Здравейте, момичета!

Благодаря ви много за вниманието

Моето малко момче порасна с още един месец, не мога да повярвам, че минаха 7 месеца от раждането му. Времето лети. Тези дни прочетох горещия стол на свекърва и ми беше страшно интересно и мило да чета за нейните пораснали синове. Винаги съм мислила, че ще имам момиче, но да бъдеш мъжка майка наистина си има своето очарование.
Моят малък мъж научи много неща за този един месец. Определено промяната у него е много голяма и то предимно в това, че вече осъзнава света около себе си и заприличва все повече на игривото палаво детенце. Още със събуждането си започва да си приказва и по някое време надига обиколника, за да ни види. Това е ново, преценката, че ние сме там, зад преградата и може да я вдигне сам. Аз му казвам „Добро утро, маме!” и той целия „цъфти” от щастие, че ме вижда. Вече казва „та-та”...въпреки неистовите ми усилия да го науча на "мама" не може да казва. Казва „баба”, „да-да”, „елииии”- може пък по малко име да се обръща към мен.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Дава „боц”, като му кажеш направи „би-бип” те натиска носа. Когато го обличам вдига главата и бута ръцете, за да ми помогне. Когато му пея ми приглася, както и когато слуша музика пее на хубавите парчета. Забелязвам, че на някои песни пее с нисък монотонен глас, на други по звънливи пее по-високо и пискливо. Категорично отказва да пие от шише или чаша с накрайник, от скоро пропи по малко вода от обикновена чаша. Дядо му като дойде да пие кафе и все го дразни с една чашка за кафе и той пропи от същата. Тъпото е, че е керамична и ме е страх да не си нарани зъбчето. Давам му и от пластмасова, но рядко иска от нея.
Сяда по-стабилно, но все още се килва от време на време и трябва да е винаги обезопасен.
Обича да му мия зъбите. Като види четката и отваря уста.
Вече демонстрира много явно какво иска. Дали е играчка, банан от фруктиерата или пък вода-разбирам го. Протяга ръчичка. Много се заиграва с играчките си. Разглежда ги, хвърля ги, за да ги вдигна. Вчера вечерта бях страшно уморена и реших да си прекрача правилото да не гледа телевизия и му пуснах Baby TV. Даваха едно локомотивче, което казва „ту-ту” и той заобиколен от много играчки се пресегна точно към неговото влакче и гледа ТВ-то, гледа играчката. Незнам може и да е случайно и да си въобразявам, но изглеждаше все едно му е ясно, че е едно и също. Във ваната вечер му слагам едно патенце и преди няколко дни като го вдигах той си го докопа и занесе на хавлията. Аз му го взех, за да не го мокри и това дете като се разплака за това пате. Не мога да го успокоя. Дадох му го и той го стиска, ли стиска. Стана ми интересно, че вече протестира като му взема играчката.
Стана много дълго и вероятно безинтересно, но поне аз след време ще си го чета. Установявам колко бързо всичко се забравя. Ето и няколко снимки, специално за Краси.
