ВСИЧКО ЗА БЕБЕТО И ДЕТЕТО - 8 част

[Alichka]

Аз пропуснах записване за желаната ясла. Бяха ни приели, но имах още 2месеца майчинство. После пак ни приеха.
При теб е по-различно. Аз бих пропуснала записването, ако има няколко месеца докато трябва да тръгне детето. Говори с директора на желаната градина кога ще обявава места и колко. За разлика от яслата, в детските градини са на делегиран бюджет. Получават пари за всяко дете и имат стимул да обявяват прием.
Прецени и другите плюсове и минуси.

[valia_diva]

Още преди обед ходих на место. Само тези места са и ако някой от тези 5 деца не се запише тогава ще ги обявят. Не вярвам да ми казват всичко. Тази година пускали само една първа група, а градината е огромна. Попитах и ако се запишем в приетата градина дали ще може отново да кандидатстваме, но ми казаха че не може. Това с местенето не го разбирам как ще стане. Дори да се освободят на по-късен етап места ще е уместно ли след като детето ще е свикнало с обстановка и учителки. Знам, че някои подават молби в Инспектората, но там обръщат внимание само на сериозни случаи

[roumyana]

Валя, а ако не се запишеш губиш ли мястото?  Че хич не съм наясно.По- натам през годината почти 100 % няма да има места. Не е като яслите с целогодишен прием. То реално има класирания, но не и места. Обади се и питай , в сайта за приема има телефони , аз съм звъняла и са били любезни.

[valia_diva]

Руми, губи се местото. Но ние сме първи приети, а следващите са с по 3-4 точки по-малко.отказвайки се това место ще се обяви на следващо класиране и ако другите не пуснат места реално аз имам възможност пак в тази да се класирам. Миналата година и аз звънях заради яслите и попаднах на свестни хора.Днес писах до сайта , но отговор няма и може би утре ще звънна. Аз ме мога да разбера какви са тези мерки където ги взимат уж като най-големите градини пускат по 1 група.

[Alichka]

Валя, местенето става с подаване на ново заявление и ново кандидатстване, ако не греша. Директорите не казват всичко - някои не са наясно, други гледат да те задържат и да си осигурят места. Говори с хората в общината, дирекция "Образование" мисля се води. Обясни им, че имаш и по-малко дете, къде ти е по-удобно и тн.
Аз реших, че ще подам документи само за една градина, за да не се получи такова лутане.

[dodo23]

Не съм сигурна дали въпросът ми е за тук, но не знам в коя тема да питам.

В края на седмицата съм канена на погача. Мога ли да отида с моето новородено или не е добре?
Притеснявам се да не отнемам от вниманието, което се полага на другото бебе.
Реално със семейството сме си много близки и вероятно гостите и на нашата погача ще са същите.

[Alleksia]

Додо, няма ли на кого да го оставиш за един час? Вероятно и ти ще си изкараш по добре, ако отидеш сама без да мислиш за бебето постоянн, а и от много хора събрани на едно място малките обикновено се изнервят.
Щом сте близки, не е ли удобно да питаш майката дали е удобно да еойдеш с бебето?

[Alichka]

Додо, ако има на кого да оставиш бебето, остави го. Щом гостите ще са почти същите по-добре си ги покани на вашия ден. Шансът да се претупа вашата пита е много голям, ако вече са ви виждали, говорили сте си на бебешки теми и тн.

[svekarva]

Пък и нали бебе преди 40 дни не се води по гости, ще им се чупят непрекъснато чиниите на хората, според вярването

[Millie]

Мили, в какьв смисьл от опит го казваш, че сьжаляваш, че така е било ли? Би променила нещата, ако можеше да се вьрнеш назад?

Оставам с впечатление, че ти тежи, че малката е глезена. Откьде идва това? Не приема границите, които й налагате ли? Залепено й е леглото за вашето, а вие не искате да е така явно. Готови ли сте вие да се разделите с нея? КАкво сте пробвали да направите за разделянето и защо не е сработило?

Искам да кажа с това, че винаги има много фактори, които са замесени и е трудно да се изолира гушкането на бебето, като "виновник" за случващото се.

Ако не я бяхате гушкали, как според теб щеше да е различно това, което се случва сега и какво би станало с нея тогава по онова време, как би се справила тя без вашето гушкане?

Не те нападам, а се опитвам да разбера какво мислиш, как мислиш и си представяш нещата, какви вьзможни решения има и т.н

Ина, най -накрая намирам малко време и спокойствие да ти отговоря .
В никакъв случай не съжалявам, че съм си гушкала детето и че продължавам да го правя непрекъснато. Но както казах и преди при нас имаше фактор, а може и да не е било това причината, да плаче много и да не иска да легне по гръбче. София беше на 2 дни, когато й сложиха каишки , имаше dislocated hip. Така и не разбрах дали е луксация или дисплазия. Не съм специалист, затова го написах на английски. Детето постоянно спеше само в ръцете ни, яко я слоим в леглото спеше между 5 и 20 мин. Дали поради това така и не се научи да заспива сама. До 13 месеца съм я приспивала само на ръце. Да тежало ми е! Тя си е едричка На 13 месеца сама показа, че не иска на ръце, без драми. И така до ден днешен не е заспивала сама, т.е да няма никой при нея. В повечето случай аз на нашето легло, тя в нейното. След обяд спи много малко, 30-40 мин и като часовник се събужда, ако съм при нея ще продължи да спи, ако не съм става и се оглежда или плаче. И до там със спането, а за нея това е малко.
Като казах Глезена, по- скоро имах предвид, че си е свикнала много с мен, обожава да си се гушкаме и цункаме, което за мен е рай! Да има моменти, в които се лигави, като всяко дете и не слуша, но като цяло е послушно дете. Напоследък, май влиза в детския пубертет, опитва да се налага и да се тръшка, но не е имало крайности и с повече непукизъм от моя страна бързо отшумява .
Питаш дали сме готови да се  разделим с нея? Еми стигнах сама до извода, че аз не съм и проблема явно е в моя "телевизор". На мой близки приятели децата спят в тяхната стая (малката е колкото Соф), и аз си мисля, "ооо каква идилия", е да, но когато мъжа ми се ядоса след няколко нощи, в които София не искаше да заспива и идваше при нас, реши да предести кошарата й в др стая. Пренесе я, естествено тя не заспа там, рева рева, взехме я при нас, заспа, пренесохме я, но след около 40 мин се събуди с рев .... еми да взех си я при нас! През тези дълги за мен 40 мин, не спрях да си мисля, че съм я изоставила. Та от там стигнах сама до извода, че проблема е в мен 
Стана много дълго, ще го постна, че ако се събуди дребосъче, ще си остана само с писането

[Millie]

И да си довърша 
Имам план за действие. Време е да я отделим в отделна стая, април месец чакаме бебе, а и вече е голяма 2,3г. Та до няколко седмици ще и оправим стаята, ще купим две легълца, като идеята е да свикне да спи с мен или татко й, после с баба й , когато дойде да помогне за бебе то. В никакъв случай няма да я оставя сама, не е готова! Даже ми се върти в главата, ако бебето не прилича на кака си, а е спокойно, направо да си ги свиквам заедно да спят! Тази идея най-вероятно ще приключи и аз при тях, а баща им да се шири сам на спалнята  .

Съжалявам, че занимавах толкова хора с моите размисли и страсти, но исках да отговоря на Ина.

[Alichka]

Millie, ето при нас какво се получи.
Откриха дисплазия на 6 месечна възраст. Беше си голям шок, марак при нас градусите на отклонение да бяха много малко. Сложихме стремена на Павлик и тогава супер спокойното ми бебе сякаш се промени. Мария пищеше първите дни от ужас, че не може свободно да рита с крака. Аз ревях скришом, а нея се опитвах да я гушкам и да я успокоявам по всякакъв начин. Майка беше тази, която четеше по темата и ми поднасяше пресята медицинска информация, а не "една жена каза". Беше чела, че дискомфортът на детето трае не повече от седмица до момента, в който не приема каишите за даденост.
За да осигуря разнообразие на малката всеки ден по цяла ден, ама по цял, беше навън. Количката не се спираше! Ако аз не можех да я изведа, защото имам нещо да върша - баба ми идваше и откарваше 3 часа в бутане на количката по улиците до следващото кърмене. Свекърва ми работеше на смени - всеки почивен ден ме отменяше. Майка изкара един месец в отпуска и тя буташе количката. Такъв километраж немецът не е мислел, че тази количка може да навърти. Нямаше спиране!
Хубавото на цялата работа беше, че всичко се случи в началото на лятото. Два месеца Мария беше в каиши през деня и през нощта, два месеца после - само през нощта. Каишите спряха до някаква степен движението й, обаче не спряха развитието. В момента, в който ги махнахме, тя започна да се изправя. В края на лятото стоеше сама в кошарата, научи се да пълзи с бясна скорост.
Наши познати са с много голямо родено бебе - момиче. Те обясняваха, че тя с такава сила е бутала с краката, че към края вече е деформирала металните халки на каишите. Но при тях се е наложило доста повече време да ги носи. Сега проблемът им е, че не могат да я вържат в столче на кола например. Поддали са се в някаква степен и няма и няма... Детето вече е голямко, разбира, но не намират начин да поправят това.
Осъзнавам, че при нас всичко протече гладко именно защото имах външна помощ. Сама не бих могла да се справя. Ние никога не сме приспивали Мария на ръце, защото раждах секцио и това да ми стои на коремът ритайки беше ужасно. Кърмех я, но тя ядеше под хронометър - между 5 и 7 минути. Беше и много спокойно бебе, без колики. Разболя ми се за първи път на година и половина, така че и това не беше фактор. Мария беше много едро бебе - роди се 3,410, но качваше по 1,1 - 1,2 кг на месец и нямаше месец, в който да застопори тегло и ръст.
Относно прехвърлянето в друга стая. Това, ако някой ми го беше казал, че на годинка ще си преместя детето, щях да му отговоря, че е луд! Нашите също не вярваха как се случи всичко.
Е, всичко започна с това, че си купихме голям апартамент. Допреди това живеехме в 40 квадрата и нямаше как да я местим в самостоятелна стая, освен ако не спяхме ние в коридора. Купихме си напълно обзаведен апартамент - продавачът си беше купил тузарска къща и ни остави пердета, пътеки и килими дори. Нищо не му трябваше, че даже ни обзаведе и с нов бойлер, защото не можел така да даде апартаментът така... Това като предистория.

[Alichka]

В деня, в който взимахме ключовете, говорихме, че ще разместим обзавеждането и ттримата ще се прехвърлим в голямата спалня - в детската. Там ще сложим спалнята (като мебел) и кошарата на малката, а детското обзавеждане ще го прехвърлим в по-малкото помещение. Продавачът ни чу и ни каза, че няма смисъл - двете спални са на Г и се чува през вратите. Ние имахме и бейбифон и на майтап решихме да пробваме 1-2 нощи. Аз се бях подготвила, че ще се прехвърлям през нощта, ако се наложи. Бейбифонът ни е от най-простите, но до този момент сме го ползвали по изключение. В началото го надувахме до дупка! Сигурно и съседите сутрин са се будили от нашия бейбифон. После свикнах на звука и ставам преди да изпука.
Не знам от емоция по ново място ли, какво беше, но Мария спа много повече. Първа нощ - спокойна, втора нощ - спокойна! Тя спеше по повече време! Явно до този момент ние сме й пречили. Тя си има железен режим - вечер къпане, тогава кърмене и в 9 часа в леглото на изгасени лампи и никакви играчки. Спазихме всичко, както си беше свикнала.
Недостатък стана това, че на почивките ни будеше по-рано. Щом сме там - значи е време за игра. Мятах пелена на кошарата, за да не ни вижда. Недостатък е и маршируването от спалнята в детската и обратно, когато е била болна. Размотаването посред нощ не ми се отразява добре, но като цяло не е болнава и не ми е системно това обикаляне.
Няма универсално правило! Това е проработило при нашето дете. При друго може да не проработи като схема.
Моят съвет е да не отлагате прекалено с местенето от кошарата. Подгответе я предварително с много говорене как кошарата трябва на едно бебе, а не на нея. Тя ще е голяма, ще е кака, а каките не спят в бебешки легла. Поне това сега прилагаме като промиване на мозък, защото искаме да махаме кошарата и Мария да си спи на голямото легло в нейната стая.

[Millie]

Аличка, искрено благодаря за споделения опит. Това с каишките беше многооо отдавна, споделих го само като възможен фактор за нашето не спане. Истината е, че съм благодарна, че родих в тази държава и на детето ми му обърнаха внимание веднага след раждането. Тя беше с каиши само 7 седмици, благодарение на факта, че ги сложиха рано. Да, аз го приех като края на света! Голям рев беше и от моя страна. Бебето реве и аз рева! Но пък не мога да се оплача, мама беше тук от първия до последния ден и много ми помага. София не стоеше в количката, та й това не помагаше!
Сега въпреки, че много исках пак момиченце, до някъде се радвам, че ще е момче, защото вероятността да има проблеми с тазобедрените стави е по-малка!
А за отделянето, няма да е лесно, но и с това ще се оправим! Няма как! До 18 години все ще я преместим 

[roumyana]

Мили, мисля че сега е момента да я отделите в друга стая, преди да се роди бебето. Да има достатъчно време да свикне, а не да мисли че бебето я е изместило. Ние преместихме баткото 2 месеца преди да родя, като му поръчахме нови мебели и му обяснихме че специално за него правим нова стая и той се радваше. Имаше драми разбира се. Викаше ме и ме търсеше. Въпреки че спеше с баща си. Но важното е да не отстъпеате. Трудно ще ти е с двете деца в една стая. Поне при мен е така.