Аличка, настоявай си, много хубаво правиш. Сега се изграждат някакви поне основни хранителни навици и предпочитания. Да не ти пука от околните и как ще те гледат. Детето си е твое и неговото здраве е преди всичко останало.
На мен ми е много мъчно, че по площадките се ядат зрънчовци, близалки, дъвки и прочие, вместо плодове, сурови ядки или зеленчуци. Ми, то нали е по-лесно да му набуташ да дъвче нещо, та да не мрънка, гадно е!
Нагледала съм се на дете на около годинка, което хапва купешка баничка, или пък му се дава салам...Или шоколад. Сякаш няма никога да яде от тези храни, някои от които са си пълни боклуци...
Ели до към третата си годинка не беше яла зрънчо, нито пък дъвкала дъвка. Сега покрай някои деца от градинката дъвче дъвка понякога, 3-4 пъти месечно, с ксилитол. Но близалки, кроасани, зрънчо, вафли не се купуват. Носим все още плодове в кутия и така. Или пък солети или безсолен крекер някакъв.
На мен пък много са ми угаждали нашите като дете за сладки неща, все имаше и вкъщи. Купуваше се, и ето, сега не мога да не ям, което ми е проблем - и за фигурата, и за зъбите. Просто стана навик.
Възпитаването на хранителни навици отнема мнооого време. Налага се превъзпитаване и на баби, дядовци, но си струва. Хубаво е детето да няма междинни хранения (е, ако има някакъв празник е нормално режимът малко да се развали), за да почива стомахчето и после да е достатъчно огладняло детето, за да си хапне наистина нужната и пълноценна храна. А и децата свикват кога е време за ядене, той организмът сам се пренастройва
