Руми, принципно си права. Със спокойствие и търпение трябва да се подходи.
Но от друга страна пък всеки си усеща детето - като емоционалност. Дъщеря ми е много емоционално и чувствително дете, съпреживява всичко с останалите, буквално. Например, ако някое дете се разплаче, без значение причината, и тя ще се нажали и ще се разплаче. Просто си е такава. И по принцип нощем никога не е спяла непробудно, от мъничка. Бълнува, говори, става, сяда, пак заспива. Не че се е налагало през нощта да се приспиваме отново, исках да кажа, че не винаги зависи от нас как ще спят. Ето, сега например, вече спи в нейната си стая, получи се без проблеми. Но има нощи, когато се събужда от някакъв кошмар и я виждам как е дошла в нашата спалня, носейки си възглавницата, чаршафа, че и гърнето...Деца са.
А относно времето за ласки - аз лично нямам много, защото отсъствам от 6 до 6, виждам я за 2-3 часа вечер. На мен, и на нея мисля, това време е крайно недостатъчно. Затова и приспиването си го възприемаме за нещо интимно наше На нея с мен или с баща й.

Цитат на: sunray в 19.08.2015 13:14

Рафаела, а не четете ли приказки?

всъщност не, Емка харесва да разглежда книжките, но все още няма търпение да слуша приказки .. отделно на това не обича да спи на светло, затова като лягаме угасям лампите и единствената светлина идва от уличното осветление .. обаче пък от известно време детето си хареса една определена възглавница и задължително си я търси - може да не лежи на нея, но просто трябва да е там .. пък на мен не ми пречи ..

Руми през деня и аз не приспивам Ема на леглото - слагам я в кошарата и я милвам по главичката и гръбчето .. има дни, в които даже не ме иска при нея, щото като изляза първо ровичка по секцията над главата й - пие вода, намества плюшените играчки и т.н., после ляга навира главичка в единия ъгъл на кошарката и заспива - само две неща са много, много важни и те са първо да не изтърва часа за лягане .. в общи линии спазваме часовете от ясленския режим за сън .. изтървем ли часа, просто става ад - хем му се спи на детето, хем не може .. абе голяма гадост .. и второто е, когато се пробуди да види, че не е сама .. Ема никога не е била спокойно спящо бебе .. в общи линии до 1г. и 9 месеца нямам нощ, в която да съм спала повече от 3-4 часа сумарно

За биберон- тя не иска изобщо да смуче биберон, както и каката не искаше. Ако я сложа в леглото даже и да я потупвам и да и говоря реве. в момента в който я гушна се успокоява. Не ми харесва този начин на приспиване, защото за мен не е нромално така да заспива един човек. За носенето на ръце - постепеннп децата стават тежки и приспиването на ръце става все по-уморително и тежко. С каката се приспиваме на спялнята. Аз лягам до нея - но и това не е нормално, защото всяко приспиване при нея е около 1.30-2 часа, ако изобщо успея да я приспя. В момента тя е присвоила нашата спалня и спи на нея с мен или с баща си. В повечето случаи с баща си, тъй като аз спя при беба в нейната стая. С цел беба да я отделим в нейна си стая решихме още от самото начало да си спи в нейната стая за да свиква с обстановката и за тази цел да не е сама, аз спя при нея. Та знам какво е да приспиваш дете на ръце до година и половина и след това да се приспива на леглото и за мен това, колкото и да е приятно за двете ни, не е нормално. И не ми се иска да се случва и с беба. Ще пробвам пак да я оставям в леглото и да си я приспивам така като и говоря или пея и я потупвам и дано успеем да се научим.

Виви, не знам къде прочете, че ми тежи приспиването. Тежи ми самото дете като килограми 
Ния от раждането си спи в нейната кошара, която е в спалнята ни и никога не е спала в нашето легло.
Аз искам да я науча като й се спи да се кротне и заспи самичка, а не мама да я люлее до откат. Все пак след някой и друг месец в яслата кой ще я подрусва?
А опити с галене, потупване и песнички при нея не минават. Рев и това е. Или става в кошарата и започва да обикаля и "мамосва", докато аз или ММ не я вземем на ръце. 5 мин. и е заспала.
Освен това тя расте и разбира и не е като да я баламосаш. Иска това, на което е свикнала.
Не ми се нрави и метода да оставим детето да се къса от рев няколко дни, та видиш ли накрая ще се предаде и заспи само.
Иначе тя си има режим и на сън, и на хранене и го спазвам твърдо.
Явно ще трябва да изчакам точния момент, когато тя е готова, за да ни се получат гладко нещата.

Ние заспиваме сами-първо винаги са заспивали в кошарата си и никога другаде,второ никога не съм ги люляла,използвала съм и няколко пъти метода с пореваването.Смятам че важното е началото и не мога да те посъветвам как да отучиш вече по голямо дете.
Другото важно поне за мен е децата да имат режим,да лягат по едно и също време,обстановката да е максимално една и съща,да си има вечерните ритуали на къпане ,обличане,пожелаване на лека нощ на тати и така наататък.При нас процеса на сън е да се изкъпем,да вземе млякото,да кажем леа наощ на тати и да си легнем в креватчетата те а аз на спалнята с книжка в ръка.И ние сме имали моменти когато сме се галили по главичката по ръчичката/представете си го как се прави едновременно с две деца  /,но никога не съм люляла,разнасяла и съм пресичала от самото начало опитите да дойдат при нас в леглото или да спят при нас.Рядко съм си позволявала когато са болни.Ако се опитват да играят в креватите ги оставям за малко да поиграят и после казвам ,че трябва да се ляга и заспива.
Но все пак децата са различни/дори и моите родени с 1 мин разлика и гледани по един начин/ и може би всеки трябва да си намери подхода към своето дете.Но като цяло всичко съм махала от ряз и с много търпение за първите критични дни всичко е отминавало-биберони,нощно хранене,енакъв режим на сън за двамата.

Цитат на: gucci в 21.08.2015 13:33

Но все пак децата са различни/дори и моите родени с 1 мин разлика и гледани по един начин/ и може би всеки трябва да си намери подхода към своето дете.Но като цяло всичко съм махала от ряз и с много търпение за първите критични дни всичко е отминавало-биберони,нощно хранене,енакъв режим на сън за двамата.

Съгласна съм и с двете твърдения. Явно за всяко детето родителят трябва да намери Начина. При по-чувствителни оставянето да се нареве няма да има ефект. При по-инатливи пък сигурно е добре да им се покаже отначало, че не те определят правилата. И така нататък.

И съм твърдо За режима в ежедневието. Откакто Ели се е родила се придържаме към часовете на хранене и на спане. Чудили са ми се как все гледам детето ми да си е вкъщи за сън. Еми, не искам да спи където сварим. Случвало се е, но съм се стараела да го избегна. Мястото й за спане е вкъщи, в някакви часове, и диапазон. И сега така, като ще спи вечерта - или е в към 21.15 (ако следобед не е спала), или в 22.30, ако е спала следобед. Часовете за хранене също са едни и същи, плюс минус половин час, ако нещо стане.

Като малка не съм я люляла на ръце, вероятно просто не е знаела какво е, за да си го търси и иска. В нейната кошара, която люшках известно време и така. Но сравнително бързо после, като почна да се изправя в кошарата и да ни търси, я взех при мен. Така се наспивахме, иначе абсурд да отида на работа трудоспособна - след n на брой ходения до леглото й.

Анита, опитвай различни начини. Аз не съм по крайностите. Ако е очевидно че детето не се чувства спокойно, не бих го подложила на нищо, само защото "така казват или така е редно". Или ако е в противовес с моя инстинкт.

Сънрей, аз я виждам как очите и се затварят обаче не се отпуска да заспи а в момента в който я гушне някой се онася и заспива. Вече е на месец и не знам дали и коликите нещо не я почват, защото понякога доста си поревава а уж тъкмо се е наяла и памперса е сменен т.е. няма за какво да плаче и като я гушнем се успокоява. Дано успеем да се научим, че не ми се нрави носенето на ръце, както правих с каката. В шезлонга който взехме уж да запсива в него като я люлям изобщо не иска да седи. Направо се чудя как има деца, които лягат и заспиват сами и как го постигат родителите им. Аз явно не мога да го постигна. Каката колкото и да е уморена няма да каже че иска да спи и никога не се е случвало да легне и да заспи от умора. Винаги ние я караме да ляга да спи и в повечето случаи се приспиваме на спалнята по 1.30-2 часа, в много редки случаи ако през деня не е спала и е много уморена вечерта засива след като си изпие млякото. Освен това при нея забелязвам че ако е преуморена пак не може да заспи бързо.

Анита има и други начини за успокоение.Галене по бузките , по гръбчето, полюшване на кошарата ако може, биберон. За няколко дни ще свикне. Никога не съм приспива ла с люлеене на ръце, защото знам че свикват децата , а и не виждам смисъл в това.  Така успокоявам на ръце люлеейки ако много плаче или нещо я боли. Пробвай да създадеш ваш си ритуал за приспиването .

Момичета, искам да попитам, колко често давате месо на децата си? Аз редувам пилешко, телешко и риба и накрая на седмицата го кара на посно, но се чудя дали не прекалявам с месото. 

На тази вьзраст давах по указаните 30г на ден (за количеството не помня 20 или 30, но мога да проверя).

Давам месо през ден, Ния яде пилешко, телешко, пуешко, заешко и риба. Около 40 гр. (горе-долу 2 малки кубчета от формичка за лед). Грамажа по съвет на педито е такъв от 11-ия месец.Не съм се замисляла дали се прекалява с месото, едва ли след като го редувам със зеленчуков ден.

Мерси Noir, значи аз вероятно преклаявам, защото на седмица само 1 или 2 дни е само на зелечуци. иначе грамажа ми е ясен от много отдавна.

Аз понеже бях чела в нета преди захранването, а и педи потвърди - 1 ден месен, 1 зеленчуци с жълтък. Така и карам. Някои майки дават всеки ден по малко месо, а събота и неделя разтоварват със зеленчукови пюрета.

честит рожден ден на твоята красавица малко на патерички, сега се загледах в подписа ти, понеже се замислих, че след годинката май можеше и по-често месо, но не знам, аз съм от тия дето през седмицата дават месо и събота и неделя само зеленчуци.

Всеки ден давам месо. Едното ядене е постно, а другото с месо. Давам ядене от детска кухня .и в държавна и в частна е така. 2 дни месото е риба. От кухнята взимам и събота и неделя.