Благодаря на всички за мненията. И аз обожавам дъщеря си и сърце не ми дава да слушам как плаче дори за секунда а да не говорим за 3 дни.... Мими е дълго чакано бебе и искам да расте щастлива.Затова и я взимам при нас да спи когато се разплаче  и не предприемам мерки като да я оставя да се нареве. Просто сърце не ми дава да плаче, да вдига ръчички да я взема и да вика мама, мама, мама, а аз да я оставя да си реве в леглото самичка. Искам да чувства че е обичана, желана и че винаги ще бъдем до нея. Мислех, че не постъпвам правилно като правя това и затова се допитах до вас, но изглежда не сме само ние които гушкаме децата си в леглото при нас. Проблемът при нас е, че тя иска да спи по диагонал и главата и е на моя корем или до мойта глава а краката и ритат баща й, който пък, разбираемо не може да спи така, и се мести в другата стая, защото все пак ходи на работа и трябва да е наспан.

danieIa:

това дете не съм го чакала, за да го хвърля цял ден да лежи в кревата.

Въпрос на усещане! За мен семейството се състои -аз , съпруга и децата. Не мога да кажа аз и той. И без съпружеско ложе си направихме второ детенце.
Не приспивам децата дундуркайки, просто си лежим една до друга, понякога я милвам по главата, а когато каже "мамо" аз и отговарям "обичам те" и тя се обръща с гръб към мен и заспива - колко неприятно и нездравословно.
Баща и никога не я е мачкал, дори като по-малко бебе.

Anita81, според мен щом го иска бебето има нужда от това. Не ти се е паднало едно от онези бебета които от малки спят сами по цяла нощ. Сама реши, никой няма да те осъди ако го приучиш да спи в леглото си, но не го прави с цената на всичко.

Аз следвах стриктно инструкциите на педиатърката (тук не гледат само детето а и родителите психически)
даваха ми брошури да чета и да се водя по тях, не съм карала на своя глава и буквално да я оставям да реве и да вика Мама, Мама. Зловещо звучи така написано.
Методът който следвах е детето не да се научи да спи насила и да не плаче, а да вика Мама когато има нужда, а не защото и се играе през нощта или не иска да спи.
Не е ревала 3 дни денонощно, първият ден плака 45 мин, вторият 20 мин, третия 2 мин.
Всяка вечер я слагаме да спи по едно и също време, баня, малко боричкане в леглото докато се облечем, от там в леглото винаги мама и тати заедно, целуваме я и и казваме лека нощ. Затваряме вратата. Стоим пред вратата, плаче 2 минути единият влиза, гушка я за не повече от минута и излиза, пак следва интервал от време и пак влизаме пак гушкаме. Не сме я оставяли никога.
Обичам дъщеря ми, но тя е хипер активна, за това нощното спане е важно за нея, иначе е страшно ако не е наспана
Винаги съм отивала при нея ако заплаче нощем, лош сън или без значение, не съм я пренебрегвала и никога няма да го направя, дори ако трябва да се влача по пода от умора.

Снощи в 3 през нощта, изглежда беше сънувала нещо, гушнеш я, като се успокои си я връщаш в легълцето. Всичко за 2 минути.

Всеки си знае детето и всеки си има стил на възпитание, но Анита така написан горният пост, то ти имаше ясно питане, как да постъпиш и ние даваме мнение и варианти как да постъпиш. Оказва се че ти си взела решение, можеше просто да питаш дали постъпваш правилно за да не се стига до дебати относно възпитанието

Е, аз не мисля, че кой знае какви дискусии са се получили тук. Поне на мен ми се струва, че са в рамките на нормалния тон

Аз, пак запазвайки добрия тон, вече, изключвайки питането на Анита, питам майките привърженички на отделното спане- защо наричате съня в отделно легло по-здравословен? Това е само питане да си изясня за себе си нещата и в никакъв случай не казвам, че това което правя аз е правилно и е грешно да отделяш детето.

angel4e за отделно легло незнам ,аз по скоро съм за спането в отделна стая ,но може би след 18 или 24 месеца.Разбира се,ако детето показва ,че е готово.Най-важният ми довод е ,че се елиминират всякакви странични шумове като хъркане на бащата ,че и на майката,евентуалното гледане на ТВ и т.н.Ако е самостоятелна стаята ще има и повече въздух /кислород / ,ще може да се зададе специална Т ,защото ние например обичаме да спим на студено ,Явката също не обича топло ,но много се отвива през нощта и тъй като не искам да го навличам с дрехи ,защото не се знае в кой момент ще е под завивките и в кой над тях ми се струва по удачно примерно да спи на 18-19 градуса /ние спим на 16 /.

Не се стигна но можеше да се стигне, поне аз лично на няколко места се засегнах, лесно се съди отстрани, не знаете и защо даден човек е стигнал до такова решение.
На мен лично ми е тежко и гузно все още че постъпих така, макар че тогава нямах избор, от консултацията ми предлагаха почасова помощ за детето, реших че до там няма да стигна и взехме мерки.

Ангелче не знам мила и дори не съм чула, че като спиш отделно е по здравословно. Може би защото спиш по спокойно без външни влияния. Лично аз, нашият тати не го чувам като хърка, но Изабел гъкне ли, съм веднага на крака, изглежда че мозъка изключва и при определени звуци се активира.

Инахастра може да обясни ако е вярно изобщо

Е, за спане в отделна стая след 18-24 месеца- става. Но, само ако успея да я убедя устно. Не съм пробвала, само защото тя се пробужда, гушва се в някой и заспива пак. Т. е. ако я отделя, тя се събуди и види че няма никой ще се разплаче (може да се разбуди), аз ще стана ,ще отида до стаята, кой знае колко ще я гушкам ( в случай че не се е разсънила) и ще се разсъня аз със сигурност. Така, че ( в моя случай) кое му е по-здравословното?
Хващала съм Симона да спи глава до глава с баща си,а той хърка, та в целия апартамент се чува.
Fibi, ти си решила твоя проблем така, така се наспиваш, така се наспива детето. Аз-иначе. "Въпрос на усещане" казах.

Хахаха, Ангелче, при нас с хъркането е същото! Нашия тати хърка и се чува в другата стая, обаче съм забелязала, че тя спи много спокойно до баща си Той си го обяснява с факта, че монотонното му хъркане е напевно и й действа успокояващо
За здравословно не приемам нищо, което не ни дава възможност да се наспим Ако спим, значи сме ок.
Ели и тя като Симона се гуши, много сънува, говори, сяда в леглото дори и какво ли още не. Преценихме дружно, че при такава ситуация да спи в отделна стая (което на този етап и в това жилище е и невъзможно), би било изтезание за който и да е от родителите. Сутрин ставаме в 5.30 за работа, не можем да си позволим да не сме наспани.

Не се притеснявай ангелче, при теб не съм се засегнала и знам, че никой не го е направил умишлено .
Аз си казвам че ми е гузно и със сигурност ще ме преследва още дълго време, но факт е че при нас помогна, но аз трябваше да пиша още в началото как процедирахме, за да е ясно че не оставям детето ми да вика ревейки Мама.
Оооо и другото което ме засегна, дъщеря ми въпреки че я оставях да реве и спи в отделна стая, то тя е мнооого щастливо и палаво дете, усмивката не слиза от лицето и, постоянно се смее и танцува. Едно нещастно дете няма да пее, танцува и смее

хехе sunray

Цитат на: sunray в 28.05.2014 14:05

Хахаха, Ангелче, при нас с хъркането е същото! Нашия тати хърка и се чува в другата стая, обаче съм забелязала, че тя спи много спокойно до баща си Той си го обяснява с факта, че монотонното му хъркане е напевно и й действа успокояващо

напевно  , нашият тати е като дъскорезница 

Май само аз не съм се включила още в "горещата" дискусия. хехе
Иначе разбирам Anita81 много добре. Дори и да си е взела решение сама за себе си, понякога човек (по-точно една млада майка) се лута, чуди се, съмнява се...на всяка от нас се е случвало и ще се случва и понякога дори да чуеш, че и други са били в подобно положение успокоява и те кара да си по-сигурен в решението си.  

Иначе моят опит по въпроса е следния:

Anita81, слушай сърцето и инстинкта си и няма да сгрешиш, ти най-добре си познаваш детенцето и ситуацията, в която сте.  
Моята дъщеря от бебе до годинка заспиваше в кошарката си, но се будеше през нощта и тогава я вземах при мен. След годинката започна да се буди по-често, дали заради зъбки, дали заради повече емоции, но тогава искаше да заспива само при мен. За мен това е не само физическа, но и емоционална нужда. Между 1 и 2 годинки детето започва да разбира повече, да се вълнува, да усеща емоции и т.н. и нуждите му се променят. И аз съм чела доста статии по въпроса и когато имаше период от 3 месеца и се будеше буквално на всеки час ми беше много трудно, от бебе клиниката ме посъветваха, че мога да пробвам с метода на рева, дадоха ми брошури, 1 час консутлация, но не го направих, не можах, а и не го чувствах за правилно някак. Така го усещах просто. И този период мина. Иначе и аз чувах от познати колко "лошо" съм правела и как детето щяло да свикне и като голямо да спи само при мен, но ето дойде момента, в който тя сама пожела да си спи в нейното легло по цяла нощ без будене. Също не съм я преспивала с дундуркане. Сега си ляга в легълцето, слага играчките да спят, лягам до нея да ми разкаже какво се е случило през деня и или й разказвам приказка, или пея. Понякога рано сутрин идва при мен да си доспи. И това е един от най-хубавите моменти за мен и не бих го променила. Просто си е въпрос на усещане наистина, колкото майки, толкова мнения, всяка майка най-добре преценява кой метод работи при тях най-добре и в това няма нищо лошо.   А и е от значение дали майката ходи на работа все пак...Така че и обстоятелствата са много важни и всеки си знае за себе си най-добре. Така че с две думи, не се чувствай виновна, че оставяш детенцето при вас, а си го гледай, така както смяташ за правилно.  

Фиби, мила, в никакъв случай не съм искала да те засега с написаното. Сигурна съм, че си постъпила по най-правилния начин за твоето дете. В никакъв случай не те критикувам. И да, права си, че може би трябваше  просто да се допитам дали постъпвам правилно, а не да питам как да се справим с проблема, за което се извинявам. Просто всеки ми казва как не било хубаво така, как трябвало да я оставим да се нареве и да се научи да спи сама, че колкото по-голяма ставала по-трудно било отучването и преместването в отделна стая, а мислим лятото да я отделим в нейната стая и т.н., че си мислех, че само ние позволяваме на детето си да спи при нас. Единственото от което се страхувам е да не научи да и угаждаме за всичко и да я разлигавим прекалено много, но се надявам всичко да е наред.

Цитат на: Anita81 в 29.05.2014 00:43

Единственото от което се страхувам е да не научи да и угаждаме за всичко и да я разлигавим прекалено много, но се надявам всичко да е наред.

Не мисля, че имаш повод за такива тревоги. Разглезването не опира само да спането в едно легло. Та, то дори не е разглезване, а нужда. Възпитанието е дълъг и комплексен процес, не се състои от една мярка или действие. Затова и дадох пример с Ели - спи при нас, но в никакъв случай не е разглезена. Налагаме й разумни ограничения и понякога не става на нейната.
Така или иначе, винаги настъпва един по-трудничък период на своенравие, проява на характер и желание за доказване, но това не е глезене. И всяко детенце минава през него.
Ако вкъщи сте спокойни и детето е добре, значи няма какво повече да се колебаеш. Пък другите да си говорят какво "било лошо", всеки гледа детето си според своите вътрешни усещания, и инстинкт

Явор се снабди с цели десет зъба вече и търся препоръки за подходяща четка за зъби.Досега ползвахме една,но не съм много доволна.Дайте мнения!

Ние много дълго ползвахме на Чико и съм доволна, мека, удобна, като забележка само бързо се деформира. Случайно купих веднъж една на Oral-B.  Многа ми хареса и издържа повече на яростното дъвкане на Михаил.  Честито за зъбките. На нас ни расте 17-то. Няма да ме изненада включване и от Йоан.