Рокси, разбира се че ще го направиш така както на теб ти се иска.Естествено, че всяка майка знае кое е най-добре за детето и за себе си.В яслата ще боледува няма как..., както Краси е писала ща се бият учат щуротии и какво ли още не.Като имаш възможност за си го гледаш у дома по-добре е, все пак разболее ли се веднага след него и малкият ще го хване.
Ние пуснахме Бети, защото няма как налага се да тръгна на работа, няма кой да ме замества за по-дълго.Много се надявам да не боледува и да се адаптира в тази среда.Макар че тя е доста контактна личност и за сега се справя доста добре.
Целувки на бонбоните!

Здравейте! Помни ли ни някой?! 
Ние сме добре. Вече си имам 2 големи ходещи, постоянно играещи си заедно и боричкащи се момченца.
Вече определено ми е по-лесно с тях. Йоанчо, гледайки от батко си се развива в много отношения по - бързо и е доста самостоятелен за едногодишно дете. Играе си сам, опитва да яде сам, катери се като катерица, казва някои думички, но най - вече сочи с пръст и казва "а-а".
Михаил е много голям и доста послушен. Прави всичко сам, заспива си, храни се, играе си, носи си кукуто. Единствено не му се отдава обличането. МОже да си сваля само слипчетата. Уча го, но няма желание. Дано се научи до есента, когато дойде време за градината. Приемам съвети как научихте децата си.
Много се обичат двамата,  търсят се, говорят си. Михаил е внимателен и търпи малкият да го скубе и бори. Вечер шепти, за да не го събуди.
Разбира се има и много критични моменти, например когато бяха болни и двамата искат мама, както и когато малкият пречи на Михаил в някоя игра, но като цяло нещата са  нормални.
Ще ми се снимки да кача, но не знам ще мога ли от телефона.
Чао засега, милички. Чета ви да знаете, нищо, че не пиша.

Помним ви, помним... И чакаме по-чести включвания

Разглеждаме музея на авиацията. Самолетите са слабостта на Михаил.

Михайл толкова се е променил, че ако го вида няма да го позная!
Да ти кажа доста мами с породени деца ми споделят, че им е по-лесно от гледна точка на това, че си се търсят и си играят. Съответно мама има повече време за други неща.
Честито и за вторите ходещи крачета.
Ще ми споделиш ли как обяснихте на михайл, че ще става батко и за бебчо. Аз обяснявам, ама май много не ме разбират. И най-вече зора ми е, че постоянно АЛекс се катери по мен и ме рита скача и прочее по корема.
И друго да те питам. В една стая ли спят двамата? Чи аз мисля второто живот и здръве като стане на 6-7 месеца и да ги оставя да си спят сами в детската. /не за друго ами в спалнята нямаме отопление и спим на по-студено/

А, ама то от Михаил само бузи се виждат . Големи са хубавци, да ти са живи и здрави!
Как върви с ученето, ти как си?

Помним ви, ама решихме да не ви притесняваме.
Йоан остана с този цвят на косата!
Ами  с обличането- Симона сама прояви желание много отдавна и вече може да облече всичко сама, но ако няма желание, не виждам как ще стане. Ние за всичко , не само  обличане, показваме с баща и как се прави, като на голям човек. За блузка-"първо ръцете, после главата". Тя все още като облича блуза си го повтаря, все едно да ме изпревари.

Да се поправя, бузите са на Йоан . Моите чакаха някой да ги облича и съблича чак до детската градина. Тогава и започнаха сами да се обслужват в тоалетната. Момчетата го дават по- спокойно

Наистина съм избрала неподходяща снимка на Йоан. Ето го. Ще ви отговоря по-подробно скоро.

Здравейте отново! Да се "похвалим" с първата шарка-Варицела. На 1 януари едни приятели си доведоха детенцето барабар с пъпките, нищо че градината им била под карантина и са предполагали. Много се ядосах, но какво да направим. Засега само Михаил се разболя, чакам и Йоанчо. Не мога да кажа, че леко я кара, имаше и температура и пъпки много,буквално навсякъде. В устичката, на едното око, в ушите. Ужасна история. Вече е по-добре, започна да спи, явно го сърби по-малко.
Аз съм в сесия и затова сядам на компютъра и мога да пиша. Добре върви, интересно ми е определено.
Да ви се оплача, че мъжът ми иска да заминем за Валенсия да живеем там. Аз категорично не искам имам си множество основания, които ще ви споделя друг път. Та сега ми е едно такова объркано и мъчно. Засега няма да заминаваме, дано не се случи.
Пънки, аз на Михаил обяснявах всичко най-подробно. Даже с една книжка му показвах как в корема на майката е бебето и т.н. Не бях сигурна какво точно разбира, показваше къде е корема и го целуваше. Когато влязох в болницата той знаеше и това му бях обяснила. Като го питали къде е мама казвал "мама, Анн"-мама отиде да роди Йоан. Обяснявай й, Алекс е доста по-голяма, така че ще разбере. Иначе за скачането върху корема е неприятно. Пази се.

Така вече се вижда какви красиви очи има Йоан . Щом сяда вече на кончето на брат си, значи е станал голямо момче .

Roxanne_, то никога не е време за болести, ама поне детските да са в детска възраст Аз варицела изкарах на 18 години. За едната бройка щях да пропусна абитуриентски, морета, екскурзии, държавни изпити, кандидатстудентски изпити... На всичкото отгоре първо ми я подтиснаха с антибиотик, че уж било гнойна ангина Нещо на вас изписаха ли ви за облекчаване на симптомите, против белези...?
Браво на теб, че си продължаваш ученето

Мили, дами, споделям ви, че нашият батко утре тръгва на детска градина. Много ми е тревожно как ще мине, не е ходил на ясла. Стискайте палци поне аз да не плача. Утре ще пиша и за другия бандит.

Кураж!

Ще чакаме разказ зА първия ден