Какви очи, уау!!! Прекрасна е Валерия, както и Мони!
За говоренето - това е само началото. Ели и тя много отрано започна да говори, а сега не можем да вземем думата с баща й - буквално. Като почнат едни разкази...

А Мони на детска градина ли е? Нали тя е след 3 годинки?
Хубаво е че се е адаптирала, покрай по-големите деца ще й е по-приятно в повечето случаи, си мисля.

Много готини снимки!

Миленка, чета ви с удоволствие Двете са направо прекрасни и наистина положителната ти настройка много помага.
Пишеш за Валерия че пълзи и се изправя, браво на нея, нашата мързелана още не пълзи, а за изправяне не си и мисли.Голям пасив ми е тя.

Благодаря за комплиментите! Хубави са ми децата  , идея нямам на кого приличат.
Не се бях сещала че и Валерия ще проговори! Тя сега много вика и заглушава Симона, в такива моменти ми се иска да си скъсам ушите. А когато Мони повтаря нещо, като :" отиваме на магазин" или "искам колело" а аз се опитвам да кажа нещо на баща и, любезно я моля да млъкне, защото искам да кажа нещо на тати. Тя винаги млъква или започва да си бърбори на носа. Но ако разказва нещо не бих я прекъснала, много се смеем на разказите и.
В нашия град детските градини са 6, всички се борят за деца. Има заповед да не се приемат в градина деца под 2г и 9м, обаче в групата на Мони има поне 5 деца, по мои сметки, току-що навършили 2г. Сега щели да санкционират детската и ни молиха да попълваме декларации , че доброволно водим децата си там.
Маги, Мони е пухчо и затова не може да си вдигне дупето за упражнения, а Валерия , чак ме е срам да кажа, е 6300гр.
За положителната нагласа- родителите трябва да си вярват. Тук е момента да разкажа нещо за Мони, което не съм споделяла. Монисе страхува от всякакви животни. Има едно семейство което излиза на разходка с дете на възрастта на Симона и куче мопс. Факта, че дете и куче живеят на едно място ме кара да си мисля че кучето е добре настроено към децата. Когато ги видим винаги карам Мони да ходим да милваме кучето. Аз правя опит да го помилвам да види Мони че няма нищо страшно. Понякога киха, смърка, прухти в момента в който го докосвам и аз се плаша и дърпам ръка, за да не ме ухапе. Колко тъпо, та аз самата имам страх от всякакви животни, аз самата нямам смелост да погаля кучето, въпреки че си мисля че ако хапе, нямаше да живее с детето с една къща. Не бих погалила нищо, когато яздих кон умирах от страх да ме ухапе. Страхувам се от котки, да не ме одраскат. Абе, голяма пъзла съм. И не мога да вдъхна спокойствие на детето.

Много са хубави момичета (пу пу, както се казва)! Винаги много ви се радвам
Мони явно е бъборанка, ама Валерия може да е по-тихичка. Аз съм подлудявала всички с бъборене,а на сестра ми с ченгел са и вадили думите 

Пращам им много усмивки 

Много сте хубави, пу-пу!

Ти си най-най-спокойната мама, който познавам и много ти се възхищавам, отглеждаш два прекрасни синеоки бонбона 

Гуш!

уаууу, последната снимка е уникална . Все така да се обичате
Валерия и тя с очички като на кака си, много са сладки двечките.
не ми е ясно от снимката, Мони и дава да ги души или да ги яде цветята

Все съм си налагала да бъда абсолютно честна във форума и не мога да си обясня как ме намирате за спокойна! Ама, казвам ви, първо, аз по природа съм бяс и второ, изпускам си нервите с децата. Много тъпо! Така съжалявам после, че Симона ми се качва на главата. Да, старая се да бъда спокойна,з а да са спокойни децата. Обаче понякога полудявам. Ето прясна история от днес:
На разходка сме. Навън вали. Ние сме добре екипирани и не ми пука. Мони изтрива с ръце всичко покрай което мине и накрая завършва с мокър парапет. Аз вървя малко пред нея, за да я накарам да дойде, че се е спряла на парапета. И в следващия миг тя започва да си ближе ръцете и да се смее. Аз викам, недей, тя ми се хили. Върнах се при нея, за да спра този кошмар, но докато и обяснявам, че не се прави така и ръцете и са мръсни, ще я заболи коремчето, тя не реагира на моята тревога и си се смее. Превъртях! прииска ми се да и хвърля един пердах. Не защото си ближе ръцете,а защото сякаш го прави напук на моя тревожен вик. А, сега ми кажете какво трябваше да направя? И ако  на някого му се стори дреболийка-ето,на , не съм спокойна мама. ( не и хвърлих пердах)
fibi, за снимките карахме Мони да мирише разни цветя, та тя реши да кара Валерия да го прави. Тя иска много неща от Валерия, които са непосилни за мъничето. Да пее на микрофона, да чете книжката, да пляска, да танцува...

Истинска радост за очите сте вие, ей, сладури!
Аз за съжаление съвети за справянето с Мони не мога да ти дам. И с мойто ми е трудно - не чува, не слуша, дори не иска да се храни сама, а е на 4г. Отдавам го на ревност и се въоръжавам с търпение.
Прекрасни сте, поздрави.

Имам много по-хубави неща за споделяне и все не намирах време да ги напиша, обаче когато ми се случи нещо кофти бързам да ви се наоплача. Значи , вие така или иначе не ме познавате добре и не знаете защо се получава така, но ми се прииска да го споделя с други майки.
Нямам много приятели. С Мони си намерих много готина приятелка, но детето и порасна и тя започна работа и вече не се виждаме така често. 9 месеца вече нямам компания за разходките с Валерия. Да, има майки с които пием кафе средно по веднъж-два пъти в месеца, има майки с които се поздравяваме, майки с които се спираме да обсъдим накъде върви захранването, но майка с която да си разменим телефоните и да се чуваме всеки ден, да излизаме всеки ден -нямам. Не сме си паснали с никоя.
Това беше за предговор.
Когато наближи ражденият ден на Мони, реших да поканя всики нейни приятели, за да бъде щастлива тя. Поканих всички деца с които си играе често по площадките и всички деца чиито имена споменава в разказите от детската ясла. С всички майки се знаехме, разменяли сме по дума и толкова. На мен рождения ден ми хареса.
4 месеца след рожденият ден, днес, трето дете от присъствалите на празника на Мони празнува рожденият си ден и Мони не е поканена. Мони не  е поканена. Не ми пука дали ме харесват. Не виждам абсолютно никаква причина да не ме харесват. Та те дори не ме  познават. Но защо не канят детето ми на тези празненства, то е приятелче с трехните деца. Много съм тъжна! Тези деца бяха заедно в яслата, сега са заедно в детската градина, играят заедно на площадката. Нищо не мога да прочета в усмивките на тези майки, когато ме видят.
И нещо още по-тъжно. Мони си има много добра приятелка в градината. Тя е поканена на днешния рожден ден. Когато след градина се засякохме с детето, което вече беше с майка си, то ни попита защо няма да ходим на рожден ден. Казах:"Защото....." и бях сигурна че ще ми дойде нещо на ум. Обаче не измислих нищо, а ми се доплака.

Миличка ,искам да ти кажа ,че не си сама.Ама в никакъв случай не си сама.Ние не те познава толкова добре ,колкото ни се иска,но аз лично много те харесвам.Харесвам много момичета тук във форума и често съжалявам ,че сме толкова далеч една от друга.Та аз съм в същото положение.Нямам приятелки майки ,да има такива с които се срещаме и си говорим ,засичаме се в някое кафе или по площадка ,но само толкова.Досега не са ми липсвали ,но за вторият РД на Явор и аз малко го попреживях ,че нямаме дечица за канене.Силно се надявам в градината да има приятели ,но приятели на тази възраст те реално нямат ,мисля.
Защо не те е поканила ли ?Сто процента си им някаква странница.Сигурно ,защото кърмиш или захранваш късно или даваш прекалена свобода на детето си .Странна си им ,говорят за теб като за онази различната ,а и най-вероятно не си в час с клюките им.Няма да седнеш и да плюеш половината село /извинявам се ,че така наричам родното градче на съпруга ми/,няма да говорите за маникюри и тиквички с ориз.
Запомни едно .Мони няма нищо общо.Мони е прекрасна,нея никой не може да й дава оценки ,най-малкото защото е твърде малка.И се радвай на едно .Благодарение на всичко това Мони ще има възможност да си изгради среда от стойностни хора,а не на всяка цена заобиколена от мними приятели - палячовци.Сигурна съм ,че до някаква възраст около 3-4 г зад поканата стои не детето ,а майката.А ти си прекрасна ,поне това което познавам от теб ,но просто си различна!

Успех!

Аз докато се натуткам и приготвя закуската, Ваня написа точно това, което исках да кажа и аз. Рождените дни ги правят майките, те избират кого да поканят, не децата. И ги правят, все едно те празнуват. Прочети и за Ина и Марта - същата работа. Дано и на Мони все още не и пука дали е поканена или - не.
Аз в това отношение не съм се "връзвала" много, защото така ставаше, че бяхме извън града по техните рождени дни и канехме съвсем непознати преди това деца. Пък и не беше толкова важно едно време, нямаше теми и специални подготовки, просто черпиш децата пред блока и това е. Вероятно на вас, сегашните майки ви липсват точно вашите празници, направени в съвременни начини и преживявате всичко много лично. Децата имат възможност да играят с останалите всеки ден, все още за тях е по- интересно да получат подарък и да духнат свещите. Няма значение с кого, тях не ги мислете.
И в друго е съвсем права Ваня . Само ако ми бяхте на годините и по- близко, сигурно щях да звъня и да ви чувам всеки ден. Имам чувството, че и вие ще сте като мен - познавам всичките приятели на децата и се "знаем", без да общувам с майките им.
И още нещо, на момчетата много не им важно дали ги канят да стоят някъде чинно и мирно под родителски контрол, те искат да си беснеят и да са признати в тяхната си общност. Пък за момиченцата е по- важно кое момче им обръща внимание, не дали приятелката и я е поканила на рожден ден. Това, за момиченцата, го зная от съседската пикличка на почти 5, пък с момчета имам богат опит от моите и племенниците.

Благодаря ви за вниманието!
Май не съм права да намесвам детето,  аз знам че майките избират гостите и очевидно майката е поканила приятелките си.
Помня терзанията на Ина, но в моя случай става въпрос за близки деца. Аз изчаках търпеливо- когато 2седмици след рождения ден на Симона празнува едно от децата си помислих че празненството е било с ограничен бюджет или места. Така си помислих и за второто, но на третото ми дойде в повече.
Сега се замислих колко по-различна съм.
И като казах ' различна' се сетих , как обличам Мони доста леко за детска, без да слагам Негово Величество Потника. Та Мони един ден се закашля и аз на шега япитам защо кашля, а тя ми отговаря " щото нямаш потник кашляш".  познайте от къде го е чула.

Цитат на: angel4e в 09.11.2014 22:18

И като казах ' различна' се сетих , как обличам Мони доста леко за детска, без да слагам Негово Величество Потника.

И аз съм от различните явно. Извинявай, ама то в яслите и градините, особено като пуснат парното, е нетърпимо!  То е 24 градуса наесен, преди парното, не ми се мисли сега колко градуса е при нашите...Как да сложа потник?! Тя и вкъщи не носи. Вкъщи е по памучна блузка и отгоре памучно, НЕватинирано елеченце, което съблича, когато реши. При положенеи, че е около 22 градуса. Как да й сложа в градината, при това защото "другите носят потници". Отделно, че това пък е такава "антикаляваща практика", че няма накъде Сега сутрин й мятаме в градинката елече, пак без подплата, защото през нощта не върви парното и са проветрявали за по-дълго. Ама знам, че си го съблича след 1-2 часа.

За рождените дни те разбирам, и аз бих се почувствала дискомфортно, но има всякакви хора, уви...Но хубавото е че това са наши кахъри, на възрастните. Добре че децата не са обременени като нас и след време това няма да го помнят

Цитат на: angel4e в 09.11.2014 22:18

" щото нямаш потник кашляш". 

Лесно ти е на теб, слагаш потник и спира да кашля. Не ти трябват чайчета, не ти трябват сиропчета

Миличка, първо да са ви честити имената на патерици с Ачо и да си ги носите със здраве и късмет.

Свекс и фийби са го казали по-добре отколкото аз бих могла да го формулирам. Единствено мога да ти споделя, че съм имала подобни разочарования като дете, когато живеех в същия този град. Едва ли е до града и хората, може би в малките градове се усещат повече подобни настроения и емоции.

И аз много, ама много те харесвам и честичко когато съм зверски изморена и изнервена се сещам за твоята уравновесеност, спокойствието и увереността които лъхат от теб

Мони няма да помни тези рождени дни, а когато започне да помни подобни събития, децата ще са достатъчно големи, за да определят те кой да дойде на тяхното парти. Знам, че на теб ти е много мъчно и неприятнo, но само погледни какви невроятни деца си имаш и се усмихни Още малко и Валерия ще е достатъчно голяма да си устройвате ваши си партита с и без повод, с и без гости Силно те прегръщам  

Сега виждам историята с потника