24.02.2014 22:12
Пак отчет след уикенда- става все по-лесно. Мона е прекрасна! Днес си говорихме с баща и че е много послушна ( доколкото може да е послушно едно дете
) Както вече казах Валерия заспива много трудно и всяка вечер я приспивам , за да седнем да вечеряме и да приспя Мона на спокойствие.
А, сетих се и още нещо. Значи, ние вкъщи спим по един родител с едно дете. На мен ми се падна бебето.Ха-ха! Та, една вечер лежим с Мони да заспива, а Валерия мрънка. Мони чува бебето и става да ми каже. Аз я попитах дали да вземем бебето да спи с нас. Тя, ми отговори "не". Но не ляга и повтаря "пачи" (плаче). ПАк я питам "да вземем ли бебето, отиди да го донесеш " и тя скочи от леглото и тръгна. Взехме бебето при нас, сложихме го да яде, Мони заспа.
А по предишната история за която се сетих-едвам приспала Валерия излизам от спалнята и Мона нахлува и се хвърля да целува бебето. То, горкото, веднага отвори очи. Взимам Симона, излизам от стаята и започвам едно строго обяснение защо, когато, не трябва. На следващата сутрин, оставам бебето да спи в спалнята и с Мони в кухнята приготвям кафе, бебето започва да плаче, обаче аз не мога да реагирам веднага, мия си ръцете, а Симона стои в коридора повтаря "пачи" , гледа ме и се придвижва плахо, стъпка по стъпка към спалнята. Стана ми смешно, че помнеше конското от предната вечер и не смееше да нахлуе в стаята.
Валерия пък я боли коремче, пръцка, оригва се, повръща. Много ми е жал. Нашия прехвален педиатър пак се изложи и прескочи прегледа на 20-тия ден от раждането, та сега сме на консултация чак на 40-тия. Добре, че ми е прясно, та не се шашкам, а и от нашите мерения ( на кухненска везна, бебето сложено в тава) излиза че вече е с кило напред. Ама то наистина само яде. Със Симона имах проблем че не яде.
Имам чувството, че Симона много обича сестра си, ядосва се само когато иска да я прегърне или да я дърпа за ръката, а ние почнем да викаме "недей, не".
) Както вече казах Валерия заспива много трудно и всяка вечер я приспивам , за да седнем да вечеряме и да приспя Мона на спокойствие.А, сетих се и още нещо. Значи, ние вкъщи спим по един родител с едно дете. На мен ми се падна бебето.Ха-ха! Та, една вечер лежим с Мони да заспива, а Валерия мрънка. Мони чува бебето и става да ми каже. Аз я попитах дали да вземем бебето да спи с нас. Тя, ми отговори "не". Но не ляга и повтаря "пачи" (плаче). ПАк я питам "да вземем ли бебето, отиди да го донесеш " и тя скочи от леглото и тръгна. Взехме бебето при нас, сложихме го да яде, Мони заспа.
А по предишната история за която се сетих-едвам приспала Валерия излизам от спалнята и Мона нахлува и се хвърля да целува бебето. То, горкото, веднага отвори очи. Взимам Симона, излизам от стаята и започвам едно строго обяснение защо, когато, не трябва. На следващата сутрин, оставам бебето да спи в спалнята и с Мони в кухнята приготвям кафе, бебето започва да плаче, обаче аз не мога да реагирам веднага, мия си ръцете, а Симона стои в коридора повтаря "пачи" , гледа ме и се придвижва плахо, стъпка по стъпка към спалнята. Стана ми смешно, че помнеше конското от предната вечер и не смееше да нахлуе в стаята.
Валерия пък я боли коремче, пръцка, оригва се, повръща. Много ми е жал. Нашия прехвален педиатър пак се изложи и прескочи прегледа на 20-тия ден от раждането, та сега сме на консултация чак на 40-тия. Добре, че ми е прясно, та не се шашкам, а и от нашите мерения ( на кухненска везна, бебето сложено в тава) излиза че вече е с кило напред. Ама то наистина само яде. Със Симона имах проблем че не яде.
Имам чувството, че Симона много обича сестра си, ядосва се само когато иска да я прегърне или да я дърпа за ръката, а ние почнем да викаме "недей, не".

Аз я гледах сутринта в 6 часа, но нямах време да пиша. Тя и по- височка май върви
. Съгласна съм, че тези осмомартенски тържества са голямо преживяване и за майките и за децата. Спомням си, как аз подарих в детската градина букет от теменужки на майка ми... От големия син имам картичка с негова снимка, как наднича от дупката на 8-мицата, за малкия вече празникът не се отбелязваше. Чак ти завиждам, че ти предстои водене на първия учебен ден, присъствие на празника на буквите и после, да ги видиш с тоги след завършена магистратура. Има си и радостни моменти моменти майчинството 
Но пък си представям каква разкошотия е Мони 