Признавам че ревността я има и ми е мъчно.
Включвам Мона във всичко. Когато  бебето се наака, го мием в една кофа. Мона носи памперс, гледа как събличаме бебето, после пъха ръка във водата и маже бебето по гърба, после слага крем на дупето. Всеки ден е малко по-добър от предния.
Тази сутрин, в 6 мона пристига и ляга до нас. Хем зяпа бебето и иска да спи до него, хем се дразни ако му обърна внимание и я оставя за малко.
Играя си с нея всеки удобен момент, дори и бебето да спи в ръцете ми. Правя доста неща с еддна ръка.
ЩЯх да разказвам -една сутрин се събуждам и чувам в просъница "мама". Отварям очи и виждам Валерия. Веднага се сещам че тя не може да ми вика "мама", поглеждам напред и виждам сладката физиономия на Мона.

Разбирам те, че ти е мъчно. Дано поне след време малката не ревнува сестра си . Да са живи и здрави, това са "бели кахъри". Щастливите моменти са повече  . Довечера ще ти пратя една снимка на двамата. Сега си ги спомням такива, другото е на заден план.

Ангелче не може без ревност няма как.Та аз до ден днешен се дразня на някои неща който нашите правят за сестра ми и обратното, но това не ни пречи да сме много близки, да си споделяме много и да се чуваме по няколко пъти на ден.Тя е човека който търся при проблем, за подкрепа и съвет.С времето нещата ще се притъпят, но винаги ама винаги ще я има тази ревност.Все пак до сега Мони е била на първо място за всичко, билае единствена, а сега е изместена.Тя не може да разбере, че мама обича еднакво и двете, за нея просто вниманието ти вместо да е концентрирано на нея е раздвоено.

Аз се извинявам, че така се намесвам. Не пиша много повече чета. Имам дъщеря която сега е на 3 ( заедно със Сиана на Албенчик ) и момченце вече почти на година и два месеца. Ревността е голяма отстрана на каката, а вече и от негова. В началото тя беше толкова стресната като ни изписаха той плаче, тя също после започна да го щипе, бута, удря и до ден днешен когато се ядосва си го изкарва на него. Винаги е била със мен, помагала ми е , но тя се върна в бебешкия период и продължава за някой неща. С времето става по-добре и разбира, но продължава да му се ядосва винаги да му дърпа играчките независимо че давам и на двамата, тя винаги взима неговата. Съответно той вече е по-голям сърди се , бута я така както и тя него , понякога тя като се затича към него и той веднага дава това което държи. Голяма дресировка  му е направила. Но постоянно се търсят и много често се заиграват вече. Svekarva е права просто приемаш ревността и балансираш. Каквото правиш с единия трябва и с другия и така .Търпение и спокойствие, Албенчик е права за куклата казват, че помага.Докато е по-малка Валерия, много внимание на Мони.

Писах, писах и изчезна
Ангелче, аз бях писала, че ревност има, но хубавото е, че се изразява във вкопчване за мен. Няма агресия към бебето. Иначе аз също ги приспивам двамата, но Йоан е изолиран в кошарата, за да няма достъп Михаил до него. Тя неговата любов е способна голям човек да осакати, камоли малко бебе. Моят подход е, да не се суетя около бебето, особено пред него. Не го подтиквам да му се радва, даже по-скоро ако иска да отиде при него се стремя да го разсея с друго. Причината е пак, че в повечето случаи буди и разплаква бебето и не искам да му се карам и да му казвам постоянно "не му бъркай в очите", "не го хапи", защото ще се озлоби. Вече все по-малко внимание му обръща, защото свикна, но в началото му беше интересно като нова играчка. Иначе не съм съгласна, че ревност винаги има. Особено с такава малка разлика, после няма и да помнят какво е без брат/сестра. Жив пример е мъжът ми, който също е по-голям с година и половина от брат си и никога, ама никога не е изпитвал ревност. Направо ме побърква на моменти, аз се дразня за различното и толериращо отношение към малкия, но той не. Просто си обожава братчето. Племенничките също са с такава разлика (едната е на 2 и нещо, другата на 9 месеца) няма ревност, просто каката умира за бебето. Не, че не и взима играчките, но това не е задължително ревност.
Стискай зъби, скоро ще стане по-леко. И Мони ще свикне, това му е хубавото като са малки, че забравят лесно предишното.
Само да кажа, че незнам дали заради различния ми подход, но Йоан е най-спокойното и неревливо бебе на света. Заспива сам в кошчето, малко някой да го погледне разцъфва в усмивка. Способен е 1 час да гука на някоя играчка милия. Чак ми е съвестно като знам колко внимание съм обръщала на Михаил и сега пак за него е почти цялото внимание. Дано и Валката да е така.

Цитат на: Roxanne_ в 06.02.2014 15:36

Иначе не съм съгласна, че ревност винаги има. Особено с такава малка разлика, после няма и да помнят какво е без брат/сестра. Жив пример е мъжът ми, който също е по-голям с година и половина от брат си и никога, ама никога не е изпитвал ревност.

Разликата във възрастта не е критерий за забравяне, какво е било без другия човек. Може да са близнаци и пак го има съперничеството. Зависи от самия човек дали ще се "състезава" винаги за място в семейството. Колкото са по- малки, толкова по- лесно се приспособяват... и вторите ревнуват много често, а те никога не са били едно дете. Проблемът не е от днес, има го още в библията - Каин и Авел , описан е и в художествената литература в "На изток от Рая"...Не бива да се пренебрегва, но не бива и да се изследва прекалено. Хората са различни, едни ревнуват, други - не. Боли ни, когато децата страдат и се чувстват зле, но....това си е тяхна болка и дори да бяха само по едно, все някога, все някъде ще изпитат някаква ревност, ако са ревниви. Това е животът, няма страшно! Къде по- сериозни проблеми ги чакат после, трябва да се справят

Забравих да кажа, че Мона има кукла и на нея тренираше целуване и гушкане преди Валерия да се роди. Сега целува бебето точно както го правеше с куклата.

Страхотни сте на тази снимка
Ето за тези моменти живее човек!

Ооооооо,страхотни сте!Много мило!

Колко е красива Симона! Май на тебе прилича малката хубавица Валерия - брюнетка ли ще е? . Прекрасни сте трите, ето така ще помниш първите дни заедно.
Качвам ти и обещаната снимка на моите момчета, когато малкият беше на 2 седмици. После ще я махнем, да не ти пълни темата. Така си ги спомням и така искам да ги виждам .

svekarva, не махай снимката, краси ми страничката! Валерия е брюнетка, със сини очи (ще видим докога).
Изкарах един уикенд с двете принцеси и оцелях! Сигурно съм казвала че нашия татко много обича да работи и никога не почива.
Мони първия ден не беше от най-послушните, но вчера беше направо ангел. Ето, такава я помня и искам. Мъчно ми е когато не слуша/чува, аз и се карам а после толкова съжалявам, че ходя да и се извинявам, гушкам я, обаче чувството за вина си остава.
Разбрах къде ми е грешката- понеже Сиана и Елена са единствените породени деца които познавам по-отблизо си въобразих че и при моите любовта ще пламне от пръв поглед. Сега поведението на Мони е доста по-добрo:
http://youtu.be/8_NB1d4-1KA
Не мога да я отделям от ВАлерия защото Валерия трудно заспива, постоянно е в ръцете ми или шезлонга, а Мона само да я чуе че мрънка, идва да ми каже че "бебето пачи" и отива да я люшка, целува или танцува. Подозирам че Мона я хвана и бебешкия пубертет- крещи, когато я помолиш да не прави нещо, се подсмихва и го прави, сяда на улицата и реве без да знае защо.
И да кажа нещо за малкия мишок- ака, пиша, реве и си задържа главата за кратко изправена.Усмихва се понякога на песните на кака си, дали го прави умишлено?

О,Мони е чудесна.Играе му се на детето със сестричката си .
Браво на Валерия за главичката ,за усмивката си мисля,че не е умишлена още,но скоро и това ще стане.Ти знаеш

Ще я изям Мона, как танцува само
Да ти кажа, малките са големи дяволи...Всичко при тях е много по- бързо. Ама и винаги си остават на мама малкото гардже , а от големите искаме да са големи и разумни.
Ти си герой, щом се справяш вече сама . Тъкмо и времето се оправя, да сте по- често вънка

А, да, бе! Забравих да кажа че от миналия понеделник сме на разходки трите. Взимаме Мони от ясла и ходим на люлки. И друго забравих- Мони дъвче биберон. Като видя че бебето има и тя си поиска нейния, добре че не съм го хвърлила. И сега по цял ден се мота с биберон в устата.

Ангелче,страхотни са ти момичетата.