И аз откога чакам инфо за вас.Много хубави снимчици от морето.приятни и забавно сте изкарали,личи си.особено Монката .
Ами тя така си почна от съвсем малко бебе ,все напред и все бърза .Нека си е таква винаги и успяваща ,разбира се.
Ти как си наистина?
Успяваш ли да се наспиш,да починеш?

Аз се чувствам много добре! Пу-пу-пу!
Днес ходих на преглед-засега е момиче, утре сядаме с Мони да подберем кои дрехи стават за пазене и тя би споделила със сестра си.
Мони има цели  зъба. Няма други, не може да яде много неща, но търпеливо чакаме поне горните 2.
Не се наспивам много-много. Всеки следобед спя с Мони, но пак не ми стига. Пък и нощем взех да будувам.
Но, наистина, не се уморявам, особено сега когато си имаме наша кола-отиваме до парка, мама сяда на пейката и става само ако се наложи.

Хаха ангелче, май ще ги разменяме. Аз все повече се надъхвам, че за децата е по-добре да са еднополови, когато са с такава малка разлика. Браво на Мони, че е толкова самостоятелна. Аз откакто е проходил Михаил всеки ден си казвам колко е лесно да го гледаш.

Зъбите са цели 2 Някой ми е блокирал цифрите и не съм разбрала, че не съм я написала.

Влизам първо тук да проверя какво става, че видях във ФБ една снимка с коремче  , а не съм знаела Явно толкова отдавна не съм чела във форума
Много се зарадвах, Ангелче! Според мен е много хубаво, че ще са две сестрички, и то още по-добре с малка разлика, както отбеляза Roxanne_

Симона наистина много бързо се развива. Пързалките и лъжиците ги оправя по-добре от Калия, нищо че е по-малка от нея 

А Мони на живо е още по-хубава от снимките. Толкова нежна, същинска КУКЛА. пу пу пу  
Много се радвам, че се засякохме така случайно и дори успяха да си поиграят госпожиците. А ако имате път към Варна непременно се обади, ще взема и фотоапарата да им направя снимки заедно.  

  Слънце, случи ми се нещо толкова хубаво, сякаш да ме компенсира за дългото чакане и сълзите проляти 4 години.
  Много отдавна искам да пиша, а не мога да си събера мислите и да напиша за всичко което ни се случва през последния месец.
  Ще започна отзад напред. С риск да ме помислите за луда, миналата седмица заведох детето на цирк. И се оказа дори че съм я подценявала. Симона изкара в цирка цял 1 час и може би щеше да стои още ако не беше наближил часа за прибиране, къпане и спане. Заглежда се по артистите и животните, пляска когато всички аплодираха и танцува на музиката.
  Тук ще вкарам една тъжна за мен новина, че приятелката ми заминава да живее в  София и оставам отново без компания за разходки, съветник, слушател и близък по акъл. Не съм имала такава приятелка от студентските години.
  В началото на септември ходихме на море, най-накрая тримата. Времето беше идеално за стоене на слънце, но водата беше студена. Мона пак се засили да влиза във водата и аз казвам на баща и „остави я да види че е студена и да не иска повече”. Нищо подобно! Къпа се, пи вода, скача, докато не я изкараме.
    Преди време видях във facebook че Snow_white е подкрепила световната седмица на кърмачеството. Цъкнах, че подкрепям, без да се зачета много. Май не съм споменавала, че си падам късметлийка. Като изключим очевидното, че ми се падна страхотно дете, много често печеля от разни игри дребни наградки. Та, обажда ми се Snow_white и ми казва че съм спечелила фотосеси я , за това че съм подкрепила седмицата на кърмачеството, инициатива на две много готини фотографки. След много нагаждане на графиците ни, успяхме да уговорим фотосесията в София почти месец по-късно. За да се възползваме максимално от пътуването до там, уговорихме и приятен уикенд с кумовете.
Деня преди да тръгнем за фотосесията, Мони се заигра с две деца, едното имаше очевадни сополи а другото кашляше. И друг път и се е случвало, не се притесних много, дръпнах я малко по малко и се замислих ако детето ми е болно щях ли да го извеждам сред другите деца. От следобедния сън Мони се събуди с температура. Така си отговорих на въпроса-щях да го извеждам, но не сред деца. Много се ядосах. Температурата пада и се качва а на сутринта вече  беше 39, а Мони отпаднала и поспалива. Фотосесията е в 17,30, а София е на минимум 3часа и половина от нас. Оставихме я да поспи,в 11 я заведохме на лекар. Той не видя нищо притеснително, затова реши да пусне изследвания. Казах си, край, обаждам се на Сноучето да ходи да се снима вместо нас. За да спестим време, решихме да вземем урината пред болницата и да не губим време да се прибираме до вкъщи. Загубихме повече време, Мона реве по голо дупе, баща и вика „пиш-пиш”, а  майка и пее” Живяла е нявга една червена шапчица”. Когато се прибрахме беше 13,00, Мони се изпиша за 2 мин в гърнето. Оправяне на багаж, взимане на резултатите ( нищо и няма) и летяхме към София. Към края на пътуването температурата спадна, фотосесията мина идеално, а на сутринта напипах връхче на зъбче. Имахме страхотен уикенд. А снимки от нашия фотоапарат през целия месец септември липсват защото някой му направи нещо и снимките от цялото лято изчезнаха. Не знам как си подбра да изтрие само тези снимки.
Много се гордея с буболечицата си. То си личеше че разбира някой неща които и се говорят, но вчера я пробвам- казвам и да си донесе чорапите които са в спалнята на леглото. Тя известно време ми коментира нещо на китайски и после излезе от стаята. Върна се с 2 чорапа в ръка.
  Което ми напомня как преди време се оплаквах че нищо интересно не се случва с 5-месечно бебе и как искам да порасне и да обикаля около мен. А inaxastra Ми каза да гушкам и да си трая, че по-трудно ставало. Е, искам да кажа, че става все по-хубаво и интересно и тази трудност си заслужава и не се усеща.

Оплаквах се също, че Мони на 9-10 месеца само пълзи по асвалта и е вечно мръсна, а svekarva ме предупреди, че на есен е още по-весело когато вали и са нападали листа. Виждате ли дупето?

Ех, така ми беше залипсвалааа.... Изчетох те на един дъх и много се смях (на моменти през сълзи - от радост, разбира се). Ти знаеш колко се израдвах, че точно ти спечели фотосесията - определено си късметлийка, особено при всичките съпътстващи обстоятелства, през които сте минали...Снимките (виждала съм само две - веднага поправи грешката) са страхотни!
Ема е на път да стане достойна конкуренция на Мони в мърлянето, така че те разбирам. И аз бих завела чавето на цирк - браво, че си го направила и сте се забавлявали 
Жалко, че оставаш без близка дружка, но както сама каза - късметлийка си и не се знае "откъде ще изскочи заека"
Мони си е прекрасница и умница от много малка, така че тепърва ще те изненадва
Целувки и на двете, упс, на трите ви 

Е, чудесно, че се обади На Симона ще и изям дупето, както си е мръсно
Дано покрай второто бебе и яслата на Симона си намериш нови приятелки. Вече си печена мама и спокойно можеш да си пускаш покрай ушите неща, които не са ти по сърце, пък да не си сама.
Аз още тогава видях, че си спечелила и много се зарадвах. Представям си каква красавица си имате.

Ама аз защо не ви показах снимки!

Ангелче много сте чаровни!!!  А за Симона просто нямам думи 

Много ми харесва начинът по който се изразяваш и как разказваш за нещата, които са ви се случили, много обичам да чета твоите истории, развеселяват ме и ме изпълват с положителни емиции 

Може да съм знаела и забравила или пък да е минало покрай мен някъде , но.... кога се очаква втората девойка да се появи на бял свят?

Разкошни сте !Чаровни ,неотразими и все пак сте успели въпреки всичко да осъществите спечелената фотосесия.

alben4ik, втората девойка я чакаме на края на януари.Термин 27. Ама , нали имам лентичка!