Мона използва "пи" за пишкане, писане(рисуване), пиене на вода и пеене. Значи, каже ли "пи", първо я слагам на гърнето, после и предлагам вода, след това пускам музика и накрая давам пастели за рисуване. Е, понякога уцелвам от първото предположение и не стигам чак до пеене. Казва съвсем на място "да" и "не". Казва "бука", което е бузка и я подава когато и я поискаш за целувка, на "другата" обръща и другата бузка за целуване. Казва "здрасти"-дасти и "чао"-тао.
Може да си духа сама носа, т.е. подлага кърпичка и издухва, а аз после доизтривам.
svekarva, аз, сега за вниманието към децата се тревожа, пък за финансовата част, знам че ще ме удари, но след 2-3 год и затова не я мисля още. И във връзка със съмненията и дертовете да си кажа болката тук. Днес ми беше много напрегнато и не знам как ще издържа с тревоги за 2 деца. Пак за моя прехвален педиатър. Когато резултатите от стерилната урина излязоха, той ми каза че имам 2 варианта-да вляза в болница с детето където ще и бият антибиотик всеки ден и всичко ще ни е безплатно- на това наблегна или той да бие антибиотика но трябва да си платим самото лекарство. Обясних, че не искам да влизам  в болница, а на следващия ден когато отидохме за да направим проба за антибиотика той се изненада, че сме решили да не влизаме в болница.
Няколко седмици по-късно заведохме Мони с сополи, продължаващи близо месец и лека кашлица. Коментарът след прегледа беше "още не сте за болница". Тази дума ме кара да настръхвам и да си мисля че нещо изключително се случва. Гърло и дробове-чисти. Изписа сиропи и готово. Но и сополите и кашлицата отшумявам и се засилват, но напълно изчистване няма. Преди 3 дни ходихме заради наново появила се кашлица и отново нямаше нищо притеснително и днес-контролни изследвани-урина чиста (юпи, нямаме бактерии), завишено СУЕ (42). Левкоцитите са в норма, резултатът е объркващ. Правим изследвания в друга лаборатория-резултатът е същия. Коментарът на педиатъра "вие сте за болница, да подготвям документите". Ама чакай, защо, какво и има, какво ще лекуват? "Трябва да и се бие 2 пъти на ден антибиотик, а няма по какъв друг начин да го организираме". Т. е. не мога да се ангажирам да и бия 2 пъти на ден антибиотик, затова ще ви пратя да помизерствате за да може 2 пъти на ден да идва сестра която да слага инжекции. В крайна сметка пак предписа антибиотик за вкъщи, призна че стреляме на посоки защото не знаем каква е причината за СУЕ-то.
1,. Толкова ле е  страшно това СУЕ, при положение че тя от месец не е спирала да накашля и да подсмърча?
2. Не е ли по-правилно да изследваме гърлен секрет , за да сме сигурни какво лекуваме с този антибиотик?
3. Не очаквам да сте запознати с такива проблеми, но поне ми отговорете, не се ли опитва този лекар да ме набута в  болница без причина? Някакви пари ли взимат за всеки изпратен наивник?
Или аз съм параноичка. Непрекъснатото предлагане на болница ме кара да си мисля че проблемът е сериозен, а реално той самия признава, че ме праща в болница, за да имам кой да слага инжекции.

Ангелче, аз не бих избързала с антибиотика. Няма ли при кой друг да я заведеш? Изобщо не разбирам от кръвни изследваме, но знам, че при децата са много неточни и трудно може да се диагностицира само по тях. От пръстчето ли взеха или от вената? Защото от пръста са още по-несигурни.
Не се тревожи, гледай си детето в какво общо състояние е, ако е весела, игрива, не е отпаднала, не мисля, че имаш основание за тревога.
Стискам палци да мине всичко от самосебе си и ти да си спокойна.
Между другото не съм споделяла, но преди 2 месеца нашия педиатър ни изписа антибиотик на базата на една стерилна урина, която също излезе с малко бактерии. Прати ни при уролог, който ни каза, че това не било за антибиотик, защото не било уринарна инфекция, а защото не ни било забелено пилето. После двама хирурзи забраниха да забелваме и обясниха, че за стерилна урина на дете на една година, изобщо не може да се говори.  Просто да се чудиш на кой да се довериш. Явно на инстинкта си.

От обща култура само зная, че завишено СУЕ говори за възпалителен процес. Сигурно ще и предпише широкоспектърен антибиотик, белким уцели. Спомням си, че и при големия син имаше нещо такова и тогава най- голямото светило на детската педиатрия в Пловдив също изписа антибиотик. Накараме преди това да му подстрижа косата, защото можело да е и възпаление на кожата. Бях ошашкана и аз като теб и чак си мислех, че ми се подиграва. Тогава антибиотиците ги изписваха като витамини.....Пи ги детето, това му беше първият антибиотик. Сигурно след това всичко е минало, не помня вече.
За влизането в болница и аз подозирам, че точат пари. Моя колежка я вкараха за седмица за да и правят изследвания само. Водеше се, че е там, а след визитация се прибирала. Само един път и взели кръв, после минавали покрай леглото и казвали "дааааа". Сестрата звъняла на мобилния на доктора, че му била хубава мелодията и толкова.
Племенникът и той смърка и кашля от септември. Пие сиропи, даже вдига до 37,2 понякога. Брат ми е лекар, но е видимо спокоен, защото това било следствие на прекаран грип. Снаха ми е луднала милата, вече тръгна да го лекува с хомеопатия от седмица.
Ако знаех добър педиатър тук, бих ви поканила да дойдете, има къде да спите. Всичко ще мине, само сили да имаш...

Ангелче,според мен лекарят не знае от какво е толкова високо суето и иска да се подсигури. може в болницата да направят по пълни изследвания и да се установи нещо. ама то пък да влизаш ей така в болница е ужасно с мангалите и най много да се зарази от нещо. Няма ли частна болница при вас. Ние бяхме в частна болница лятото и не е толкова зле.

Влизам да се похваля с добри новини и забавно клипче. След 3-ти антибиотик за 3 месеца, Изследванията на Мони са добри. Сега се захващам да изтрия вероятните вреди от антибиотиците.
Целувки! Благодаря зя стиснатите палци!

m-32LmSOJo&feature=youtu.be">http://www.youtube.com/watch?vm-32LmSOJo&feature=youtu.be

Браво на детето, прави, каквото е видяло

Имаш си прекрасна малка помощница.

Е, теб няма да те мислим като се роди бебето - Мони ще върши къщната работа
Как щателно почисти краката на баща си, обаче 

Браво за добрите резултати 

Бързам да пиша, преди да съм родила, че  после не знам какво ме чака.
Да, помага чак не мога да и взема прахосмукачката. Днес бяхме голяма комбина-тя слага малко дрехи от пералнята в една кофа, след това бута кофата до стаята, където е сушилника, там ми подава всяка дреха, а аз я закачам.
Мони се развива доста бързо и всеки ден да пиша ще има  какво да разказвам.
Пие сама от чашка. Отне ми точно 3 дни да сменям през час тениски и сега просто и оставям чашата с вода на масата, когато ожаднее да се обслужва. ( аз гледам доста да полежавам, че всичко ме боли и я дресирам да прави много неща сама  С простирането , например, много ми помага защото не се налага да се навеждам.
По празниците си беше вкъщи и направи пауза от 2 седмици , не ходи на ясла. Първата сутрин, в която тръгнахме да я водим на ясла, тя започна да изрежда имена на деца от групата и ме изуми. А когато пристигнахме влезе бягайки и не се обърна.
Пее с мен песни- примерно когато и пея „зайченцето бяло”, тя казва „яло”, „цял ден си играло”, тя „ало”.
А когато иска да и пусна песен на компютъра идва със специална поръчка „пей, Ко-ко-ко”, в превод”пусни да пее Кокошка при хамбара”.
Повтаря всичко което и кажеш, но  още не може да оправи животните. Това което ме впечатлява е че казва „наздраве” когато някой кихне, без да я подсещаш.
Казва когато и се ака или пиша (не винаги , де), но понякога казва пиш и на акането. Важното е че купувам памперси веднъж на 2 месеца и дупето и диша чист въздух. Сещам се че скоро пак ще започна да се занимавам с памперски истории.
Събува и обува сама гащи и чорапи. Разбира се, ако ще излизаме нямам време да я чакам сама да се облича, но иначе е много забавно да я гледам как вдига гащите отпред,а дупето и остава голо и като и кажа „ вдигни отзад”, тя се обръща назад.
Празниците изкарахме вкъщи, проспа гърмежите на Нова година. Не излизаме много защото аз почти не мога да ходя, много ми е  тежко, всичко ме боли и все пак не се чувствам готова, не знам какво точно чакам.
Много мисля какво ще прави Мони без мен и после какво ще правим с Мони и бебе. Не знам какво разбира, целува ми корема като го види гол, разняся пакета памперси и вика"бебе", а като и кажа не пипай дрехите на бебето, за да не ги изцапаш, тя пуска една и хваща друга дрешка-разглежда ги, опитва се да ги облече. Много ще ми липсва докато съм в болницата, а после не мога  да си представя как така ще обичам още едно бебе колкото обичам Мони.
Сега се сещам за история която много ме разсмя. Мъжа ми готви и понеже Мони все си мисли че крием нещо от нея,мрънка на крака му и си изпросва парче кашкавал. В един момент намира торбичка, идва и ми подава кашкавала, за да си освободи ръцете и да слага торбичката на главата си. Аз взех кашкавала и си помислих че тя никога не се сеща да си потърси яденето,а аз се чудя как да го държа половин час и накрая винаги го изяждам, сега направо лапнах парчето. След 10мин Мони ми дърпа ръцете и търси нещо по тях и повтаря "ал,ал". Оглеждам ръцете си и се чудя кой е Ал. Загрях и много се смях.

Колко е пораснала Мони, винаги Ви чета и с удоволствие гледам снимчиците. Очичките и са уникални, много хубаво синичко и как изпъкват на снимчиците, радвам се че си ги задържа и не се промениха, неземна е просто
Много се смях за гащичките, моята само си изкарва бодито от главичката, а и си обува ботушките. Един ден я видях да се разкарва с един ботуш, няма как освен сама да го е обула.

На теб не остана мила, леки последни метри и още по леко раждане, Браво на татито че ти помага в домакинството

Страхотен тоалет си имате с тази карирана поличка!
Да не би да имате нещо за честитене вече?

Цитат на: svekarva в 20.01.2014 10:07

Да не би да имате нещо за честитене вече?

Ааа, не!

Голям рев му дръпнах снощи! От известно време се опитвам да запозная Мони с баба и, защото се предполага че най-малкото докато раждам ще трябва да бъдат заедно. Вчера ми беше последния преглед преди раждането, терминът ми от самото начало е 27,01. Понеже доктора се намира в друг град, много се чака докато ти дойде реда, винаги сме взимали Мони с нас. Този път реших, да я заведем на ясла, баба и да я вземе, да я гледа около час докато се върнем ( за първи път).
Първо, влизането в лекарския кабинет се забави повече от очакваното. Мони  в началото изобщо не беше питала баба си за нас. По време на прегледа се оказа, че бебето е с размери да се ражда на 14,02. Плацентата е първа степен на зрялост, няма изгледи да излиза сега. Но понеже се получава такова разминаване, най-добре ще е да отида на 30,01 в болницата и да чакам там за да ме наблюдават. Мен вече много ми омръзна да се движа като баба, да не  мога да свърша нищо и отлагането на раждането малко ме разочарова. Но няколко минути по-късно осъзнах че ще оставя Мони за 2 седмици, няма да я виждам тоооолкова дълго
Бабата се обади, че Мони ни търсила из цялата къща и дори излязла навън, в тъмното...Най-тъжния ми ден откакто съм я родила.

Миличката, каквото и да ти кажа, няма как да те утеша...Когато бях в болницата за първото раждане, много се чудех на една майка, която се притесняваше за по- големите си деца, макар това да и беше трето раждане. После ми стана ясно какво е. Дано не се наложи да си дълго време, Господ си знае работата . Мона е толкова оправна и бойна, че бързо ще се адаптира към баба си. Спокойно, децата са много по- силни от нас и май ние се тревожим прекалено.