15.08.2013 17:00
Фибс, не сме направили, бях решила да е миналата седмица, но почина любимата ми леля и не ми се струва подходящо, а и аз самата нямам желание. Може другата седмица да го направя по-скромно.
Аз съм болна, с ужасна кашлица, хрема и болки в синусите.
Докторът ми казва да не пия нищо, заради бременността и се чувствам ужасно. Добре, че Михаил беше 3 дни с баба си и дядо си на планина и поне се надявам него да не съм заразила. Това ни беше най-дългото разделяне с него и ми беше доста мъчно, но поне се радвам, че беше на въздух детето. Като си дойде ми се видя много пораснал и променен.
Междувременно ние с татко му използвахме "свободата" до отидем до Икея, за да купим някои неща за детската. Много ми хареса магазина. Уж отидохме да купим кошарка за малкото бебе, но не ни харесаха много и в крайна сметка купихме на Михаил детско легло с ниска странична преграда. Незнам ще можем ли да го свикнем толкова от рано на обикновено легло, но в моята книга пише, че не е невъзможно. Нисичко е, в началото ще слагам сигурно някакви дунапрени около него в случай, че падне.
След около 2 месеца възнамерявам да го пробваме, за да има поне 2 месеца от раждането на бебето, за да не реши, че то му е откраднало леглото.
По тази причина ще махам скоро и бибата, защото си представям после как ще взима от на бебето устата. 
Бях на 4д и ми казаха, че "снахи щели да ме гледат". Стана ми тъжно, не мога да си изкривя душата. Сега се успокоявам с неща, че за децата е по-добре да са еднополови и че третото ще е момиче. Някак бях с усещането, че е момиченце и може би затова ми е тъжно. Нищо, мое си е, ще си го обичам.
Михаил е много смешен цял ден храни, пои и реше едно дървено конче. Всичко само да не го язди.
Това е покрай нас. Михаил вършее с пълна сила. Явно му пробиват зъби, защото плаче нощем много.
Тези дни ще снимам детската след новите покупки, ако има желаещи да я видят.
Аз съм болна, с ужасна кашлица, хрема и болки в синусите.
Докторът ми казва да не пия нищо, заради бременността и се чувствам ужасно. Добре, че Михаил беше 3 дни с баба си и дядо си на планина и поне се надявам него да не съм заразила. Това ни беше най-дългото разделяне с него и ми беше доста мъчно, но поне се радвам, че беше на въздух детето. Като си дойде ми се видя много пораснал и променен.Междувременно ние с татко му използвахме "свободата" до отидем до Икея, за да купим някои неща за детската. Много ми хареса магазина. Уж отидохме да купим кошарка за малкото бебе, но не ни харесаха много и в крайна сметка купихме на Михаил детско легло с ниска странична преграда. Незнам ще можем ли да го свикнем толкова от рано на обикновено легло, но в моята книга пише, че не е невъзможно. Нисичко е, в началото ще слагам сигурно някакви дунапрени около него в случай, че падне.
След около 2 месеца възнамерявам да го пробваме, за да има поне 2 месеца от раждането на бебето, за да не реши, че то му е откраднало леглото.
По тази причина ще махам скоро и бибата, защото си представям после как ще взима от на бебето устата. 
Бях на 4д и ми казаха, че "снахи щели да ме гледат". Стана ми тъжно, не мога да си изкривя душата. Сега се успокоявам с неща, че за децата е по-добре да са еднополови и че третото ще е момиче. Някак бях с усещането, че е момиченце и може би затова ми е тъжно. Нищо, мое си е, ще си го обичам.

Михаил е много смешен цял ден храни, пои и реше едно дървено конче. Всичко само да не го язди.
Това е покрай нас. Михаил вършее с пълна сила. Явно му пробиват зъби, защото плаче нощем много.
Тези дни ще снимам детската след новите покупки, ако има желаещи да я видят.
. Да не говорим, че ако едната снаха не ни допада, имаме шанс с втората 
Рано е да се радвам, но първата крачка е направена. Заспа милият, поплака си 5 мин., но не я е търсил. Ние сутринта я хвърлихме заедно на съседското куче, в което Михаил е влюбен и сякаш на него дори и това е склонен да прости. Само цял ден повтаря, че бибата я няма, защото "бау-бау" я иска и глътна.
Сега имам усещането, че почва и кучешкия да му расте. 
Много, ама много ми харесва, а той я прави още по-прекрасна 





, истински голям батко! Качва ли се на кончето? Ние с брат ми имахме едно, но само си спомням колко неудобна му беше седалката и как "вървеше" и се забиваше в стената от силното люлеене.
.
Като му взема например дървената низанка и той възмутено ме изглежда, набързо си я нанизва и я слага на горното рафтче, където и е мястото. Ако види някой дреха, веднага я слага в коша за пране. Най редовно намирам чисти дрехи там. Незнам дали е период, но знае и помни всичко къде стои и се опитва да го върне на мястото му. Пу-пу, да не му е уроки с такава разхвърляна майка.