⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Ангелче е на Симона и Валерия, прекрасна мама

Мони е страхотна,честно!Как важно,важно е гушнала Валерия само !

Аз съм за Вал!
Това е някакво изкуство което аз не разбирам.
Извинявам се че ще си изкривите врата, но все бъркам как се снима с този телефон.
https://www.youtube.com/watch?v=9JcjirAQEtI&feature=youtu.be
Тъкмо от два дни се каня да пиша при вас, че се изгубихте...
Ох, много се смях....Все едно гледам как Ема яде кисело мляко - ама в точната последователност....само дето Ема накрая се опитва да пие от купичката и в крайна сметка си я излива отгоре....ох, не мога да спра да се хиля. Всъщност, тя какво яде?
Ачо барабар със стола ли я вкара в банята/пералнята? :funny:
Яде кисело мляко. Обаче изпуснах - тя първо си го яде и иска допълнително и чак когато се наяде започна да маже, маза по лицето, а когато видя че и се смеем започна да маже и по косата и чак тогава пуснах камерата.
Ачо я добута до мивката.
Хахахахах, цапането си е цапане, ама е мноого яко как командват малките : " Станеш, станеш тати... цапа, цапа........ мий....." Хахахахха, много яко!!!
Ама тате скоро го чака и още една девойка,хихихихи
Ясно, аналогичен случай....явно си има изкуство в яденето на кислео мляко, което е непонятно за нас, но децата го владеят ;)
Мисля, че правилно комбинират яденето на кисело мляко с маска за лице и коса ;). Много сладко приказва, бавно, ясно и отчетливо, ще я изям *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
хаха, много е сладка *INLOVE*
Ей, че отдавна не съм писала!
Децата растат, да знаете, толкова бързо, че ми се иска да спра часовниците вкъщи.
Валерия е вече на 4 месеца, обръща се, безспирно мята ръце и крака и се смее когато някой и обърне внимание. Лапа ръцете много, дори си смуче палеца. Помня че Симона на тази възраст го правеше, но не помня кое ме правеше спокойна че смукането ще отшуми. Тогава бабите ми разказваха легенди как съществували хора които си смучели палците до абитурентския бал и може да съм била спокойна само за да ги дразня.
Симона е вече голямо момиче, дори тя го знае и размахва пръст повтаряйки го, когато и напомня че само бебетата имат биберони, само бебетата си смучат палците, само бебетата ритат с крачета. Тя много се радва на Валерия, разказва за нея в яслата, на лелките пък им е интересно и я разпитват и се забавляват когато Симона разказва как мием дупето на бебето с "пунчето"( мием го с  шампоан, не със сапун). Както в къщи , така и на яслата веднага след събуждане пита "Валерия?". И една малко стара история:
Първите месеци носих Валерия само в раница. Един ден излязохме, но оставихме Валерия да спи вкъщи. Моткаме си се и в един момент Симона ме дърпа за пазвата и изненадана казва  : "Няма го!"
Мони вече обича да си играе и с други деца и е много забавно когато има познати на площадката. Забелязвам че и другите деца я харесват и когато я видят бягат да я гонят или я привикват да играят заедно. Майките често ме питат дали "има 2", а понякога "кога ще навърши 3?"
Още една история от вчера:
Има едно момиченце, което като види Мони и тръгва след нея. Вчера, Мони бяга и стига до сладкарница. Влиза в нея крещейки "Дем"( ядем). Влизам и взимам еклери за вкъщи. Но Мони и приятелката и ме чакат на входа и тя ми казва"ам, ам, ам"-"Ела да си изтрия ръцете и ще ти дам". Мони тръгва след мен, обръща се, приятелка и я следва. Спира, бутва я и казва "отивай, отивай" ( тръгвай си).
Започнахме опити да се храни на една маса с нас. Не я свърта в стола за хранене и сякаш повече похапва когато стои на масата, иначе все си мисли, че ядем по-вкусни неща от нейните.
И нощния памперс не е махнат, но пишка в него около веднъж на седмица. Последния път пиша когато беше леко настинала, а снощи се напишка защото сънуваше кошмарчета и много мрънка.
Ами май това е общо-взето. Трябва да пиша всеки ден, за да разказвам смехорийки им.
Захранване съв зеле с пиле


"Обуваме попушите, скачаш"
Мони с гръб към мен, мълчаливо прави нещо.
"Мони какво правиш"
прави, прави чаровницата, много е сладка
аз вече си прибирам гримовете, че миналият ден я хванах с четката за руж да си пудри лицето
От сърце се смях  :funny: Да ви са живи и здрави и двечките! *INLOVE*
Ама винаги разказваш така, сякаш е супер лесно и леко да се гледат 2 деца. Шапка ти свалям за свежите постове, явно моя позитивизъм е отишъл на почивка (без мен).

Много са сладки, ама много. Валерия, гледам, и Бушмилс си пийва с манджичката - да не я мислим ;)

И аз като Фиби, отдвана изселих всички кремове и мазила в банята на високо, защото "инженера" се научи да отваря всички и да се маже навред - тяло, лице, дрехи, мебели, кукли....

А на Валерия какви са и очите? Сякаш не намирам много прилика с Мони  *crazy*
И аз не намирам никаква прилика между Мони и Валерия ( глей сега, едната има галено име, другата няма) , но напоследък всички ми казват че Валерия заприличва на Мони. Очите и са точно такива морско сини каквито бяха на Симона преди, сега на Симона са по-светли и сивеещи.
Няма да лъжа че е лесно да се гледат 2 деца, но наистина е забавно и като се запитам, как съм, отговорът е "никога не съм била по-щастлива". Има много напечени ситуации, най-вече след разходка ( 12,00 и 19,00) когато 6 ръце са ми малко. Трябва с влизането в къщи да вкарам Симона в банята, да сложа да стопля нещо за обяд/вечеря, да сменя памперса на Валерия и да я нахраня.
Снощи бяхме сами, обикновено ги приспивам в 9, но Валерия не издържа и започна в 7 да мрънка. Сложих на Симона да вечеря, впоследствие  я изместих със стола в спалнята, да яде на тъмно, докато се опитвам да приспя Валерия. Тя пък се отегчи и започна да ме вика да става. После започна да скача по леглото и разсейваше Валерия, Валерия се ядоса и му удари един рев преди да заспи. А докато се опитвах да успокоя Валерия, понеже не искаше дори да суче, започнах да я разнасям из стаята, а Симона вървеше толкова плътно до мен, че на няколко пъти се спъвах в нея. Аз всъщност правих тигелчета от единия край на стаята до другия и Симона ги правеше с мен. Даже ми стана смешно още тогава.
А като споменах банята се сетих че дори след като изкъпя Симона и давам душа ( слушалка) да си играе с него и къпя Валерия, като карам Мони да ми полива с душа.
Но пък е такова щастие, да прегърнеш две главички, да гледаш две усмивки! Всъщност , май най-трудно ми е да върша домакинската работа.