За първа дума се смята съзнателното казване на дума.
Мамамам, бабабаба, дедедедеее не са думи, а по срички, последният етап преди проговарянето.

А бе не знам дали се брой за съзнателно, но Алекс от 6тия месец се научи да вика "не" и то съвсем на място. То винаги може да се спори, но за "НЕ"-то аз си го броя за първа думичка. А педиатърката вчера каза, че било нормално това да е една от първите думи, защото детето най-често нея чува!

Цитат на: posum в 06.03.2014 15:42

За първа дума се смята съзнателното казване на дума.
Мамамам, бабабаба, дедедедеее не са думи, а по срички, последният етап преди проговарянето.

И аз съм на това мнение

Цитат на: punk_girl123 в 07.03.2014 08:38

А бе не знам дали се брой за съзнателно, но Алекс от 6тия месец се научи да вика "не" и то съвсем на място. То винаги може да се спори, но за "НЕ"-то аз си го броя за първа думичка. А педиатърката вчера каза, че било нормално това да е една от първите думи, защото детето най-често нея чува!

Пънки ,бързо изваждай думата от речника ,че скоро на всичко ще казва НЕ.И ако се е метнала на майка си такава своенравна ,смятай 

Ванче, ако щеш вярвай, но не й я повтарям толкова често. Даже се опитвам, ако може да кажа нещо без да използвам забрана. Ама децата си помнят каквото им отърва!

Инатливия ми братовчед така се беше научил на "не", че дори го използваше вместо "да". Питаме го "Искаш ли сок?" и той "Нееее" и седи и чака да му го дадеш. 

Едно от първите неща, които Сиана започна да казва съзнателно, беше "мама". Но преди да си помислите, че става въпрос за мен - всъщност ставаше дума за "ам-ам" - т.е. за ядене. 

Цитат на: menyanthe в 07.03.2014 18:06

Едно от първите неща, които Сиана започна да казва съзнателно, беше "мама". Но преди да си помислите, че става въпрос за мен - всъщност ставаше дума за "ам-ам" - т.е. за ядене. 

Ха ха, абсолютно същото и при нас.И сега на яденето казва Мам,а на мен Мама

Върнах малко темата, че горе-долу имам време само да прочета набързо какво се случва, но сега мога малко да попиша. За четките, кариесите и т..н. Аз на малката на 1.5г. и дадох да си играе с тези четки на Нубис, но факта, че само ги лигавеше и после се търкаляха по земята, ме отказа. Първата и паста и купих, като стана на две и  и миех зъбките само вечер, но после я пратих за 6 месеца при свекърва ми и тя не беше готова на такава самоотверженост, та и ги миех само в петък и събота, когато ходих да я виждам. После, като стана на 3 започнах да и мия зъбите с паста и четка, и сега сама си ги мие сутрин и вечер. За кариесите не съм съгласна много с тезата, че задължително, още с появата на първото зъбче трябва да търкам на всяка цена...като се консултирах с моята зъболекарка ми каза, че в по-рискова група са децата, с малка разлика и тези, които вечер заспиват с шишето с млякото и логиката ми подсказва, че може би е права. Мисля, че за всичко трябва да сме по-умерени. Колкото за първите думички...спомням си, че малката каза "тати", мисля беше някъде около 8-мия месец и до годинката все още не ми беше казала "мамо" или нещо подобно. само тати. след годинката се отпусна и аз никога не съм я учила на "бау-бау", и тем подобни бебешки. Сега говори толкова ясно и правилно, точно като възрастен. Р-то го каза на 2,5 годинки и то упорито с "рачо реже риба". В петък бях на първото тържество за мамите, където всички казваха стихотворения и беше една от малкото на които всичко  се разбираше и за съжаление единствената с р-то. Трябва да им се говори като на възрастен, да се поправя като грешат, защото ако ги разбирате на бебешкият език (а вие най- вероятно ги разбирате) те нямат причина да се оттучват от него.

Цитат на: m_eleva19 в 08.03.2014 23:46

Трябва да им се говори като на възрастен, да се поправя като грешат, защото ако ги разбирате на бебешкият език (а вие най- вероятно ги разбирате) те нямат причина да се оттучват от него.

Да, така е. Никога не съм харесвала и използвала бебешкото, лигаво обръщане към детенцето. Някак не ми е дошло отвътре вероятно...Много говорим, разговаряме, отговарям на въпросите й постоянно, което наистина понякога кара главата ти да изпуши, но никога не съм говорила с нея по бебешки. Отрано "порязах" и бабите да не го правят. Почти съм сигурна, че и това е причината Ели да си говори както казва Елева, като възрастен и много правилно. По същия начин и с "р"-то. От "рачо реже риба" стана ясно, че вече го казва нормално. Доскоро беше като френско "р", а вече е съвсем нормално Всичко й се разбира, не помня някога да е било другояче, откакто е проговорила, разбира се Прави сложни изречения и има правилен словоред.
Та, наистина нормалното разговаряне, като с голям човек, подозирам е разковничето

Елева, а ти доверяваш ли й как си измива зъбките? Аз още не я оставям сама да го прави. В смисъл, давам й да търка, но задължително някой от нас после довършва. Все си мисля, че е рано да успее сама да ги измие качествено. Особено пък вечер, когато това е важно за здравето на зъбките.
Ние все ощи ги мием само вечер. Мисля напролет да почнем и сутрин, че тя бая се заиграва с водата, поне да е по-топло.

За разговарянето и използването на бебешки думи съм съгласна.И аз правя така ,разговарям като възрастен с възрастен.Бау-бау не казва на кучето ,а отговаря на въпрос ;"Как прави кучето?",така че това са различни неща.
За поправянето не съм съгласна,особено в бебешка възраст не трябва да се поправят ,защото това насажда подтиснатост и непълноценност.За след две години съм съгласна,но трябва да се диференцират нещата.

За зъбките колко да и се доверявам...винаги стоя до нея, че се качва на едно столче и ме е страх, а и като я оставя сама, на нея и е по-интересно да си мокри четката и да пие вода от нея  . И друг напредък постигнахме. Преди 3 седмици се нанесохме в ново жилище, където има стая и за нея, направихме и я с разни звездички, наредихме и играчките и още като влезнахме в апартамента я подхванах с един меден гласец да и обяснявам как си има своя стая, как ще си спинка в креватчето и без да и давам обяснения, докато не се е усетила, я сложих в леглото, целунах я за лека нощ, изгасих лампата и затворих вратата. за 10 мин. заспа. Нашият проблем със заспиването беше епичен. Винаги я приспивах и винаги по 2-3 часа. То се върти, качва си краката, пее, става, то пиш през 10 мин. направо кошмар, от бебе ме е затормозила с това спане. Сега направо се родих. Разбрах какво е да имам повече от 1 квадрат легло, да имам мъж и да имам по 1 час за себе си, когато я сложа да спи. Даже вече минахме на варианта с една приказка да и прочета, след това гася лампата и да заспива. 

А колкото до начина на разговаряне с тях, то и на мен някак си не ми идва да се лигавя, но и имах много очеизваждащ пример със сестра ми и племенницата, която в момента е на 4. Не само, че не я поправяха, ами и те със зет ми започнаха да говорят на бебешки и да бъркат словореда на думите. Миналата седмица я подхванах, че е с две висши и вече не говори правилен български. Естествено, всичко това се отразява и на детето. Нищо не и разбирам като ми говори, а ми е миличка като дете...То като говорим за поправяне, много е важно как ще се поправи, тонът изражението.

Аз не знам кога ще стане това със спането в отделна стая. Ние сега и не можем, че разположението на стаите не позволява да е сама в едната спалня, но един ден се надявам и при нас да е без много зор.
Не заспива чак толкова трудно, ама с по-малко от три приказки не минаваме.

Фийби, права си, важно е как и кога се поправя детето. Аз си я поправям от известно време, тя просто не е имала особена нужда, защото детето винаги попива от околните. Ако те се стараят да говорят правилно и нормално, то няма да има нужда от кой знае какви корекции. А когато се налага да я поправям, никога не съм била раздразнена и прочие. Има логика в това, което казваш за подтиснатостта, но родителят доста трябва да си "срязва" детето, за да се стигне дотам.
По-точно бих казала, че не я поправям, а я уча.

незнам дали има специална тема, но искам да попитам мамчетата къде водят на почивка дечицата лятото, любими местенца или хотели. Искаме тази година да топнем дупетата в България, ама сайтовете на които попадам са странни и не се доверявам. Извинявам се ако питането не е на място