето ми да е спокойно, сигурно и уверено. От скоро съм майка, но досега следвайки този принцип не съм останала "прецакана". Когато плаче я гушкам, когато иска да спи в мен - съгласна съм. Не крия, че се страхувам да не я разглезя, но виждам, че минава през различни периоди и "глезотиите" отминават. Имаше две седмици, в които спеше само върху мен през деня и не можех да мръдна - нито до тоалетна, нито да ям. Сега и да искам така да спим, тя не иска. Вярно е, че ми е кротко детенцето и не е от най-ревливите. Хубаво е и, че нямам баби помагачки, които да дават акъли и да развалят правилата. И колкото и понякога да съм изморена си казвам, че това дете не съм го чакала, за да го хвърля цял ден да лежи в кревата.

punk_girl123, както си го казала: хората са различни, децата са различни, методите са различни, да не говорим, че едно и сьщо дете в различните вьзрасти е различно.

Аз не давам сьвети на никой. Както е казал Януш Корчак, не мога да дам сьвети на майка, която не познавам, с дете, което не сьм виждала и за чийто семеен контекст нямам представа. Методи колкото искаш, кой по-ефикасен, кой по-малко, кой по-бьрз, кой по-бавен. Всеки трябва да си избере това, което му подхожда, което му подсказва сьрцето като приемливо и което за него дава резултат, като не е лошо да се помисли и какви могат да бьдат последствията от избора, за да бьде той по-обективен.

Споделям информация, защото така се е случило, че я имам, пьк който я иска я взима, който не я иска я оставя. Ето и една доста подробна статия с различни методи за справяне сьс сьнния проблем и техните достатьци и недостатьци. Изберете сами:

http://www.tau.ac.il/~sadeh/baby/kuhn.html

За мен принципьт е колкото очевиден, толкова и сложен за прилагане: детето (както всьщност който и да е от нас) има билогични, емоционални и социални нужди. Колкото по-адекватно те са задоволени, толкова по-добре ще се развива и чувства то. Как? На тоя вьпрос готова рецепта няма.

В крайна сметка, щом детето и родителя са щастливи, наспани и удовлетворени от общуването си - значи са намерили своя начин За нас смея да твърдя, че той е да сме в едно легло. В момента, в който тя покаже, че й преча, решението е на отсрещната стена, където има готово легло за нея
Мога спокойно да кажа, че дъщеря ми е много зряла за възрастта си и далеч не разглезена, заради това че спим заедно. Напротив, държи се като 4-5 годишно детенце, съдейки по общуването й с такива.
Явно все още не сме се наситили по онзи следродилен начин една на друга, макар че през деня си е относително самостоятелна за възрастта. Тя се отпуска и примлясква доволно, както малките кученца като заспиват , а пък аз все още обичам да усещам мириса на невинност и на дете, който ме опива и ме кара да забравя за тежкия си работен ден, например Съжалявам за лиричното отклонение, но така се чувстваме на този етап
А съпружеството далеч не го свързвам с общото съпружеско ложе, но това е отделна тема, не е за тук.

Хубава вечер