Роксан, вземете количката, ако не ви е проблем откъм количество багаж. Нашата лятна е много компактна и я взехме за всеки случай, но на нас не ни потрябва. Но пък Ели беше на година и 5 месеца и издържаше вече много откъм ходене пеш. Та, до плажа вървяхме или пеш, или от време на време я носехме, но не беше за дълго. Все пак, при по-малко дете е добре да я взимате. Ако ще заспива на плажа - още повече. Ние също ходехме за по час и нещо по-раничко предиобед (макар че исках наистина рано, примерно към 8.30 да сме там, ама докато й направя закуска, да се натъкмим и то станало поне час отгоре ).
Приготви и някаква шапка от тези с платка на тила - добро решение са за времето, когато е във вода. Нещо такова:

Лепенките, гривните, кърпичките срещу комари - намират се лесно и по аптеки, и в детски магазини С кърпичките я забърсвах непосредствено преди излизане навън, а гривничката издържа няколко дни и въобще не й я свалих от глезена

Здравейте на всички! Ние се завърнахме от морето много доволни и отпочинали. Михаил се държа страхотно, слушаше много и се забавляваше постоянно.
Моите драми покрай пътуването се оказаха излишни, пътят с магистралата е кратък и нямахме проблем. Тръгнахме рано, Михаил заспа и се събуди чак на Петолъчката, за да яде. Помрънка чак накрая, но за съвсем малко. Много ми хареса Ахтопол, признавам не очаквах. Спокойствие, чист въздух, борови горички, хубав плаж. Самата атмосфера на мен ми допадна много. Правихме си разходки вечер в Царево, където имат прекрасно малко паркче със страхотна детска площадка, каквато няма и в Пловдив.
Михаил порасна страшно много за тези 10 дена и основна заслуга за това има четири годишното детенце на нашите приятели. Михаил не го изпускаше от поглед и се опитваше да го имитира постоянно. Започна да си играе много повече с играчките. Говори постоянно, не че го разбирам много .
Не мога да ви опиша какъв апетит му се отвори на това дете на морето. Направо ми изяде ушите. бях му купила няколко пюрета на Хипп, които категорично ми отказа да яде за сметка на това покрай баща си опита почти всичко, което и ние ядем. Шопска салата, риба, пилешка супа от ресторант, солена и люта, яде бобчетата от порцията Наденица с боб на баща си, само за морските дарове бях категорична и го възпрях. Само като види някой, че дъвче нещо и надигаше неистов вой да му се даде от същото, добре че баткото не е типичното дете, което обича сладко и поне такива изкушения нямаше.
На плажа първия ден малкият се стресна малко от морето, но после му хареса и влизаше до кръста. На моменти плачеше, но защото водата е студена юни. Изяде порядъчно количество пясък , играе си с лопатката и решава, че е лъжица Определено доста неща трябваше да преглътна. Татко му го възпитава като истински спартанец, няма студ, ходи бос, катерят се по едни скали, гледам че има раничка на крачето, но не му прави впечатление продължава да ходи.
Купих лепенки и гривна за комари, но така и не ги ползвах. Почти нямаше комари, поне не видях, само мен нахапаха, но то един комар да има на Черноморието ще дойде при мен.
Муцка с пясък.

Еха, колко е щастлив . Чудесно е, че сте прекарали хубаво, сега да сте много здрави от йодните изпарения .

Прекрасен е Михаил. Добре сте си изкарали.

Честит Първи Рожден ден на Михаил,
да расте здраво и щастливо дете.
Да стане най-страхотният батко,
да Ви носи много поводи за гордост.

Поздрави и гушки от нас

Честит рожден ден на прекрасния Михаил!


Да е здрав, с късмет и много щастлив батко
Изглежда че сте си прекарали супер на морето

Честито на момчето и на цялото ви семейство! След единицата, две нули поне още да сложи, да ви радва и да е много щастлив!

Честит рожден ден на Михаил!Да расте здраво и усмихнато дете и да стане горд и доволен батко!

Ели,Честит Рожден ден на Михаил. Да е жив и здрав,все така усмихнат и лъчезарен да бъде много послушен батко от тук нататък.

Благодаря за прекрасните пожелания, мили дами!
Нещо в последно време не ме хваща музата за писане. Основна причина е, че вероятно от бременността ме е обхванала една леност и разсеяност и способността ми да се изразявам е сведена до минимум. Направо се изумявам какви думи от ежедневието съм способна да забравя и да запецна на средата на изречението. 
Първо ще споделя малко за малкото бебче, растящо в мен. Вече започнах да усещам първите движения, вълнението отново е много голямо. Чувствам се много щастлива, невероятно е усещането да се радваш на малкото си слънчице и същевременно да очакваш още едно. Има някакъв невероятен оптимизъм в това. Бременността ми засега е несравнимо по-лека от предишната. Да не казвам голяма дума, но не съм вярвала, че може да е така. Вече полът може да се види, но засега не искам да знам. Може и до края да си е изненада, ще видим. Коремчето вече започна да си личи доста.
Сега за на мама рожденика.  Михаил проходи на 15 юли. Все още го хваща шубето и иска да го държа за ръчичка, но като се забрави върви големи разстояния сам. Много е пораснал, вече е много по-спокоен и любознателен. По цял ден играем на играта посочи предмета, на ден научава поне 2-3 нови думички. Научава имам предвид пасивно, разпознава като му го кажа и може да го посочи. Почти не говори, поне не разбираемо за мен. Иначе бръщолеви постоянно някакви неразбираеми за мен неща. Разбираме се, но с посочване предимно.
На 1 година тежи 10 кг. и 100 гр. и е висок 79 см.
Рожденият ден мина много хубаво. На самия  ден бяхме двамата на разходка на любимите му места, купих му балонче, а вечерта бяхме в заведението при татко му, защото той беше на работа. Направих любимия ни чийзкейк, от който си хапна за пръв път и Михаил и всички бяхме доволни.
Партито беше в неделя. Аз в последния момент смених темата на "Бухалче", което е любимо от книжките на Михаил и се поизнервих в приготовления до последния момент, но що-годе се получи. Догодина ще почна от по-рано, заричам се.
Някои хора в последния момент не дойдоха, но аз психически се бях подготвила и не се  разочаровах много. Михаил беше малко нервен от суматохата и даже не яде, нещо нехарактерно за него, но като цяло мисля, че му беше интересно и весело. Получи хубави подаръци, бях помолила да са играчки, а не дрехи и се радвам, че всички се съобразиха. Гол няма да остане, нека се радва детето.
Ние му купихме Лего...за след 5 години, но го приемам като инвестиция. Отделно едно самолетче, с което и сега може да играе и едно плюшено бухалче, с което го уча да спи и да гушка, целува и изобщо да проявява някаква грижовност, че е голям бабаит и от сега се притеснявам за бебето. Единият чифт баба и дядо му купиха триколка, а другия люлка и пързалка, та голяма радост и игра пада.
Ето снимки за желаещите:

Нещастните ми къпкейкс с разтопен от жегата крем...поне бяха вкусни.

Имаше и водни забавления, добре че носих много дрехи за преобличане.

Бухливи сандвичи

Семейство, бухлива торта и бухал-балон.