Колко торти имахте? До тук гледам  две, да не са три /и за градината/? Хехе, как си ги хванала да "творят" хлапетата . Симона е с много хубава рокля, колко е сериозна и съсредоточена само.
Розовата количка подарък ли е, съвсем като истинска изглежда.
По всичко личи, че е бил страхотен рожден ден, браво на теб за подготовката.

хаха, страхотно сте си изкарали, Мони е толкова нахилена и как гуши Валерия .
Тортата с Мечо Пух е страхотна, а масичката уникална. И Изабел обожава кюфтета, та не се учудвам че са си сменили родители/деца менютата. Ммммм, бананови палачинки с мед - направо лигите ми потекоха ямииии

Да, за кавалера и аз мисля като Свекърва, на всички госпожици се умилква

Ама как са ги насъбрали по гърнетата, ако не бях видяла момченцето да си крие атрибутчето, нямаше да забележа изобщо

- Имахме 2 торти- за вкъщи и за яслата ( снимката с торта, Валерия, Симона е в яслата). По принцип, много мразя да давам пари за торти. Само като си помисля че за 50лв мога да купя толкова много храна за самото парти или толкова голям подарък за Мони и ми се приисква да бодна една свещичка върху един еклер. Тортите хем са симпатични, хем от най-евтините.
- Дадох фотоапарата на лелите в яслата и те така правят, снимат децата където им падне. За мен е много интересно, така виждам Мони какви ги върши. Според мен на тази снимка или се сърди на момиченцето отсреща или ака.
Между другото отскоро заплашвам Симона за неща, които не иска да изпълнява с " ще ти се разсърдя". И тя започна когато си поиска да казва "сърди се"(сърдя се).
-Розовата количка е подарък, и на децата им изглежда истинска, всички искат да сядат в нея.

Много свеж РД.Мони е голяма дяволитка.Май ще научи Валерия на много бели и хитрости.Те ,госпожите в яслата май са искали да покажат колко много неща правят децата под тяхно ръковдство.Права си за тортите.На Явчето за първият РД му купихме най-обикновена за 20 лв ,чак после ми дожаля.

много бърз отчет.
Валерия започна да прави повечко неща, та стана интересна за разказване. Върти се по цял ден на леглото, за 1 мин може да се премести доста, та и нямам доверие да я оставям сама. Стои сравнително седнала, Мона можеше повече на тази възраст. Продължава да се усмихва на всеки и всичко, лапа ръце, крака, смуче палец и показалец, при нужда от сън.  Отдавна философства, като си намери слушател дълго му говори. Пружинира като жабче в 90% от времето. Дори вързана в шезлонга ме е страх да оставя, абе май никъде не я оставям сама.
Симона-все още прекрасно, говорещо, разбиращо, изпълнително дете. Има проблеми с Валерия. Вече не пита така често за нея. Но когато я види се хваща за нея и я: милва, щипе, бърка в очите, пляска по корема, подритва с краче, тупа по главата, целува, извинява се, дърпа ръце и крака, иска "5" (дай 5).
Държи се малко грубо с Валерия, виждам че е от радост, от игра. Но има неща които прави които знае че не са редни- тупа по главата, поглежда ме плахо, казва "само леко милваш" (казва това което си мисли че ще и кажа) и отива да я милва. Аз го виждам като някаква ревност. Понякога, но рядко, ми казва да оставя бебето в количката и да взема нея.
И най-големия зор. Не стига, че Валерия трудно заспива, спи кратко, вечер я приспивам по няколко пъти докато се унесе дълбоко, ами и Симона ми пречи и отказва да спи и тя. Това поведение ми е познато от появата на бебето в къщи преди 6 месеца (а, да, Валерия стана на цели 6). Безсилна съм, нямам повече  идеи как да успокоя Симона. Повече внимание от това не мога да и дам, а давам много. Чакам да и мине. Не спирам да обяснявам че Валерия е нейна сестричка, че мама и татко са нейни мама и татко, че Валерия обича Мони ( Мони твърди че обича Валерия), че е малко бебе и Мони ще я научи да върви и говори, че Мони също е била бебе...
Мони чува и помни всичко. Въпреки че повтаря едни и същи грешки с Валерия, тя много добре знае, че не трябва да прави така.
Шофирам и изведнъж давам повечко газ, Мони:"внимавай, по-леко, бутнеш някой"
Откакто откри сладоледа Мони иска всеки ден да яде поне по 1:мама:"сладолед не се яде всеки ден, утре ще ядеш пак", след час Мони минава покрай фризер със сладолед и казва " не всеки ден, утре пак"
"Бебето плаче, иска яде"
Разказва по картинки грозното патенце и стига до възрастната жена която дава на патето зрънца да яде:" ...и бабата яде зрънчо"
"Мони иска яде зрънчо, мамо, къде Росито?" Росито е  ЕДИНСТВЕНАТА жена която купува на Мони зрънчо.

Даааа, виж ти, Валерия наистина станала на 6 месеца . Много бързо растат чуждите деца . Ама какви пухкави краченца има....Пък и роклята и много хубава .
Хахаха, милата Симона, дето не и купуват Зрънчо и по няколко сладоледа на ден...Много ти е разумно детето, пък и оправно, не си оставя нещата така, а търси заобиколни пътища.
Не се притеснявай за ревността, нормално е да я показва. Нашата задача е да не я превърнем в съперничество и както казваш, правиш всичко възможно. Чак когато и двете имат деца, ще те разберат. Казвам го от личен опит - едва след раждането на второто дете спрях да си мисля, че родителите ми обичат повече брат ми. Моите момци се биеха като петлета, все още се "захапват" с думи и юмруци, но се търсят и разчитат един на друг. Първата снаха не се меси в отношенията им, дано и втората е така настроена. Ти поне тези проблеми няма да имаш, сестрите са сестри, независимо от мнението на мъжете си.

Най-редовния ни фен, svekarva,  !
Момичета, знам че четете, но нямате време или настроение да пишете.
Мони преминава през различни периоди и бързо се променя. В отношението си към  Валерия  най-много си личи. Близо месец беше много дива, инатлива, неслушаща, опитваше се често да нарани Валерия. Признавам , в този период и аз бях доста непослушна, пробвах вариант за справяне с поведението и- викане, заплахи, спокоен тон, гушкане, имитиране на това което прави тя. Спирах от ясла, после пък я пусках за да се отдели малко от Валерия. Вече 2 месеца почти не е ходила и май не и се ходи много. В средата на септември Симона тръгва на детска градина. Да, малка е, но тук има градина в която ги взимат малки без претенции за години и способности. Освен това, смятам че тя се справя достатъчно добре за да няма проблеми –сама взима гърне, събува гащи , пиша, трие, обува, обува/събува обувки, мие ръце, трие ръце, храни се сама. Говори страшно много и мисля, че дори яслата би била скучна за нея, защото там не правят кой знае какво, а в детската ще ги учат да рисуват, разказват приказки.
В момента е в по-кротък период по отношение на Валерия. Милва я, храни я, когато мрънка и дава вода или играчка и обяснява „ дам играчка, защото бебето мрънка”. А това „бебето” трябва да се превърне във Валерия вече, че всички в къщи и викаме „ бебе”, включително и когато се обръщаме към нея „бебе, изчакай ей, сега ще дойда”. Така и Симона ме имитира и понякога се върти около Валерия и и казва „ бебе, стой тук, сега дойда”.
Валерия е на периоди, ту кротка, ту нервна. Насъбра и се много пътуване. В сравнение със Симона на тази възраст понася много добре непознати лица. Усмихва се на всеки, стига той да се усмихне ( Симона плачеше от непознати). В тази връзка, Валерия изостава в развитието с около 2 седмици до месец от Симона, в смисъл – Симона на 6 месеца стоеше сама седнала, Валерия го може, но е малко нестабилна, Симона в края на 6-тия месец стоеше за кратко изправена и сама се изправяше, Валерия не се изправя сама, но докато я държим опира крака в пода и се задържа. Това понякога леко ме тревожи, после се сещам, че не бива да сравнявам децата и за тези упражнения дори е рано.
Пътуванията се отразяват на съня и, най-спокойна е вкъщи, а на планината, където беше толкова прохладно, спеше само в хотелската стая, а в количката можеше да реве и час без да заспи.
Нещо се изложих със захранването. Заради грижите покрай Симона и дезорганизацията ми съм давала много малко неща и още не съм заместила хранене. Въпреки че Симона наддаваше малко и все имах проблеми с това, не съм претръпнала и сега се тормозя с ненадаването на Валерия- за 5-ти месец -300гр, за 6-ти-100гр. А, споменах ли че се отървах от стария педиатър?! Новата лекарка е много по-толерантна, не е правила на проблем малкото наддаване. Преглежда детето от- до, похвали ме за фонтанелата , че явно се разхождаме много. А аз не съм дала и капка витамин Д на Валерия . За сравнение, стария педиатър ме попита колко давам, аз отговорих че не съм давала, той я пипна и каза да давам по 2 капки, без обяснения- голяма ли е, сгрешила ли съм.
Малко се разпилях в разказа си.
Валерия пълзи като гъсеница, забелязва всеки предмет около себе си и устремено тръгва към него. Мони обича да дърпа играчки от ръцете и , но след кратко обяснение и молба от моя страна и ги връща. Мони обича да вземе бебешка играчка и да я лапне, да си лапа ръцете, често иска памперс и биберон и да лежи в количката. Когато някой се занимава с Валерия и тя се нарежда да и правят същото, например, някой прави гимнастика с Валери Мони иска да легне и да прави гимнастика и тя , като някой да я дърпа за ръцете и краката, както прави с бебето.

Отскоро Мони е истинско 2-годишно дете, което държи на своето, плаче когато и се откаже, плаче без да знае защо, скача като пружина, бяга, пази си играчките от другите деца. За мен е послушна, защото чува какво и се говори, изпълнява, дори сама си повтаря забележките- „ внимавай да не паднеш назад”, „ не скачай с пълна уста, ще се задавиш”, „милвай бебто по-лекичко”. Както аз казвам „ на теория знае всичко, но на практика не го изпълнява винаги”. И искам да се оплача, ама много ме дразни и ми тежи, това, че хората около нас я наричат „ непослушна”. Виждала съм непослушни деца, които дори не отговарят когато ги повикаш по име, камоли да ги помолиш да върнат чуждата играчка. Разбира се милата ми свекърва е на първо място в класацията ми за най-дразнещи хора, защото като роднина на това дете очаквам от нея да подхожда с повече разбиране, да чете и да се интересува през какви периоди минават малките деца, като уж отгледала 2 деца да знае,че не можеш да очакваш от малко дете да стои мирно, седнало и да мълчи, да се опитва като нормалните баби да хвали детето дори с преувеличени истории, вместо само да се оплаква от кусурите му и да го сравнява с другите деца. Оплаках се!
Множко ми се е събрало да разказвам, спирам до тук и пак обещавам следващия път да е по-скоро, за да не пиша толкова много и разхвърляно.

Миленка чета те с интерес и любопитство.Твоите момичета са прекрасни Да ти кажа аз сравнявам пък Мони с племенника съвсем несъзнателно, но нашата мома е доста по-мързелива от него.Тя не седи стабилно още, не иска да прави повечето от физическите неща, който той правеше на тази възраст.Спокойна съм, защото всяко дете наистина е индивидуално.
Вашата кака е разкошна и наистина градината ще и се отрази ОК според мен.Браво за смяната на педиатъра дано с новата си по-спокойна.

Много е досадна това, което казваш за свекьрвата ти. Представям си колко е дразнещо като е част от ежедневието ти. За сьжаление няма ни лек, ни сьвет за тая работа 

Куклите са прекрасни. Много е пораснала Валерия откакто я видях за последно  А Симона е истинска красавица. Уникално лице има това дете. Дребната вьрви по стьпките й сьщо ми се струва пу-пу

За това, че знае командите но не ги прилага: още не им е достатьчно развита мозьчната кора на дребните и затова не могат да си контролират поведението. Дано ви мине по-бьрзо НЕ-периода.

Много ви целувам и трите

Цитат на: angel4e в 30.08.2014 23:01

Разбира се милата ми свекърва е на първо място в класацията ми за най-дразнещи хора, защото като роднина на това дете очаквам от нея да подхожда с повече разбиране, да чете и да се интересува през какви периоди минават малките деца, като уж отгледала 2 деца да знае,че не можеш да очакваш от малко дете да стои мирно, седнало и да мълчи, да се опитва като нормалните баби да хвали детето дори с преувеличени истории, вместо само да се оплаква от кусурите му и да го сравнява с другите деца.

Хич не ти е разхвърляно писането, с голямо удоволствие го чета. Така забавно се оплакваш, че няма как да не се засмея и да ми се прииска да те прегърна и да си по- близко до мен с тези красавици . Няма смисъл да ти казвам, че "непослушно" дете има чак след 7- 8 годинки, че и по- късно. Сега само са палави и пробват кое минава, кое - не.
Пък за бабите, без значение дали са майки или свекърви, хич не се и впрягай. Те изобщо не мислят това, което говорят...По принцип българите рядко си хвалим децата и страдаме от някакво непонятно чувство на скромност. Говоря за моето поколение и за тези, преди мен. Все едно, ако кажем нещо хубаво, хората ще ни завидят или урочасат.  . Моят баща примерно беше казал на колегите си, че  съм висока и свадлива като кобила и може и стара мома да остана. Като отидох там, хората ме гледаха с такова изумление и по няколко пъти питаха дали съм наистина неговата дъщеря Свекърва ми пък беше другата крайност с известния македонски лаф "Шу е наше, се е арно!" - което е наше, все е хубаво. Случайно дочух един разговор между нея и чина за внуците им, родени с два- три дни разлика. Чина:"Наш Кольо вече бил метър висок!" Свекърва ми за племенника:" Май нашият метър и нещо, каза булката!" Чината:"Аааа, нема как, глей го как стръчи над вашийо" Да бе, да, не си е намерила майстора: "Оти он на пръстички стъпнува, додо!" - защото стъпва на пръсти, како. Хихи, детето видимо вървеше по- едро. Пък и сега е почти една глава по- висок от племенника, ама сигурно пак защото ходи на пръсти. 

Цитат на: inaxastra в 31.08.2014 17:46

За това, че знае командите но не ги прилага: още не им е достатъчно развита мозъчната кора на дребните и затова не могат да си контролират поведението. Дано ви мине по-бързо НЕ-периода.

Много ви целувам и трите

Това много ми помогна да разбера Симона и да се сетя че тя е просто едно хлапе и не прави нещата с цел да ме ядоса.
Напоследък съм доста изморена и не мога да се събера за да разкажа новостите около нас.
Започвам с Валерия- пълзи, изправя се, бърбори, пее, любопитства, смее се. Понякога заспива лесно и без проблем и помощ, но понякога ми скъсва нервите, а и своите- реве, върти се и не заспива, а и се спи.
В събота я кръстихме. В Попово. Бях замислила да е в Преображенския манастир, но той явно си стои там, за да е записан като един от най-големите в България, без да извършва дейност. Понеже Гложенския манастир, където кръстихме Симона е манастира в който съм кръстена аз, реших Валерия да кръстим в манастира, в който е кръстен баща и. Игуменът категорично отказа и се спрях на варианта в Попово, защото си харесвам свещеника. Не сгреших. Церемонията мина много добре и спокойно, Валерия беше най-послушното бебе кръщавано в църквата, кръстница пак беше кръстницата на Мони, нашата кума на сватбата и моята леля. Разбрахте ли?
Мони тръгна на детска градина на 15-ти септември. Разбира се , плака. Аз цяло лято и говорих за новата градина, сутринта на 15-ти тя повтаряше че е много хубаво на детска, ще има нови деца и нови лелички, но в момента в който влезе се размрънка. Когато си я взехме беше много щастлива, доволна и уморена. Всеки ден е все по-щастлива и надъхана да ходи на градина. Разказва ми какво правят през деня, казва, че обича леля Моти и че госпожата се казва „Поскожа”. В градина вече организацията е по-различна, имат образователни занимания, вече имаме 2 рисунки, нарисувани от нея. Знае нови песнички. Лудее по двора, двора е много хубав. Съобразяват се с желанието ми да не стои навлечена с дрехи през деня. Аз съм много доволна, а по всичко личи че и тя. Сутрин не плаче, а казва с усмивка „чао” и праща въздушна целувка.
  Имахме родителска среща, която ми беше много полезна. Там ни разказаха че използват метод за укротяване на децата, описан в книга на известен психолог. Има „послушно столче”. Децата, които направят беля сядат на послушното столче и не играят известно време, като им се обяснява какво са сгрешили. Онзи ден Мони ми каза, че госпожата я е сложила на столче и и казала да не играе с другите, защото бутнала Самир и той паднал. Аз се шашнах, защото Мони по площадките понякога бута децата и реших че имаме проблем. Останах изненадана когато госпожата ми каза че още не са използвали столчето и не  е виждала Мони да го прави. Само първите дни леко побутвала деца, но вече не го правила. Аз си мислих че столчето се използва непрекъснато.

 Най-вероятно тя наистина е бутнала Самир и са я предупредили, че ще седне, да не играе с децата.
Мони много обича да прави снимки, толкова е задобряла, че има и сполучливи кадри, където на хората им се виждат лицата.
 Държи се добре с Валерия. Говори все повече, чак ми пуши главата. Когато тръгвам на дълъг път с колата с децата, сядам и казвам : сега мама ще кара, моля те да слушаш и да не искаш нищо от мен защото няма да мога да ти обърна внимание. Е, на последното пътуване :
- Мамо, мамо, виж кон. Видях кон, искам да видя пак кон. Мамо, искам да видя крава.Мамо, къде отиваш?
- На гости на баба и дядо.
-Мамо, искам при баба и дядо. Къде баба и дядо?
-Мони, отиваме при баба и дядо.
-Мамо, къде отиваш? Мамо, искам да ходя на море. Мамо, къде тати?
-Работи.
- Работи за парички, да купи Мони мече. Мамо, искам мече. Мамо, искам да ядам. Искам да пия вода.



Най-малкото козле с лилава блузка "Вълкът и седемте козлета"

Angel4e имаш прекрасно семейство!Много обичам да ви чета и да разглеждам снимките!Имаш две страхотни синеоки дъщери!Много ми беше полезно да прочета за яслата и как позитивната нагласа е ключа към всичко Последната снимка ми е любима 

Леле, какви очи има Валерия хехе, представи си какво бърборене ще е когато се включи и малката