И не само обици.И точки на ушите си има!

Много ги обичам тези двете малки сладуранки, винаги ми напомнят за мен и сестра ми, когато бяхме малки. И ние имахме червен акордеон, но пък на нас ни продупчиха ушите насила, на мен даже с игла. Поздрави 

Докато седна да пиша и всичко изхвърчало от главата ми и не мога да го събера.
Сега разпръснато:
Валерия има обеци
Симона я тръшна 3-ти етап-ревност
Всички посрещнахме Нова година будни
Валерия спи с баща си
Сега подробно:
Цялата работа с обеците е, че не ми харесват малки бебета с обеци и затова отложих слагането на Симона с няколко години. Когато тя започна да говори за това , реших че е  дошъл момента. После вече се обърках- тя ли иска или аз. Накрая за да накарам Симона да си пробие ушите ( а и за да нямам такива ситуации с Валерия) пробих ушите на Валерия. И сега си викам, защо ми трябваше. Симона гледа обеците, разказва на хората, че сестра и има, но не иска. А Валерия нали си ми е мое, ми харесва как изглежда.

Откакто се  е родила Валерия Симона е имала 3 периода на ревност, в които не внимава с Валерия, плаче когато я взема, иска памперс, биберон, бебешко шише, бебешки чувал за спане, а Валерия дори не ползва 2 от тези неща. Не слуша!   по чуждите критерии. по моите бих я изтърпяла ако не бях така натоварена и изтощена, затова отнася малко викане. Много ми се насъбра работа, нерви, бебе, което мрънка, не спи добре и кака която иска всичко, не приема  " не " за отговор, не приема дори " след малко". Иначе Симона ми скрива шапката с лафове и сега 2 истории.
Мия чиниите (оф, по цял ден само това правя). Двете малко по малко се изнизват от стаята и се чува да се отваря гардероба в коридора, с плъзгащи врати и вътре е любимата им играчка- прахосмукачката. Измивам си ръцете и надниквам. Дупето на Валерия стърчи от гардероба, а Мона бута с последни сили вратата и вика " вземи я, хайде вземи я"
В тоалетната съм. И мама е хора, налага и се да ходи до тоалетна. Валерия е закопчана в столчето за хранене, а Симона се мота и от време на време  идва пред вратата на тоалетната да ми говори. Понеже не чувам Валерия да бърбори, казвам на Мони "виж какво прави Валерия". Това го правя често, най-вече когато шофирам защото ме е страх да се обръщам с гръб към движението и Симона ми е добра помощничка, отговорите са най-често "гледа", "спи", "смее се на Мони". Мони отива при Валерия и я пита "Валерия, какво правиш", след което се връща при мен и докладва "Мамо, тя не говори, малка е още".
Та, сега е малко по-поносима, но плаче когато нося Валерия, плаче когато отивам да приспивам Валерия, а това го правя всяка вечер от една година насам. Иначе агресия към Валерия няма, но често забравя че Валерия не може да ходи и я дърпа, абе, обичайните детски му игри.
Купихме им шейна в която да се събират двете, много хубава гледка.
За Нова година татко им беше на работа, а ние си поканихме приятелчето на Мони с родителите му у нас. Големите деца полудяха, много се забавляваха, а и ние с тях, Валерия се превъзбуди от присъствието на децата и заспа в 10. А в 12 без 5 се размрънка, опитах се да я приспя и когато усетих че времето минава, а бомбичките зачестиха я взех и отидохме в стаята при другите. Посрещнахме годината, изпратихме гостите набързо и се тръшнахме да спим.
Валерия има зъб-1.
Валерия никога не е спяла добре и от това най- са страдали зърната ми. Когато една сутрин се събух в 6 от мрънкането и и се зачудих кое зърно да и дам, осъзнах че и двете вече много ме болят и я вдигнах да я люшкам. Тя, не спря да плаче, а на мен много ми се допишка и я оставих при баща и в другата стая, да не събуди Симона, да се изпишкам. Баща и я полюшка и тя млъкна. Оставих я  там и си легнах при Симона. В 8 сутринта имах чувството че съм спала цяла година и то в позата която искам, а не която ми налагат децата. И решението дойде- Валерия ще спи с баща си и няма да суче повече през нощта. Май мина вече седмица, тя пак си се буди, не мога да кажа че има голяма промяна, но зърната ми са ок и спя почти цяла нощ, събуждам се свежа и щастлива.

Сега видях, че нещо не съм ги снимала много този месец

Много обичам вашата тема Много са сладки и много ми е интересно как си общуват двете

Хехе, ти ли клъцна бретона на Валерия? Май започват доста да си приличат вече с тези огромни сини очи и светли коси . Ама мигли като на Симона все още не съм виждала
Браво на теб, щом и за работа можеш да мислиш. 

Макар и тук на патерици, но все пак - честит първи рожден ден на Валерия! Да е здрава, любопитна и много палава



Бързо да идваш да разказваш за рождения ден, и не само

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.900385983307893.1073741831.866747860005039&type=3
дано се виждат снимките, че не ми се занимава да ги местя, за да ги направя видими и за вас!
svekarva, аз много обичам да подстригвам, изравнявам, подравнявам и оформям. Затова на Симона и е все още къса косата, но пък е гъста.
Децата малко си приличат, и Валерия има дълги мигли, но формата на очите е по-различна и не си личат така.
Аз нямам време за работа, но трябва да помагам, защото е семеен бизнес и никой няма да ми свърши работата по-добре от мен.
Snow_White, благодаря много! Уцелила си идеята на тортата на Валерия без да искаш.
Аз съм преуморена и нещо като депресирана( заради времето, сезона и липсата на забавления) и нищо не мога да пиша.

Много красиви рокли имат двете госпожици . Да им изям жълтото под нослетата

много са красиви с роклите  валерия е само на една, но и тя си изглежда като момиченце, а не бебе. да са живи и здрави сладуранките

Все си мисля че трябва да понапиша малко, обаче все не стигам до компютъра.
Набързо мога да се отчета, че ходихме на почивчица, която включваше посещение на писта в Узана. Най-страшното беше че температурата беше -15С. Обаче ги оставих да се забавляват, защото не можах да го удържа. Симона предимно целеше Валерия със сняг, а Валерия много се радваше до момента в който не и попадна сняг в лицето. Това забавляваше Симона още повече.
В детската градина имаше тържество по повод деня на мама. Дадоха ни лисче със стихчето, което Мони трябва да каже и казаха че репетират в детската много. Мони бързо научи стихчето и обожаваше да го казва на всеки който я помолим.
Мила мамо,
ти една си само
ти си едничка,
най-най- добричка
Аз я предупредих че ще има и други родители на тържеството, но тя явно не си го беше представяла така. Когато влязоха децата Мони сложи каменна физиономия и не помръдна от столчето, дори когато трябваше да стане и да изпеят песничка, не си отвори устата поне да имитира че пее. Чак се притесних че е болна, има температура или не се чувства добре. Дори не се разплака, да дойде при мен да я гушна. Само стоеше и гледаше без емоция. Стихчето не каза. Аз се забавлявах с другите деца и не и показах ( ама не се и чувствах разочарована), че не съм доволна. Все пак, разбрах че е сценична треска. Музикалната учителка дойде при мен да ми каже, че Симона е много музикална за възрастта си, че непрекъснато пее и танцува и не може да си обясни защо се е държала така. Ама аз това си го знам , де. Когато ходим на пазар в голям магазин тя изнася цял концерт.
После Мони не можа да опише какво е чувтсвала и защо не е пяла. Хем  знае какво е срам, може пък друго да е било чувството, но каза " и аз не казах стихчето и мама беше тъжна". Веднага разпитах домашните дали някой и го е внушил, никой  не го  е казвал. Стана ми още по-странно че тя е стигнала сама до този извод. Но аз със сигурност не см тъжна, а тя ми  казва стихчето винаги когато я помоля.

А Валерия стана голяма. Разбира много неща, показва с жест какво иска, клати глава когато и дадеш нещо което не  иска. Играе много със сестра си, закачасе, крие се, строи кули с кубчета. Но НЕ ходи. Когато реша да я пусна изпада в паника и започва да плаче. Прави по 1-2 стъпки когато я излъжем и забрави че не е хваната, но съзнателно не би тръгнала.

Хехе, който пише по нощите, заслужава да му се отговори по нощите .
Не се притеснявай за прохождането на Валерия. То кокто описваш, тя си ходи, просто още не е достатъчно сигурна за повече крачки. Няма за къде да бърза. Като стане по- топло и тръгнете по градинки и люлки, направо ще затича.
Симона на две ръце свири, много е сладка. Сигурно трябва да започнете някакви уроци след година- две. Това си е дарба и трябва да я развивате, щом и учителката казва, че е музикална. Има ли в семейството човек, който да я подхване /в смисъл да разбира от музика/?
Малкият син на репетициите в училище мълчал, вкъщи на никого нищо не казваше, обаче пък на самото тържество се представяше повече от добре. Племенникът също не казва нищо за градинката, лигавел се на репетиции, пък на тържеството за 8-ми казал съвсем друго стихче. Разни деца, разни истории. Засрамило се е детето, следващият път няма да е така. Подозирам, че учителките ги "мотивират" така - мама ще е тъжна, ако не си кажеш думичките. Иначе как да ги накарат да участват? А и някое детенце може от родителите си да е чуло нещо подобно и да го е споделило с останалите. Трудна работа са детските чувства....Пък и още е малка, за да каже какво точно и е на сърчицето. . Ама щом в големи магазини и пред чужди хора се отпуска и изнася цели концерти, явно е сценична треска, заради многото подготовка и предварителни приказки за важността на събитието.