Май ми е време тихичко да се похваля, че отучването от памперсите приключва успешно!

Равносметката е че за месец и 10 дни Ели вече сама казва кога й се ходи, успява да стиска минутка-две, докато свалим бързо бельото или намерим подходящото място като сме навън.
Вече зачестяват дните, когато няма нито едно напишкване в гащичките. Вчера беше такъв ден. Много съм горда в края!
В останалите дни напишкванията са максимум 1-2, винаги когато се е улисала в игра и аз не съм се сетила да й напомня. Например, днес докато се беше хипнотизирала от люлеещите се люлки на площадката, се изпусна. А на отиване и на връщане сама ми казваше, спирахме, свалях я от количката и после продължавахме.
Радвам се, че не гледам часовете, а основно разчитам на нейните усещания. Аз поемам инициативата да я подканя или сложа на гърнето само преди сън, или когато сме навън.
Минахме и през регресия - около седмица (преди около 2 седмици) просто почна пак да пиша без да казва. Но отмина от само себе си.
Очаквах акането да е по-голям проблем, защото беше хаотично като часове, но точно обратното. Не помня от кога не е акала в гащичките. Според мен просто й е гадно, това е.
Та, това е от нас. Остана нощния памперс, но той винаги е толкова подгизнал, че не се и надявам на махане преди края на зимата. Той ми е бял кахър, така или иначе. Тя пие доста вода нощем и това е причината.