Благодаря ви!
Нали сте ми първи приятелки бързам да ви разкажа как отпразнувахме този важен ден. Часът е 23,51 а последната останала мама ми обеща да приспи детето си и да се върне и аз стоя да чакам.
Ден като ден, само дето ми се обадиха всички роднини. Подготовката по посрещането на гостите беше кратка и изнервяща, защото не ми остана много време за приготвяне, но се справих. Гостите пристигнаха към 17,30, децата бяха 2момчета на година и половина и на година и 8 месеца. Поканихме детенце на 4 годинки, обаче се разболя в последния момент. Място-двора на къщата.
Бяхме напълнили басейна с вода, но подухваше вятър и решихме че няма да го ползваме. Не попитахме , обаче децата. ЗАлепнаха за него и започнаха да плискат с ръце и след като се намокриха , родителите се принудиха да ги пуснат голи вътре. Изненадващо Мони не напираше да влиза и дълго време ги гледа. После излезе, защото и се доака. Накрая покрихме басейна с найлон, но момчетата  скачаха върху найлона и им се получаваше като водно легло.
Приготвих меню и за децата-диня, пъпеш, банан, круша, тарталети с бананов крем, сандвичи със саламче, кашкавал и доматче, пилешки наденички(не се получиха, никой не ги яде), картофено пюре, минипалачинки.
Тортата поръчах да е семпла и да няма ядки и шоколади, за да става за деца. Мони не разбра че трябва да духне свещичката, искаше да я пипа.
Получи се страхотно празненство, от което и родителите останаха много доволни.
Вижте:

Ей, роклята в тон с тортата ! Браво на мама, напълнила е масата с почерпки! Много хубав басейн си имате, направо атракционен център.

Браво за празненството - всичко изглежда чудесно, а на децата им личи колко са се забавлявали!
Мони е страхотен бонбон и роклята наистина много си пасва с тортата!
Искам пак да съм малка и да ходя на детски рожден ден, където мама да приготвя всичко, а аз само да се забавлявам

Честит Първи Рожден Ден

на това голямо красиво момиче !!!

Нека да е все така разкошна красавица и да бъде добра кака !



Празненството е било страхотно, браво !! А масата е толкова апетитна, че направо... За басейна пьк нямам думи !! Кьде сте намерили такова чудо?? Той направо профеисонален... Естествено, че децата супер много са се забавлявали.

Всичко е било супер, супер !!! 

Благодаря за комплиментите! Аз просто исках децата да се чувстват добре и без това Мона не разбира какъв е този ден поне да бъде щастлив.
Повече от седмица откакто се върнахме от морето, а аз не съм разказала. Отново отидохме в Албена, защото там работи майка ми, а и Добрич е наблизо и баща ми идваше всеки ден. Мъжа ми ни закара и остана с нас една вечер, а след това се прибра и ние останахме почти самички. Всеки ден ходихме на море от 8,30 до 11,00 и от 17,00 до 18,00. Мони се влюби в морето. Не искаше да излиза, стоеше на брега и тропаше с крака за да плиска, а  когато я залееше голяма вълна пищеше от радост и се облизваше
Ако я вкараш по-навътре в морето-още по-голям кеф, но голям страх от пояса.
Вечер я приспивах в 9.00 и след това като пенсионерка си лягах и аз. Книгата която си взех не ме впечатли и си беше голяма скука. Съвсем неочаквано и хареса и влакчето, което обикаля курорта. Нямах избор, трябваше да отидем до автогарата, а тя е далече и се качихме на влакчето, най-отпред, вятърът вееше косите и а тя стоеше с отворена уста.
От там отскочихме до Балчик при една приятелка, която има бебе на 5 месеца. Мони му говори, ръкомаха,  опитва се да го целуне и го люля в шезлонга му. Чак ме достраша как не можем да я отлепим от бебето.
Стана много общителна. По заведенията ходи при другите хора, стои и ги наблюдава докато и обърнат внимание и след това им се хили със сбръчкан нос. А когато върви(върви в 90% от времето навън, сяда в количката да си почине за 3 мин и скача отново) аз я оставям ако се заблеее, продължавам напред и само и подвиквам, че вървя напред и тя трябва да ме настигне. Изобщо не ме отбелязва, блее си, закача се с хората, те и подават ръка, за да я доведат при мен и тя отвръща. Могат ако искат в къщи да си я приберат , няма да се усети. НО пак ме търси, когато не се забавлява, когато и се спи и аз изчезна, веднага виква и не млъква докато не се появя.

А, последния ден от почивката ме хвана вирусче, скъсах се да повръщам цял ден. На следващия нищо ми нямаше, само нямах сили след жестоката диета от предния ден.
А, и на преглед на бебе 2 ходих. Отидох при доктора, който  изражда Мони, той се усмихна и попита "това е хубава новина, нали". Вече съм направила лентичка  с възрастта, чакаме  го на 27,01,2014.
Сега, в къщи ни  е налегнало едно чудене, дето можех да го питам в друга тема, но е ми е едно такова лично и да не занимавам другите с мен ще питам тук, най-вече майки на деца на година и половина- две.
Решихме, че вече заслужавам кола. Най-вече заради времето в което ще бъда трудноподвижна, а Мони ще кипи от енергия. Разполагаме с пари за малка, евтина кола, с малък багажник. Количката ни е доста голяма, дори не се събира в колата на баща ми, но ми е много удобна и лесна за бутане. Когато бебе се роди мисля да го нося в слинг, до към 6-7ми месец, така ще избутам зимата с едноместна количка. Обаче, после когато Мони е на 2г, ще трябва ли да купувам двойна? Мони ще може ли да върви без да ползва количка? Така ще мога да купя още от сега по-малка количка която да се събира в малкия багажник. Или да търся кола с по-голям багажник, защото така или иначе на лято ще трябва да си купя двойна?

По принцип на година и половина-две е възможно Мони вече да издържа много пеш. Ели върви много, а количката съм ползвала точно веднъж от миналото лято, НО в случая с две дечица, когато малкото ще може пък доста време да е навън, вероятно в един момент и каката ще се изморява. Та, може и да ти е нужна двойна. Знам ли, само разсъждавам. Отговорих ти на въпроса от моята гледна точка - спокойно може да издържа на ходене пеш. Просто в твоя случай е по-различно заради бебчето. Като си с него може и по 2-3 часа да изкарвате навън, а толкова ходене пеш ...не знам. Виждала съм едни колички на Чиполино, които са с нещо като седалка само за по-голямото дете - не е реално кош, който да заема място. Модел не помня, мернах я веднъж из града просто, но сякаш е по-компактна от двойните....

Мони е голяма скица, много ми напомня Ели като по-малка - общителна, постоянно в движение

Хммм, виж какво изрових от нета като вариант: http://www.bebemarket.bg/bg/item/%D0%91%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8/%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5---Buggypod-6429.html

Ето и Чиполино Еуфория: http://chipolino.com/blog/bg/?p=158

Представям си каква е кукла като сбърчи нос и чака да я закачат
За количките най- добре ще ти помогнат майките с породени деца - албенчик и светли. Виждала съм в парка да нас мами със слинг, добре се справят с по- големите си дечица на пързалката. Виждала съм и нещо като диск на колела, прикрепен към количката, на който стъпва по- голямото дете. Ти мислила ли си като вариант да даваш Мона на ясла?

Мони отива на ясла през октомври или ноември, живот и здраве.
sunray, златна си!
Виждала съм майка с деца с 2 години разлика, голямото като се умори стъпва на нещо и се вози право. Пак е вариант.

Цитат на: angel4e в 19.07.2013 09:58

Виждала съм майка с деца с 2 години разлика, голямото като се умори стъпва на нещо и се вози право.

За този вариант се сетих и аз, но и Сънрей е показала много хубави предложения!
Да те питам понеже сега си избираме почивка на морето доволни ли сте от престоя в Албена и в кой хотел бяхте отседнали.
Като цяло търся нещо, което да е малко по-зелено и да става за деца - с малък басейн и игрушки и общо взето читава кухня. Албена не познавам и ме е страх да не е малко тип Слънчев бряг...
Извинявам се предварително, че така ти спамя темата - може и на лични ако имаш време.

Аз имам двойна количка, но разликата на моите дечица е по-малка, така че нямаше вариант да минем без количка.
Освен това миналото лято нали пак си бяхме в Бг и в адските жеги тук не можех и да помисля да нося Елена в слинг.
След това през есента падна голямо тичане по площадки и навсякъде, където пък без слинга щях да бъда загубена просто 

Според мен при теб ще зависи от това колко време прекарвате навън и по-точно на какви разстояния ходите.

Удобно е, че ще е зимно бебче, така че, докато е мъничко, няма да е горещо и в слинга ще се чувства прекрасно. След това вече според мен Мони ще е достатъчно голяма да ходи и само да купиш една от онези приставки, на които се стъпва отзад на единичната количка.

Но пак казвам, че зависи най-вече от разстоянията. В момента например Сиана въобще не се качва на количката, супер рядко пожелава да седне в нея. Излизаме сутрин към 9 и половина и се прибираме към 12 и половина, това са си три часа тичане, ходене и каране на колело. Всъщност тя точно колелото го използва, когато се придвижваме от вкъщи до площадката или пък до друго място. Но разстоянието, което изминаваме до детската площадка или до центъра на града е сравнително малко, около 20 минути и след това тя вече тича и играе на люлките и на пързалките. В Англия ще е различно, там ако реша да тръгна с нея, докато стигнем до някоя по-хубава площадка ще трябва да върви около 45 минути, после да играе и да се приберем, което няма как да стане, поне засега, затова там, поне на връщане, предполагам, че ще е в количката.

ПП Сега видях линка със седалката. Веднъж съм я виждала на живо и отзивите на майката за нея не бяха добри, но както всяко както друго нещо, предполагам, че на едни хора има пасва, на други не 

Мони е слънчице 

А иначе бебетата са голям магнит за повечето малки дечица, така че отсега да си подготвена, че като се роди мъничето трудно ще откъсваш Мони от него. Ще иска да му дава разни неща, да го завива, да му дава биберона и още много, много други 

Прегръщаме ви!

Благодаря за идеите, момичета
Отдавна не съм писала за постиженията на Мони и да разкажа нещо любопитно.
Мони понякога много разбира. Например, ако се разхождаме и тя си бута бебешката количка, разсейва се с нещо и зарязва количката. Аз с пръст и соча количката и и казвам да ми я донесе, иначе ще остане там. Тя се обръща, отива и ми я доставя. Така понякога ми подава и дистанционното
Когато види дрехи, започва да ги облича-блузите ги слага на врата си като шал, в гащите се опитва да сложи краката, същото е и с обувките(нейни и наши).
Помага-когато простирам ми подава щипки, когато събирам сливи от земята в една кофа, взима слива и я слага в кофата, помага с 5 сливи в час
Нарежда кули с дървените кубчета, като при всяко успешно поставено кубче пляска и казва "баво". Това + "ало" с телефон, допрян до ухото са единствените и думи които се разбират.
Много е гальовна. Когато вземе голямата кукла я прегръща и целува, после ни я дава и показва целувка с уста, да целунем и ние бебето. Раздава въздушни целувки на поразия. И прегръща деца, които я прегръщат. На тази снимка се запозна момиченцето  половин час преди снимката.

Много и харесват играчките, които слагат  по улицата и които се клатят с мелодия срещу 1 лв. Може сама да си пъха левчето в процепа. Онзи ден, на масата в заведението, в което бяхме седнали имаше 2 монети , тя взе едната и тръгна към играчката
А сега, любопитното. Братовчед на мъжа ми има позната врачка, с която често говори и тя му казва много неща, които го очакват. Никога не съм му вярвала, аз съм християнка и не мога да проумея как някой може да знае бъдещето.
Когато забременях със Симона, мъжа ми отиде да му се похвали, а той със съвсем спокойно изражение каза че знаел. По-късно каза, че когато празнуваме рождения ден на Симона тя ще си има братче или сестриче. Преди няколко месеца дори се сетих за това и се изсмях, а на рождения ден на Симона вече чакахме новия член на семейството. Днес, братовчеда се обади да честити и каза че ще е момче. Остава да чакаме и после ако искате ще ви дам координатите и

Браво на малката Симона за постиженията. Особено ме впечатли това, че реди кули. Михаил го уча, но той с огромно удоволствие само ги руши.
А относно врачки и разни други, аз вяра им нямам. Да е живо и здраво бебчето, пък каквото е.

Отдавна не съм попълвала информацията.
Мони расте с часове. Започва да прилича на момиченце и се държи като такова. Разбира доста неща, които и се казват. Върна „мама” и  прибави „тати” което изговаря толкова сладко, че ми се ще да бях аз таткото. Започна да потичва и да се мота, отдалечавайки се от мен. Преди се въртеше около мен и ме проверяваше от-време на време дали съм до нея.
Обожава баща си. Вече не мога да я нося, разнасям и лудея с нея, това го прави баща и и тя с го посреща всеки път с писъци. Дори сутрин ако той е в леглото когато тя се събуди, пищи, прегазва ме и отива при него да му сяда на главата.
Ходим често на детски площадки, където тя общува с много деца и тренира за детската градина. На площадката вече е много добра в изкачването и пускането по пързалка сама. Качва дори пързалки със стълби като стълба, само пръчки, без нормални стъпала. Там вече стоя до нея, но изобщо не и трябва моята помощ. А пързалките с по-високи  странични бордове ги качва направо от грешната страна, не по-стълбите. Очертава се  голям акробат, баща ми казва че имала бъдеще в  цирк.
Не ми дава да я храня, иска сама и отказва да яде от моята ръка. Борави добре с лъжица, макар да не загребва толкова, колкото аз бих, но намира начин да се нахрани. А преди няколко дни откри вилицата.
Пак ходихме на море и отново ни показа че това е нейното място.
Хапва много неща, а често и от нашата храна. В горещините караше на плодове и хляб . Обожава хляба. Лошото е че вкарахме и царевичните пръчици. Просто площадките са пълни с тях, солети, крекери, мекери и всякакви глупости, които нямат 1% полезност. Интересното е, че когато нося банан за Мони (аз нося по 2-3 за да има да черпим децата) децата се нареждат да вземат, а майките твърдят че ако им го предложат в къщи го отказвали. А по-лошото е че аз обожавам царевични пръчици, откакто забременях и си купувам един пакет, после с Мони се надпреварваме кой ще изяде повече.
Целуваме ви и ви гушим!

Тъкмо се бях затъжила за вас....
Браво на Монето - тя е страхотна бонбона. По всичко личи, че се справя перфектно сама, така че като се роди бебето ще ти помага
Колко зъбчета има вече синеочка?
А ти как се чувстваш?