Благодаря много, мамчета! Колко е хубаво да ти казват, че детенцето ти прилича на теб.

Страхотни сте и двамката,
хаха на Михаил са му по интересни картичките, така се е загледал.
Изглеждаш ми позната, да не се окаже че се познаваме

Фиби, знам ли...и на мен в началото ми се стори позната. Може и да сме се виждали, светът е малък, а Пловдив още повече.
Нямам време да пиша, утре по-подробно, но ето как изглежда 6 м. Михаил.

И още една, на която ми е много сладък на мама гарджето.

Рокси,за много години.Страхотен е Михаил и найстина прилича на теб. Пу-пу да не са му уроки.
Ти какво му даваш за следобедна закуска,редуваш ли каша с плод.пюре или само микс. след това Михаил яде ли мляко?

Адашке...или Ели, редувам му един ден каша от елда, един ден само плодове, но гледам да е нещо по-гъсто и питателно, например намачкан банан с авокадо. Днес например му дадох варена ябълка и смачкан банан, беше толкова вкусно, че се надявах да не го изяде цялото, да си хапна и аз. Уви
  Като му давам каша му я смесвам с плодово пюре или първо каша и после малко пюре. За млякото всеки път е различно. Аз го кърмя не под строг режим и има моменти, в които не иска мляко, в други пийне малко,колкото да му мине меракът. Днес например направо си сука като обикновено, все едно не е ял.

  Михаил на 6м. Доста порасна моето бебче за този месец и физически и психически. Най-голямото ни постижение е това, че започна да заспива сам. Започнах много ясно да разграничавам плача, когато е истински и тогава, когато се лигави и ни манипулира. След като пречупих себе си да не отивам при него моментално при най-малкото промрънкване, той в един момент загуби интерес и започна да заспива сам, както и да не се буди по 100 пъти на нощ.
  Захранването върви доста по-бързо от очакваното, но се водя по него и виждам, че той с голямо желание приема всичко ново и за щастие засега не сме имали проблеми. Преди 2 дни дори му дадох пуешко.
  Тези дни започна да сяда по-стабилно и като го сложа полегнал той се изправя на лакти. На моменти така се застопорява за 5-6 секунди сам, но мен ме е страх, че му е рано и се стремя да не го оставям.
Периодът, който беше привързан почти само към мен отмина и сега е в мъжки период. Смее се предимно на татко си и предпочита дядовците си. Бабите ги гледа подозрително и трябва да застанат на челна стойка, че да им се засмее. За сметка на това сам закача мъжката част и търси одобрение.
  Започна да се заслушва като му чета книжка и се опитва да я докопа и "опита" и на вкус. Имаме си една много сладка книжка "Лече буболече", с която заспиваме. Разнообразявам репертоара на песните, но той си обича старите и това е. Любима "Ние сме войници, ще вървим напред". Това от новородено. Мъжки мъж както се шегува татко му. Аз освен това му тровя живота и с много песни на U2, че съм им голяма фенка и ги знам почти всички и той милия какво да прави, започна и някои от тях да харесва.
Май е това засега, толкова много неща, а сега не се сещам за нищо друго.
Целувки за всички, които ни четат.

Честита ви половин годинка и браво за новите постижения на Михаил.  Отсега нататък ще ти се струва, че много бързо се развива и всеки ден нещо ново се случва.  Много е сладък и на двете снимки, такава чаровна усмивка има.  Пускай ни по-често снимчици да му се радваме. 

Момичета да ви се "похваля" с първото падане на Михаилчо. В неделя с татко му, докато слагахме масата да вечеряме и го оставихме за минутка в шезлонга без да е вързан и той милият тупна по очи.   Много ме е яд, защото си знам, че не трябва изобщо да се оставя детето така, но понеже е на ниско и той обикновено си стои много спокойно...оправдания всякакви.
Иначе той не се стресна толкова, даже се радвам, че успяхме и двамата да реагираме добре без излишно "ауууу" и "ужассс". Почнахме да се смеем и да го успокояваме, че нищо не е станало и той за минутка спря да плаче. После обаче изкарах кошмарна нощ, започнах да се притеснявам дали не е получил сътресение на мозъка и го проверявах дали диша, абе ужас. Иначе той миличкия не се трогна особено и си беше в обичайното настроение.
Друго покрай нас е, че сега като си е навил на пръста, че трябва да се седнал и нон-стоп се надига и мъчи. Много е смешен, но и го усещам, че е по-нервен и изобщо не му е приятно да лежи. Като се задържи малко повече седнал и се обляга и ме поглежда с най-сладката и самохвална усмивка и чака да му кажа "браво".

Roxanne_ , от лекар знам, че когато едно дете е паднало трябва да следиш дали няма да започне да повръща до няколко часа, ако не значи му няма нищо.

Гадно е наистина и поне няколко дена ще се чувстваш виновна, че си позволила това да се случи, но за съжаление се случва на повечето от нас. Много трябва да се внимава и колкото по-големи стават, толкова повече опасности. Но с обица на ухото, ще внимаваме повече.
Скоро ще се повдигне сам, сега упражнява милия. 

Рокси,не се притеснявай за падането,щом не имало реакция след това ,а и вие сте реагирали по най-правилният начин за да не се стресне Михаил.Няма защо да ти е гадно,това няма да е последното падане,вече са големи и им се правят пакости. Ние с Алекс имахме почти същият случай с шезлонга, с разликата че преди да тупне главата го видях и хванах,иначе краката вече бяха долу на пода. Сега сложа ли го там и за секунда да е колана. Това те прави още по внимателен.
А наче за дигането-яки да са разичките на мама ,да го държи все дигнат,аз от това мускули вече заформих.

Пак не съм си публикувала честитката за 6-ти месец, а Михаил ще стане на 7 още малко, как не видях толкова време, сега се сетих за банана и авокадото, отворих да видя как го правиш че имам и се чудих какво да дам за вечеря на зверчето, та видях че не съм чиститила.

Честит 6-ти месец на Михаил, да расте и радва мама и татко все така.
Малкия дявол както се казва, за напред ще знаете че е подвижен и ще го окопчавате, аз откакто видях Изабел надвесена на стола за хранене я окопчавам отвсякаде.

И аз съм пропуснала да честитя половин годинката на Михаил, да е здрав и щастлив! Много май падания още ни предстоят, аз спрях да ползвам повивалника рано-рано от страх Павел да не се метне от него, той пък взе, че падна от спалнята. Месеци след това всеки път изтръпвам като направи някакво рязко движение по леглото към ръба. Важното е, че е нямало последствия, макар че както казва народът "юнак без рана не може" и ще трябва да се въоръжим с безстрашие, поне доколкото е възможно и да сме много бдителни, аз например съм много разсеяна по принцип и все се притеснявам, че трябва да се уча на изключително внимание!

bubi_baby, и аз го знам това за повръщането, но нали знаеш поговорката "Никога да не се случва това, за което майките се притесняват". Страхът винаги го има, колкото и ирационален да е.
Princess_of_the_Dawn, наистина го има това чувство за вина и предполагам, че ще ми държи влага още дълго. Даже се надявам да е така. Мъжът ми на другия ден ме пита дали съм била записала в дневника на Михаил, че е паднал за първи път. Пък аз да си призная хич не искам да прочете като порасне, че толкова малък сме допуснали да падне. Но сигурно ще го запиша, ако имам второ дете да чета и да не повтарям грешките си, защото много мами казват, че много бързо се забравят нещата и следващото дете ти е като първо.
ellimink, браво на теб, че си успяла да хванеш Алекс навреме. А за мускулите и аз съм така, но май само на дясната ръка, трябва да почна и лявата да тренирам да съм симетрична лятото.
fibi, La_Fleur, благодаря ви за милите пожелания. Да ви се връщат.

Моето малко терористче, днес пак ми отказа да суче. Дано да не е цял ден, както в неделя. Не знам какво става. Чаках го да му огладнее дупето, но вече като минаха час и половина след обичайното ни кърмене му дадох малко каша. Изяде е, даже не му стигна и пак му предложих, но само като види, че го взимам за кърмене и почва да се извива и реве. Мен нещо май ме наболява гърдата и с тази помпа хич не мога да се изцедя хубаво. Днес ми се струва, че много го тормозят зъбите и може и това да е причината. Гледам му венците и не ми се струват подути, но постоянно се чеше и лигите му до земята.

Roxanne_ за съжаление паданията, удранията са неизбежни. Рано или късно се случват. Вярно е, че за някои сме си виновни ние, като не сме преценили ситуацията, но за други няма как. Преди няколко седмици в седмичния ми бюлетин пишеше: Честито, навлязохте в периода на синините и паданията.  
Това е част от разивитието на децата ни, когато започват да откриват света и няма как да не се ударят. Трябва да свикнем по някакъв начин. И да ти разкажа преди няколко дена бях оставила Вероника в кошарката й през деня за няколко минути, обезопасена е, но тя бутнала обиколника и я намерих по корем като си удряше главата в решетката, а с краката риташе от долната страна. Като я погледнах, ми се усмихна едно невинно все едно нищо, това за нея беше игра. Имаше леко червено на челото, което мина до края на деня, но си помислих ето как можех да преценя, че тя ще избута окбиколника и ще й хрумне да си удря главата. Вчера пак й гледам на бузата две червени драскотини, не знам даже и откъде.