Много ме зарадвахте с това включване, тъкмо чаках муза, за да пиша и с тази прекрасна снимка, която miauka е подбрала и с хубавите думи намерих нужния си стимул.
От къде да започна...преди 2 седмици се преместихме в нова квартира.
В същата кооперация, но на 1 етаж и се спасих от ужасното изкачване на 5 етажа по стълбите.
Новият апартамент е със същото разположение, но с много по големи стаи, т. като не е мансарден. Сега Михаил има повече място да тича и прави бели.
Самото местене аз почти не го усетих, цялата работа падна на гърба на мъжа ми и майка ми, аз като една принцеса само се нанесох на чисто и подредено. Беше ми много мъчно за хубавата стая на детето, сърцето си оставих там. Помните дървото и облаците, бях ги рисувала с много усилия с големия корем, докато бях бременна с Михаил, но сега май няма да успея хем с голям корем, хем с човече, което ще ми пречи постоянно. Надявам се напролет да намеря начин да направя и тази стая специална.
Михаил е вече много голям, наистина детенце, което всичко разбира и с което можеш да общуваш. фиби, на твоя въпрос за корема, той отдавна знае, че там има бебе. Като го пита някой къде е бебето винаги показва и с удоволствие идва да го целува. На голо все ме ръчка по пъпа, което е малко неприятно, но явно си мисли, че от там връзката е по пряка. Веднъж ми сочеше корема, каза бебе, ам и няма. По мои интерпретации се чуди какво яде бебето вътре, защото иначе винаги много се вълнува да храни другите бебета и разни плюшени играчки. вечно размотава лъжички и чаши и озвучава премлясквайки, докато пои кончето или някое лъвче. Със сигурност не може да си го представи наистина, това че ще стане батко, но поне на теория е много подготвен. Разглеждаме илюстрирани книги с бременни жени, показвам му бебето вътре и после как майката го е гушнала. Обяснявам как мама няма да я има 1 седмица и те с тати ще ме чакат да се върна с бебето. Това всъщност ми тежи ужасно, мисълта как ще си оставя детенцето и няма да го виждам толкова време.
Фиби, в България трябва да са минали 2 години, за да пробва жената да роди нормално след секцио. На мен не ми дават тази възможност, защото считат, че има риск от разкъсвания. От приятелки знам, че това са много остарели схващания, но няма как да споря с доктора си. Освен това, мен си ме е страх наистина да рискуваме. Другото "успокоително" е, че бебето е седалищно, та явно ми е писано да раждам секцио. Просто се надявам, сега когато е планово, да мине по-леко и възстановяването да е бързо. Миналият път загубих доста кръв и имах тежка анемия, от което се чувствам наистина като парцал.
Иначе вкъщи е много весело. Михаил е в някакъв прекрасен период, в който целта на живота му е да ме дразни и предизвиква. По цял ден пуска ту печката, ту фурната, издърпва щепселите на ел. уредите и се опитва да ги пъхне пак, разнася столове и се катери, за да достигне нещата, които не бива да пипа. Ако преди си мислих, че съм обезопасила, то сега съм отчаяна, че такъв филм няма. Опитвам се да запазя хладнокръвие и да не му крещя истерично, но на моменти не ми се получава никак. Не мислих, че ще съм такава майка, но на моменти звуча като майките, на които с години съм се възмущавала. Чета разни възпитателни книги, опитвам се да прилагам наученото, но дали от бременността или от друго, на моменти се чувствам изтощена и страшно изнервена, за да прилагам правилните методи.
А Михаил е страшен хубавец с новата прическа, а и страхотна стая си има с новото легло, много ми харесва. Браво и за биберона. 
Та така де, нали батко ще става скоро, какви са тези биберони. 
