Здравейте милички! Ето ни вече вкъщи, гледаме се цяла седмица. Само една седмица, а ми се струва, че цял живот съм била мама на двама. Много бързо ти влизат под кожата бебенцата. Малкият е пълен бонбон, почти не плаче, издава само едни сладки звуци като малко мече. Много по-лесно се гледа бебе като си минал по този път, няма го стреса, който изпитвах с Михаил за всяко нещо. Кърмим се на поискване, което първите дни беше през 1 час. Тогава ми беше малко по-трудно, защото не можех да поспя, но от 2 дни прави малко по-големи почивки и съм ок. Пак имам ужасно много кърма, бях се настроила, че няма да се изцеждам изобщо и бебето трябва да регулира притока на кърма, но уви има моменти, в които не се издържа и изцеждам по малко. Много ме е яд, че няма къде да я дарявам. Подигравам се сама на себе си, че е трябвало да живея 100 години по-рано и да съм професионална дойка.
Сега за милият ми и страхотен, пораснал батко. В най-смелите си мечти не съм мислила, че нещата ще потръгнат толкова гладко. Михаил прие бебето изключително добре, сякаш наистина знаеше и осъзнаваше какво ще му донесе мама. Като се върнахме от болницата той беше заспал, аз легнах до него и чаках да се събуди. След като отвори очички му трябваха няколко секунди да осъзнае, че мама най-накрая си е дошла, много се зарадва. Ще продължа след малко, че се събуди.

Не знам за другите, ама аз още чакам.Стигна до най-интересното. Звучиш страхотно, все така да е!

Продължение:
Милото ми момченце ми се зарадва страшно много. Последните дни постоянно бил питал за мен, носил обувките ми и казвал, че са на мама и изобщо късал сърцата на баба си и татко си. След като се нагушкахме и разцелувахме той се сети и ме попита "Анн?"(превод Йоан). Заведох го в хола при бебето и той го разгледа, погали го лекичко и продължи да си играе. Не се впечатли чак толкова, което си е нормално. Оттогава винаги когато се събуди или е бил на разходка първото което проверява е къде е бебето. Само да промрънка малчо и той веднага ме води. Много нормално реагира и на кърменето. Обясних му, че бебенцата пият кърма(нарочно избягвам думата мляко), защото нямат зъбки да ядат бисквити. И сега като ни види, че се кърмим само казва "Ам". Засега не проявява никакви признаци за ревност. Много е нежен, не съм го виждала към никой друг толкова внимателен. Аз разбира се съм винаги нащрек, но се радвам, че поне досега нямаме поводи за безпокойство. Вечер заспива дори и бебето да плаче и не се буди. Изобщо наистина се чувствам така сякаш винаги сме си имали малкото Йоанче и сякаш и бати Михаил се чувства така. Първата вечер като легнахме и Михаил дойде да го цунка по главичката, докато го кърмех. 
Това е май засега, милички. Скоро ще ви пусна и няколко снимки.
Весели празници на всички!

Чудесно е, че Михаил реагира добре на бебето и си спи при плаченето му. Дано продължи така, за да си и ти спокойна. Много е мило, като ги гледаш двамата, нали? Аз и сега съм повече от щастлива, като ги видя да си говорят и да се закачат "по мечешки". Едната снаха прие брата /или поне и е безразлично/, да се надявам, че и втората ще е добре настроена. Хаха, ние се стараем в началото, после други жени се заемат с връзката им.

Много спокойно звучиш Ели и се радвам, че всичко е наред и че двете братчета се разбират. Като те чета, направо ми се прииска и на мен едно бебенце.  Браво и на баткото Михаил. Хубаво е наистина, че може да спи при плача на бебчо, дано и занапред е така.  Ще чакаме да пуснеш снимки. Весели празници и много целувки от мен и Рони.

Честита Нова година на една чудесна мама Рокси и прекрасното й семейство!!!  

Не съм писала отдавна в темичката ви, но не съм ви забравила.  

Честит ви втори юнак!! Да са ви живи и здрави момчетата и много да ви радват!! Направо се просълзих от умиление, когато четях за срещата ви с Михаил след завръщането от болницата... Много е хубаво, че си имате такъв мил и сериозен батко  
Преръщам ви и чакам с нетърпение снимчица на двамата сладуранковци!  

Роксан, за много години!
Звучиш изключително спокойна! Възхищавам се на майки като теб Дано и занапред да нямаш притеснения с двамата юнаци Много е била сладка първата среща на двете дечица. Ще ми е интересно да разкажеш за разходките ви. Как се справяш с две деца с такава малка разлика?

Добре дошли у дома, звучиш страхотно, радвам се че всичко е минало толкова гладко и най вече Михаил се радва на малкото си братче. Нямам търпение да се видим отново.
До тогава ще се радвам на снимчици

Минавам набързо да ви кажа, че сме добре. Имаме си 2 бебета, едно истинско и един батко-бебе. Много е забавно, Михаил плаче като бебе, ляга в коша за новородено, взима биберончето и си го слага в устата. Направо се чудя как така не иска да го кърмя. Проявява ревност, но хубавото е, че не е агресивна към бебето, общо взето много се радва на Йоан и го гали и целува, но ревността му се изразява в прилепване към мен, в плачене за мен по всяко време и желание всичко да правя аз. Татко му милият е в пълно изгнание и не може вечер дори да го погали, започва се неистов рев "Мамаааа". И така вечер се приспиваме, като аз кърмя бебето с една ръка, чета книжка с друга и се иска от мен да го галя по гърба с трета. Многоръкият Шива ряпа да яде.  Иначе Михаил е станал бяс, цял ден само тича и се катери навсякъде, не ми се мисли нататък какво ще е.
Йоанчо слушка, папка, ака и спинка горе-долу. Почнаха коликите, но не са така страшни както с Михаил и поне засега се понася.
Това е от нас засега. за снимките ще изчакам да станем на 40 дни и ще се покажем. Засега само баткото.

След месец - два Михаил ще е свикнал с бебето и ще се "отлепи", ама сега не ти е лесно.
Почти всички батковци и каки се "вбебяват". Племенникът, на 5 години, искаше да му купят памперси и да си има шише с биберон. Спомням си, че шишето го ползва почти година, но памперсът му стягал и решил, че "не си струва".
Малкият закача ли се вече, издава ли звуци?

Мира, почна да се усмихва много хубаво, с цяла уста, даже на моменти с глас. Много бързо прогледна и сега следи особено батко си. Много често докато го кърмя около него Михаил се боричка с татко си и се чуват някакви ужасяващи звуци, при което милото гледа едно стреснато все едно си мисли "К'ва е тая къща, където попаднах". В неделя ни е чистата молитва. Колко бързо минава времето.
Иначе излизаме като Йоан е в количката, а Михаил е колелото, но засега не съм била сама. От другата седмица майка ми се връща на работа и аз ще се сблъскам с жестоката действителност. По този повод съм си поръчала ergo baby и го чакам след 5-6 дни. Дано съм доволна, че изхарчих сума пари за него. Казах ли ви, че ходя на лекции и имам изпит в събота. В крайна сметка циркът трябва да е пълен. Много смешно, че една част от колегите не можаха да ме познаят без корема, уж в лицето нямах промяна. Запознавахме се втори път.
Ох, айде оставям ви, че сега се предполага, че пиша курсова работа, докато Йоан спи и майка ми играе с Михаил.

Направо ме е срам, но бебо няма една свястна снимка. Показвам го, че обещах, ама хич не е фотогеничен, на живо е по-сладък.

Бати, много ме обича. 

Ох, този е бял пухчо . Много са сладки двамата!

На мен пък много ми харесва и на двете снимчици, много е сладък, да му разцелувам бузките на втората