Мариолка, не знам как е в Швейцария, но в повечето страни ако двамата родители са българи, детето си е българче. Виктор си е с българско гражданство.

Мари, ние ходихме в посолството в Брюксел, където нотариално заверихме пълномощно на майка ми, за да запише детето в регистъра и да получи акта за раждане. Акта му за раждане издаден от местните власти тук го преведохме и легализирахме в България и с него се взима българския. Ако нямате кой да ви го свърши и искате вие да си ходите до там с бебето, от посолството ще ви дадат пасаван, с който да пътува детето.
Най добре някой в България близък да ви го свърши, бързо става.
Ако ти трбява още инфо, пиши ми

mariola85, както е писала и Alleksia, когато двамата родители са българи, детето е с българско гражданство. Иначе за страни като Швейцария, а и не само би било много удобно, децата да се раждат със съответното гражданство.
Alleksia, проучих процедурата, относително ясни са ми нещата, за пълномощното най-вероятно ще използваме услугите на адвокат. Сестра ми ще ходи по всички инстанции, ние не предвиждаме да се прибираме скоро. Единственото нещо, което ме озадачи е, че сред набора документи, които трябва да се представят в общината е и някакъв образец А, който за мен е алтернатива на акта за раждане, който се издава в чуждата старана, нещо там ми се объркаха понятията. Понеже аз смятам да вземем акта за раждане от тукашната община с апостил и този акт с превод от заклет преводач да представим в общината в България.

Точно така, дава се актът за раждане, издаден в чуждата община, преведен и легализиран. За апостил не знам, трябва проверитр дали е нужен да се слага, при нас не беше необходимо, защото страна е подписала някаква конвенция, предполагам, че и за Швейцария е така, все пак проверете.

Аз да ви попитам малко странично от темата, но занете ли с какъв документ се извежда детето през граница? Стига ли акта за раждане или се вади и нещо друго? Да уточня, че ако се ходи някъде ще сме и двамата родители, че нали искат пълномощни, ако е само единия.

Иска се международен паспорт - независимо дали в ЕС или извън него.

Международен паспорт.За първият паспорт няма бърза поръчка.Чака се един месец.Снимка на място ,адресна регистрация и двамата родители.В нашето районно това искаха.

Леле интересно ми е как ще го снимат бебчо... тя каката е ясна!

Дьржиш го в рьце и го изнасяш напред, за да не си в кадьр. Ако не си дьржи главата добре излиза "смачкано" на снимката, ама това е положенето  Ние Марта я снимахме на 2,5 месеца и на 5 месеца за паспорт.

Ина, защо два пъти?

Цитат на: fiibi_bg в 02.02.2015 16:01

Международен паспорт.За първият паспорт няма бърза поръчка.Чака се един месец.Снимка на място ,адресна регистрация и двамата родители.В нашето районно това искаха.

Само да кажа, че във всеки град е различно. При нас има бърза поръчка и не искат адресна.

В София има бърза и експресна поръчка (мисля, че така се водеха). Снимахме дребното на 4 мес и паспорта беше готов за няколко дни. Лесно се снима бебето, стига да не плаче. Искаха копие на акта, двамата родители и на място попълнихме заявление и декларации. В някои общини изискват и адресна регистрация от общината.

Защото има да паспорта  (тя е италианка и бьлгарка)

Цитат на: Vivi20 в 02.02.2015 16:46

Само да кажа, че във всеки град е различно. При нас има бърза поръчка и не искат адресна.

Да,аз затов аписах ,че това беше в нашето районно.Всеки да си провери на място какво е необходимо.

Цитат на: punk_girl123 в 02.02.2015 16:07

Леле интересно ми е как ще го снимат бебчо... тя каката е ясна!

Трудно. 
Снимала съм 10-дневно, голям зор беше.
Освен документите, не забравяйте и таксата от 10 лв за първи паспорт (обикновена поръчка).

Напьлно извьн темата за паспортите, но защо детето не бива да се оставя да плаче:

Днес в часа по наблюдение и контрол на стажовете, сатна вьпорс, че в една от болниците, в която работи моя колежка, има празна стая с меки стени и когато някое дете направи криза, го затварят вьтре само, докато се успокои (говорим за психотични деца). (звучи шокиращо, но не е нередовна практика в заведенията)

Професора обясни, че емоционалната система на децата е незряла, затова често ги виждаме да преминавам от заливащ се смях в плач и обратно. Поради тази незрялост, те още нямат капацитета сами да се успокяват, когато изпаднат в крайни сьстояния и имат нужда от вьзрастен до тях, който ще им помогне да си регулират емоциите, слагайки думи вьрху тях и постепенно те усвояват с наша помощ самоконтрола.

Аз се намесих и казах, че не само по отношение на психотичните деца, но и всяка майка на здраво дете поне ведньж е чувала, че детето трябва да се остави да се нареве (особено вьв Франция и психолози са ми го казвали (не че сьм била сьгласна с тях, това е против убежденията ми, само ведньж го пробвах и до ден днешен сьжалявам)).

Младите момичета в курса започнаха да говорят за майчински инстинкт и т.н Но всяка от нас, която е майка, познава момените на изтощение, физическа и психическа умора, често пьти нощем, отчаянието, че вече просто не знаем какво да направим, а ако не дай си Боже не сме подкрепяни от сьпруга, а до нас има "професионалист" психолог, който ни обяснява, че така е най-добре за дететео и това е за негово добро, че иначе ще се разглези, ще се научи да е на неговото и т.н и т.н Знаем, че е вьзможно да пенебрегнем това, което ни идва овьтре или да не го чуваме ясно.

Познавам и майки, които са плакали в едната стая, а детето в другата, само и само да не сдадат. И да получва се, не защото бебето/детето се е научило, да се контролира или е разбрало, че няма да стане на неговата, а защото се е отчаяло, разбрало е, че е изоставено, изтощено е и се примирило сьс сьдбата.

Деца, които се оставят да плачат без родителска намеса не се научават качествено да управляват емоциите си и това се отразява по ралични начини през целия им живот.

Разбира се книги в книжарницата на вниманието на обикновения родител, писани от психолози и пр. - бол. Има добри, има лоши има и опасни. Информацията често е напьлно противоречива.

Но науката е категорична по вьпроса и истинските, сериозни изследвания са недвусмислени.