може ли да обясните какво е това кинетичен пясък?!

Ето тук има клип: https://www.youtube.com/watch?v=EMpWipUAQKs И аз не знаех, та специално търсих. Представям си го малко и като пластилин. Не знам дали може формички да се правят или е прекалено мек за това.

Става за формички, но сравнително лесно се разпадат. Мнооого е приятен на пипане.

Мамчета, аз да ви питам как учите бебоците да заспиват сами в леглото си? Питам понеже Лили и тя май се научи да я гушкам и нося на ръце за да заспи. Ако почне да се унася и я оставя в леглото да си запси сама е ок, но ако директно я оставя в леглото преди да съм я дондуркала докато се унесе, почва да плаче.

И аз се присъединявам към питането на Анита. Ния е почти на 1 год., а заспива само като я гушна и се друсам на леглото. Независимо колко й се спи, ако я оставя сама в кошарата да заспива следват истерии. Единия ден рева 45 мин. и не издържах и я приспах. А вече много ми тежи и искам да я науча сама да си заспива.
Та всякакви съвети, методи и т.н. ще са ми от полза.

Вики смуче биберон. Слгам го в кошарата, давам му бибата и го милвам по главичката и той си заспива. А Алекс я оставях да реве. Реве 15 минути и заспи.

Кико заспива на гърда или го люшкам на краката си. Каката като по-голяма така я приспивах. Мятам една възглавница на краката, бебето отгоре и люшкам. Не тежи като на ръка. Моите бяха едри и много ми тежеше затова измислих това. Нямам идея според СЗО дали е правилно обаче при мен работи. Нямала съм дете, което заспиеа само. Имаме нощна лампа с музика и прожектира филмче, но пак се налага 5 мин люшкане на краколюлката. 

Не съм я оставяла да заспива сама, защото виждах, че не може и че търси топлина и близост. Следвала съм инстинкта си и нейните нужди. Не съм люляла на ръце, но я слагах да легне до мен на голямото легло и почвах песнички до откат. Или пък разказвах истории, приказки. И биберон е ползвала, до момента на заспиване, когато го махах. Имахме период с доста дълги едночасови, че и повече, приспивания, но и това отминава. И сега, когато вече е на 4 и половина, не я оставям да заспива сама. Създали сме си традиция - четем приказки, гушкаме се, целуваме се. Просто нямаме много време да сме заедно, като ходим и на работа, та времето вечер, особено приспиването е НАШЕТО време

И ние сме като сънрей. Не знам как може да ти тежи приспиването. Аз хем ходя на работа и нямам търпение да се прибера и да си я гушна и да си легнем. Тия дни нещо има проблем и заспиваме по 1-2 часа, та малко ме изнервя, но иначе за 30 минути заспива. Лягаме си двете на леглото, пеем си, говорим си, милваме се. От малка не иска да заспива сама, всичко пробвахме и се отказах накрая, няма смисъл да се мъчим, а ние си направихме вече режим и традиция и така си ни харесва.

Иначе според книгите, които съм чела е важно да ги оставяш още будни, ако сработи при вас можеш всяка вечер с малко по-малко гушкане и по-малко, докато не заспива сама в кошарата.

Друг метод, който сме пробвали е да я оставяш в кошарата и в началото да си до нея и да я потупваш и да и пееш, така няколко дни докато свикне, после полека лека се отдалечаваш с няколко стъпки и й говориш оттам и така докато накрая не заспива сама. Това донякъде се получаваше при нас, реагираше по-добре, ако още в началото си е в леглото, ако вземех да я гушкам, после много трудно я оставях. Както казах с времето съвсем променихме начина на заспиване, зависи много от характера и темперамента на бебето.

моята госпожица сама се отказа от приспиването на ръце - някъде около 8-9 месечна просто почна да пищи и да реве като я гушна за сън, затова започнах да я слагам на спалнята до мен .. в началото беше много трудно - хем му се спи на човечето, хем не може понеже му е нова ситуацията, обаче пък като я гушна и цялата ставаше вир вода, та играехме с одеалото, давах да пие мляко, да се търкаля и увива като пашкулче, тупках я по дупето, милвах по главичката и така .. сега вечер пак се приспиваме двете на леглото, но и стига да сложа ръка на дупето й или да я държа за ръчичката и за 15-20 минути заспива .. е, има разбира се трудни моменти, когато повече играе, отколкото да заспива, но за щастие са все по-рядки тези моменти, пък и аз повече ги проспивам, понеже се предавам преди нея като се събудя по някое време, обикновено се е гушнала в мен и спинка, та само я местя в кошарата .. обаче аз още от първия момент, в който започнахме да се приспиваме на леглото й дадох ясно да се разбере, че отидем ли в спалнята, не се излиза, не се обикаля из къщи и т.н., че като си знам диването, най-много като ме приспи и да хукне да прави бели

Рафаела, а не четете ли приказки? То наистина изисква повече енергия, особено с ранно ставане за работа и 12 часа извън къщи, но щерката така обича приказки и книжки, че минимум половин час имаме четене като си легнем. Почне ли някой да заспива, почва да го ръчка и да го събужда. Или пък да го поправя, че не е прочел правилно нещо от книжката.

Много харесвам, Инче!

Аз да си призная, като бях на около 8 баща ми започна да работи нощни смени и тогава отивах да спя на спалнята с майка ми. Така продължи няколко години, винаги с удоволствие чаках да е на работа, за да спим с мама ... а съм била възголемичка. Наистина не знам дали е до човек или нуждата от тази близост е вродена, но аз лично толкова съм свикнала с малката, че като не е до мен спя по-зле, не по-добре. 

Аз още преди да родя първото дете четах съвременна версия на доктор Спок и мога да кажа че благодарение на него имам спокойни и спящи деца. И двете от ден първи са лягали в собствено легло близо до моето.  Никога не са заспивали в моето легло. Лягаме на тихо и спокойно и тъмно.и така са научени и така спят. Ники е минал през различни периоди. Винаги съм била в стаята и сме си говорили.имаше период в който си държах ме ръцете.период в който се галехме. Период в който го люлеех в кревата през нощта по време на зъбоникнене. Не мисля че така липсва близост , има достатъчно време за ласки и милувки.  Но да имат децата спокоен сън е много важно. Родителите също. Аз имах проблем със следобедния сън, защото до година и половина спеше само в количката навън и ако се наложеше в къщи да спи наставаха драми.Но миналото лято нямаше как вече да спи в ужасните жеги навън и реших че няма да се плаша и просто трябва да се научим за доброто на всички. И спокойно и полека стана. Просто го слагах в леглото и си говорихме спокойно или го Галех и заспиваше. Мисълта ми е че понякога е добре дори и с няколко дневен ред да въведем режим , Добър и за детето и за нас. За няколко дена се съставя навик. Ние показваме света на детето и го учим как трябва да се правят нещата. Имам приятелка която приспива на ръце люлеейки дете на 3 г.защото иначе рев яла.  Е докога така.ако сме спокойни и покажем как децата ще ни последват.търпение и спокойствие.