не знам какво да ти пиша, а от снощи го искам
много гушки от мен,

аз самата много пъти се боря със себе си относно навличането, зиморничава съм, а не искам Изабел да се изнежва като мен, та в повечето случаи и обличам боди без ръкав и тънка блузка или дълъг ръкав боди и лятна рокличка отгоре, като вкъщи е 21*, не е нужно да казвам че децата на вън са по къс ръкав. При по топло време или слънчицето да се усеща (+/– 18*) я мятам само по блузка, но гледам да е по плътна и да не и е кръстчето отвън.

не те намирам за различна само защото не слагаш потник на децата и ходиш на опери, ти си много мил човек и определено тези жени не те заслужават за приятелка.
Както казват другите Мони няма да помни, и след време тя сама ще избира кой да дойде и къде да отиде.
Нагушкай и нацелувай принцеските от нас, ще гледам да дойдем януари към вашият край.

Онзи ден майка извела Явор до пазара ,за да купят банан.Една жена я срещнала на улицата и я направила буквално на две стотинки защо извела детето в мъглата.Съответно майка почнала да се обяснява,че само за 2-3 мин буквално.Ама винаги се питам защо на мен не ми задават такива въпроси ,че каквато съм кибритлийка.
Моля ти се ,супер много добре те разбирам за различността.Мен ме оплюха как може да не харесвам тази така вкусна детска кухня и съм била буначка да готвя у дома на детето си ,вместо да ида на едно маникюрче.Плюс това като излезем в дъжда ,Явор го гледат всички като полезно изкопаемо.
Много те разбирам ,знам че няма да ти стане по леко ,защото това е тежестта да си различен ,мислещ и обичащ родител.Хубавото е ,че има много други като теб,лошото е ,че не са ти под ръка.
Вчера бяхме в Попово ,но много за малко и все по роднини 
Ще дойдем по Коледа със сигурност и ако Сноу-че са там да си направим едно пързаляне с шейни ,а?

Миленка, много силно те прегръщам.И на мен си ми от любимите мами от форума и всеки път се радвам като пишеш и чета с удоволствие.Разбирам разочерованието ти и чувствата ти.Тъпо но и аз на моменти се чувствам по същия начин тук в Плевен.Аз също не искам да давам кухня и всички ме гледат странно, не съм купила проходилка и ми се обяснява всеки ден каква голяма грешка съм направила и още и още....

Наитисна най-важното е Мони като порасне да намери своята среда и приятели.А ти за мен си прекрасна майка, защото мислиш нещата, защото не ги правиш понеже някой така казал, ти знаеш кое е добро за децата ти и това е.
Прегръдки!

ПП.Май е хубаво на пролет да си направим среща разичните и да се подкрепим психически.

Миленка, не сме се виждали на живо и не се познаваме толкова добре колкото ми се иска,но моля те остани си такава "различна". Харесвай се на себе си и на близките ти,не се променяй заради това да те харесат. А другите трябва да оценят Мони,заради това какво прекрасно дете е,как тяхното детенце може да създаде приятелство с нея за цял живот,да харесат нейните невероятно сини очи,да се посмеят заедно на смешните изречения,а не дали те харесват теб или не. На тази възраст  майките са двигателя на всички неща,а и най-вероятно обсъждат и помежду си тези неща.Това не трябва да те обезкуражава,а напротив да ти даде сили. След години Мони и Валерия сами ще избират обкръжението си и ще са далеч от предрасъдъците на големите  Знай,че макар и далече ти имаш приятелки -тук.

Миленка, сьжалявам, че нямам вьзможност да прочета всичко, само прочетох поста ти в който пишеш как Мони не е била поканена на рожден ден на дете, което е било на нейния. Не си спомням дали сьм писала вьв форума, мисля че да.

Миналата година ми се случи абсолютно сьщото: вьпреки силно ограниченото пространство у дома поканих всички момиченца от класа й, за да не се чувства никой пренебрегнат, заедно с майките им. Някой не дойдоха, но едно от тези, които присьстваха (с майка си), много скоро (около 3седмици след това) се оказа, че има рожден ден, на който Марта НЕ беше поканена. Видях случайно как в коридора на училището майката дава покана на друго дете до нас, а на нас не.

Много добре те разбирам какво ти е. На мен сьщо ми стана изключително, ама много, много обидно. Не си спомням тогава сьфорумките как ме успокоиха и какво ми казаха, но все още ми е криво като се сетя за това.

Мисьлта ми е, че не е случило само на теб. Намирам го за крайно грубо от страна на майката. И е нормално да ти е обидно.

Минало заминало! До следващия рожден ден. Просто Симона е много общително и влюбчиво дете и би ми било гадно ако хората я пренебрегват.
Исках да пиша, за да не мине много време, обаче нямам  свободна секунда. Симона заспива вечер на краката ми в 23.00 часа. Не знам как се докарах дотук и защо стана такъв дивак. В детската понякога не спи, има си приятелка с която уговаряли , правели се на заспали и когато учителките се отдалечали ставали и започвали да се закачат. Само не мога да разбера откъде в Мона толкова ъкъл да разбере и да се прави на заспала.
Специално за вас я помолих да изпее песничка, но става много трудно защото тя предпочита да е зад камерата, а не да я снимат и песничката трябваше да е коледна, но тази и е любима.
https://plus.google.com/u/0/photos/yourphotos?pid=6087235271072119218&oid=110065079967884929832

Моля,ако линка от предния пост ви води освен до клипа и до друга информация от профила ми да ми кажете, че в бързината това направих!
Валерия вече си ходи придържайки се по мебелите, а с пълзенето е страшен бързак. Когато се опитва да слезе от легло, праг, стъпало и казваме да обърне дупето и да слезе назад, като и помагаме да го свърши и чакаме да дойде денят в който ще слиза назад а не напред. Симона винаги и напомня и я дърпа за краката. Та от скоро Валерия на прага на това препятствие почва да върти дупе и понякога успява да се обърне и да слезе по правилния начин. А вечер в къщи пада страхотна игра, Симона крещи "Валерия намери ме" и бяга да се крие. Тогава Валерия започва да крещи, щастлива че е видяло кака си и започва да бяга на свой ред да се крие. Така и двете се скриват в две различни стаи и се чакат.
Мога да кажа че много се обичат. Мони го казва с думи и я целува. Целува я на излизане за детска и на прибиране.
Май това щях да казвам. Другото друг път.Мони не познава цветовете, въпреки всички флумастери, боички които съм накупила. Въпреки зелените вани които и правя, тя си държи на червеното. В тази връзка от дядо си Коледа иска"червен подарък".

Те губят като не са ви поканили. Най-вероятно майките канят майките с деца, с които са близки и са компания. Ако съм на твое място аз бих ги поканила за рождения ден на Симона, въпреки че те не ви канят. Може пък да им стане неудобно, но по-скоро за това, че не е редно да се намесват отношенията на майките и отношенията на децата. А като станат по-големи те сами ще си решават кой да канят и кой не.
При нас мнозинството майки не канят всички деца от градината, а само най-близките и носят торта за всичките деца в градината и имат малко празненство там, пак с шапки, свирки.

Аз нищо не виждам на видеото!

Ау,как ви завидях за криеницата!Защото на мен ми е трудно да се крия на много места ,поради очевидно едрият ми ръст .
Аз мисля ,че няма нищо притеснително за цветовете.Рано е ,но по принцип ти сигурно работиш по въпроса упорито ,така че ще успете скоро.
Често май децата са по-умни отколкото предполагаме.Даже звучи супер сладко тая история със заспиването ,защото явно Мони го раздава организатор.

Princess, явно не си изчела всичко, аз не искам да ни канят само защото сме в една градина. Това дете  беше на втория рожден ден на Мони и ще бъде на третия ако Мони говори за него и го търси по площадките. Същото се случи с още 2 деца, които бяха на рождения ден на Мони, но не я поканиха на своите. Да, разбрах че майките са си поканили приятелките, затова се поуспокоих, първоначално си помислих че имат нещо против мен.
Забравих да кажа Мони обожава детската градина и леля Моти. Не спира да говори за лелята. А когато не слушка я заплашвам че няма да ходи на детска и тя видимо се притеснява от заплахата.https://www.youtube.com/watch?v=S4LFT4TKYWo&feature=youtu.be

Англече, на тази възраст племенника признаваше само един цвят - червения и всичко беше червено.Искаше червена кола, червена блуза, червени обувки.

Иначе ми стана страшно мило като разправяш за двете как се гонят и търсят и обичат.Аз нали съм в размисъл за второ кога да бъде то и чета и се чудя

Да нацелуваш двете синеочки от нас.

И на Сиана любимия и цвят е червен (добре че розовото остана на заден план вече, хахах) Даже поръча на баба си от България да и прати червена рокля. Иначе на мен ми е поръчала да и търся червена къса и тясна по тялото рокля, хахххах, а е само на 3 (почти 4ри де). Даже и не е виждала такава рокля, откъде си го измисли това не знам 

Мони е страхотна чаровница, аз май всеки път ти го казвам, ама просто си е такава 

Много е хубаво като играят вече двечките, нали?? Ами карат ли се?
Моите не спират! Е, спират понякога, но рядко, през повечето време все нещо не могат да разделят и не могат да решат на какво да играят, едната иска едно, другата друго и накрая и двете сърдити, хахахха 

А цветовете ще ги научи. На Елена много и помогна темата за миналия и рожден ден. Нали беше "дъга" и ние един месец преди това всеки ден все някакви дъги оцветявахме или правехме нещо шарено и тя накрая ги научи. Въпреки че и досега например сивото и кафявото не ги познава,  също и е трудно лилавото, но основните ги научи покрай дъгата. Може и ти да пробваш. Не е много коледно, ама пък е шарено и весело 

Вие измислили ли сте вече какъв ще е червеният подарък? А Валерия какво ще получи за Коледа?

Бях твърдо убедена, че съм писала в темата ви, но явно съм сънувала, че пиша.....

Мони ме изуми с говоренето си - толкова добре изговаря думите, има страхотно "р", дори я показах на мъжо и двамата й се дивихме. Приказна госпожица е <3

А как е цялото име на леля Моти (питам, защото май знам коя е  )?

И според мен има време да научи цветовете
Много целувки и на трите ви, прекрасници

  Snow_White, и аз си мислех, че си писала, сънували сме един и същи сън. Никога не съм се сещала да питам как се казва леля Моти, но има един около 40-годишен син Станимир.
Мен за цветовете ме изненадва това колко упорито аз и ги показвам,а тя като патенце ме гледа, мисли, мисли и казва " червено".
  alben4ik, на този етап момичетата не се карат. Когато Мнои иска играчка с която Валерия си играе, Мони отива, избира друга играчка , хвърля я пред Валерия и дърпа желаната от ръцете и. Малкото патенце рядко протестира. Симона е доста грижовна с Валерия. Прави и забележки да внимава да не падне, да не пипа горещата печка. Храни я, пои я. Веднъж дори я оставих да я нахрани, защото ми се видя много хубаво да измия чиниите докато Симона се радва, че може да храни някого. Е, понякога изяжда пюрето, но се оправяме и с това. Онзи ден ( мога да разказвам много истории) сме в магазина и искам да взема лимони, но точно до лимоните са насипните бонбони. Оставих количката по-назад и казах на Симона че искам да пази Валерия докато взема лимон. Обръщам се и гледам Мони като караул застанала до количката мирно и така докато се върна.
  Червения подарък май ще е акордеон като на лелята от детската градина.
  Има и още. Мони често започна да говори за обеци и да ме пита тя има ли и аз дали имам. Така един ден тръгнахме към златаря, който прави дупки, защото само като споменах на бабата, че Мони иска обеци и вече имаше един чифт златни. Влезе с голямо желание, но не ме изненада, че щом видя чичкото се отказа. Прибрахме се, говорихме много и след 2 дни я взимам от детска и я питам къде отиваме, а тя ми казва " при чичкото за обеци", дори го обсъждахме че бил добър, "послушен" и ще направи на Мони дупки. Влизаме, тя си избира сама временните обеци, твърдо "да" на въпроса " ще слагаме ли дупки", седна в мен, чичкото и сложи точки на ушите с флумастер и тя изведнъж като ревна. Ама толкова горко, че на мен ми се дорева. "Искам да си ходим, неее". Станахме пак. Чичкото, явно няма с кого да си говори по цял ден и всеки път висим да ни разказва истории, та ми вика " много уважавам подхода ти, ти си модерна майка и не искаш да насилваш детето". Много се замислих как така модерна и какво ли означава старомодна, да натисна детето да му продупчат ушите с рев ли? Та така, няма още дупки, но пък има обеци.
  Валерия е много трудна с подаръците, има всичко от кака си и все не знам какво да и подарявам. Ха, по въпроса с цветовете- Валерия получи подарък стол за кола, същата марка като на Мони ( нарочно) но на възглавничките има леко синьо , единствената разлика между двата стола. по стечение на обстоятелствата, вчера се возихме в колата само със столчето на Валерия ( столчето е от вчера). Мона приближава колата,аз отварям вратата, слагам Валерия в стола и Мона започна да крещи "това е моето място, неее" сълзи. "Чакай, Мони, успокой се, това е столчето на Валерия, виж тук има синьо". Мони погледна, увери се и млъкна. Тази сутрин бях убедена, че ще го ползва, но не - само отбелязала "столчето на Валерия" и седнала до него. А ние нарочно търсехме същото. Значи вижда синьото, забелязва разликата , ама бързо забравя че се казва синьо.
  Момичета, благодаря за вниманието, съжалявам че не пиша по вашите теми, но пък ви чета, бъдете сигурни. Май много вися във фейсбука, а вечер като си легна чета през телефона форума и ми е неудобен за писане.

Значи Валерия си остана без галено име, та за равноправие, ще наричам и голямата с цялото.  Представям си я как е стояла като караул да пази количката  . При всяко положение разпознава цветовете и в най-скоро време ще започне да ги назовава. Хаха, и моят, малкият до 4-5 години се захласваше по червеното "хубава кола - червена!" това беше основният критерии за хубост на коли, дрехи, играчки и даже за една саксия. Сега не поглежда червено, за разлика от мен , дето все в този цвят ми са очите.
Ние имахме едно барабанче, беше ни проглушил големият главите, та да не си хванете беля с червения акордеон...Представям си я Симона с акордеон как ще се пери