Забравих да кажа, че Валенсия е прекрасен град, в който се влюбваш от пръв поглед(почти колкото Барселона )

И, да, климатът е много добър. Чудесно място за живеене.

Имате ли познати и други българи? Испания е доста привлекателно място.

Roxanne_, засичала съм твои коментари в другите теми, та се "престраших" да ти напиша, че децата ти са просто прекрасни.. Наистина от снимките личи, че малкият е хитрушко, а баткото е много мило и по-свито дете.. Много са сладички и двамата  Сигурна съм, че те ще се адаптират бързо и няма да имат проблеми. 

На мен също въпросите, които другите са ти задали, свързани с теб, са ми много интересни 

Ще минавам да чета, определено би ми било интересно 

Радвам се, че писа за вас!
Много промени и дано всичко е наред, за да се адаптирате по-бързо. Момчетата толкова са пораснали!!!
Изуми ме с това неспане на 3- годишните, понеже Мария е едва 2 месеца по-голяма от Йоан. Много е интересно всичко, което разказа. Ще се радвам и занапред ако имаш шанс да се включваш по-често.

Благодаря Ви, дами!
Alichkа, наистина е ужасно това неспане. Аз доста забавих момента с оставянето за цял ден, точно затова. До скоро ги взимах в 13 ч. За съжаление ако искам да ходят трябва да са по цял ден, иначе ни предупредиха, че ще ни изключат. Така заемаме бройката на родители, които работят. Първите 2 дни, в които взимах Йоан в 5 гледката беше потресаваща. Буквално се влачеше с провиснали ръце и глава и в момента, в който го взимах изпадаше в 10-минутна истерия. Умората за такова малко дете е много голяма и защото те нямат дюшек или място на което да се отпуснат поне за малко. Цял ден са на малки, дървени столчета. Следобедните занятия са от 15:30 до 17 и на тях им пускат успокоителна музика или рисуват - да е нещо релаксиращо. Ако някой заспи на масата, както Йоан прави често, госпожата не го буди. Сега вече след като минаха 2 седмици е весел, когато го взимам, но заспиват в 8. Преди трудно в 10 заспиваха от боричкания и игри. Другото е, че не ти сменят детето, обаждат ти се да дойдеш. Йоан досега никога не се беше напишквал, но тук вече 2 пъти ми звънят. Единият път е казал, но тя го чула на 3-4 път и вече било късно, а вторият път го пратила сам и той не могъл да си свали долнището. Той отскоро се справя сам със свалянето на панталон и гащички, но лятото му беше по-лесно с къси, свободни дрехи. Сега загащен и с 2 блузи, които трябва да вдигне е сложно. Това никак не ми харесва, но съм длъжна да се примиря със статуквото. В яслата в БГ бях изключително доволна. Детето винаги беше чисто, сменено, нахранено, в настроение. Просто при него и останалите деца родени в края на годината си оказва голямо значение тази разлика във възрастта.
alexandrova_90 , добре дошла и благодаря за милите думи!
Marri , "братя по оръжие" - дебре казано!  
Какво ще правя още не ми е съвсем ясно. В БГ бях на курсове по испански и минах 2 нива - А1 и А2. Идвайки тук имах чувството, че абсолютно нищо не знам и нищо не разбирах. Дори и най-елементарното нещо да исках да кажа винаги ми изплуваше английският, който испанците просто масово не знаят. Последният месец започнах да ги разбирам повече и мозъкът ми най-накрая обърна на испански, за да мога лека-полека да общувам с околните. Сега съм си поставила за цел до Нова година да наблегна на езика, а след това да се запиша в Бюрото по труда. Аз съм юрист по образование и имам магистратура "Дипломация и международни отношения". Ясно ми е, че едва ли ще ми предложат нещо по специалността, но с цел да развивам езика искам да почна нещо.
Познатите ни са брата на мъжа ми и неговото семейство. Жена му е много готина, разбираме се и имат 3 дечица. Големите са две момиченца на възрастта на нашите и едно сладко тримесечно момченце.
marta_kalpazanka , правило си запомнила за ученето. Това, че завърших това образование го считам за едно от най-големите си постижения. При това неспящо, вечно ревящо бебе и почти никаква помощ, само моят инат и думите на майка ми, че е невъзможно да завърша в този момент ми даваха сили да продължа. А Марти стрелец ли е или козирог?
svekarva ,
Двамата братя са заедно, те просто не могат един без друг. Сега като работят заедно се дразнят един от друг, но същевременно ако случайно решиш да се съгласиш и да потвърдиш, че нещо у малкото братче не е наред жива ще ме изядат. Направиха заведение и сега работят почти постоянно. Чакаме ви на пица във Валенсия.
Маугли си е Маугли, но сега вече си имам и Тарзан. Те и двамата на моменти имаш чувството, че са отгледани от вълци, горили като започнат да се борят.

Здравей Разминали сме се преди по темите, но днес като се включи в месечната реших, че трябва да оправя пропуска

Момчетата са страхотни. Валенсия ми е мечтана дестинация от много време. Успех с адаптацията и новите начинания и ни чакайте със Змей ( който също е на три) на пица при вас

Рокси, много е неприятно това със съня.
Марти , който сега ще направи 4 изкарва без да спи, но е като пребит.

Мартин е стрелец на 14 декември е .И наистина разликата с другите деца от неговата група е огромна.Това си е почти една година разлика.

Тъкмо щях да те питам как се справяте с обличането, защото при него е  , въобще не гледа
( мисли ) какво прави.

А за образованието браво на теб наистина  .Много е трудно  наистина с това недоспиване и умора да учиш и да звършиш.

Успех на братята и на теб

Ще те чакам да се включваш с новостите около вас.

Целувки на Маугли и Тарзан 

И аз намирам странна тази система със съня в детските заведения, особено за деца под 3 години, но това е масовата практика, както си казала, налага се да се примириш.

Но си е голямо облекчение това, да знаеш. Целодневно детско заведение, което ти дава възможност да започнеш някаква работа. И не е въпросът само до доходите, безспорно и това помага, но е най-вече свързано с интеграцията.

Много ценно е също, че имаш близки хора, на които можеш да разчиташ и с които да поддържаш нормални социални контакти

Успех! 
Изглежда имате всички предпоставки

Прочетох темата на един дъх и ми беше много интересно.
Имаш много хубави деца. Големи сладури са.
Бях много впечатлена от детската стая на Михаил. 
Ще се радвам да продължаваш да се включваш, когато можеш.

Да си запиша с малко смях от Йоан. Прегръща ме силно и ме гали по лицето "Ти си най-добрата ми приятелка!"  Гали ме по косата" Мамо, ти си като Рапунцел, колко си сладка!" Ръчка ме по корема" Оуу, колко си мекичка" Татко им не е по словоизлиянията и направо не знам от къде ги измисля. Ще има успех с жените.
Следобед имат нещо като занималня от 13 до 15:30 и всеки ден той ми разказва нещо за Кристина, която оговоря за тях това време. За Коледа и направихме картичка и й казвам, че Йоан много я харесва. Тя се смее и казва" Ами как, всеки ден спи у мен.  Наш Йоан, като няма легло,  щом му се приспи почва да й крещи " Гушни ме" на български и тя го взима. Аз се чудя защо Михаил е по-голям, а повече се уморява.

Оправен човекът.

Това да спиш в госпожата си е мекото на хляба! Ама и тя е понаучила чужди езици  Всичко е разбрала жената!
Вие как подготвите момчетата за заминаването? Лесно ли мина тяхната адаптация? Много ми е странно това, което писа за езиците в моята тема. Има ли други деца от друга националност в училището им?
Много ще се радвам, ако се включваш по-често.

По заявка на Али и Свекърва:
Преди време щях да пиша за Йоан в автобус. Поне 5-6 човека сутрин го поздравяват поименно и само него. Когато е в хубаво настроение го отбелязват, когато е в лошо са в бойна готовност за рокади на всевъзможни седалки и места. Обикновено неговата е тази до прозореца най-отзад. Ако случайно някой непознат е дръзнал да седне там, бива културно помолен да отстъпи от тези хора, съпроводено от категорични откази от моя страна, извинения и в крайна сметка злочестият човечец стига до извода, че е най-добре да стане, даже да се премести възможно най-далеч. През това време моето синче крещи, реве, заплашва, влачи се по земята, понякога ако го гушна и обясня има ефект, но рядко. Ако е чаровен и весел се усмихва, закача, прави комплименти, раздава целувки, вади храна от раницата си и я раздава. През това време Михаил често е седнал сам, през 2-3 реда, пътува напълно самостоятелно и културно, помни къде трябва да слезем. Разлика във възрастта 17 месеца. Разлика в поведение поне 36 месеца.
Миналото лято Йоан беше любопитен относно приликите и разликите при мъжете и жените. На ден поне 3-4 пъти констатираше как имам големи гърди и как ми липсват някои части... Нещо не беше много съгласен с моето обяснение и твърдо беше решил, че тая работа не бива да се остава така и по най-бързият начин и аз като батко му, и татко му, трябва да се сдобия с мъжко достойнство.  И така пътуваме ние в претъпкан автобус, той бесен на мен за нещо и се разправя на висок глас "Защо си толкова непослушнаааа....уаааа....какъв човек си ти....уаааааа......даже нямаш пи*ка" Ступор!!!! Йоан, как може да говориш така! Добре, че никой не те разбира! Жената до мен се смее. Естествено се оказа българка. Досега сме си близка, даже на кафе ходим заедно. 

   
Това не съм го чувала (поне това) досега в репертоара на Симеон. Сигурно не го счита за голям недостатък. 

Цитат на: Roxanne_ в 05.04.2017 23:35

"Защо си толкова непослушнаааа....уаааа....какъв човек си ти....уаааааа......даже нямаш пи*ка" Ступор!!!! Йоан, как може да говориш така! Добре, че никой не те разбира! Жената до мен се смее. Естествено се оказа българка. Досега сме си близка, даже на кафе ходим заедно. 

Какъв човек си ти без  пи....ка, а чове ли си въобще....

На мен ми е забавно отстрани, но на теб незнам
Тук ако се случи нещо подобно в автобус ще се включат всички в него да дават акъл ,кск да се гледа и възпитава дете.

Пиши по често,ако можеш.

И аз на "достойнство" не съм обиждана.
Рокси, хубаво, че имаме и по едно не толкова впечатляващо дете, и то първо
Кажи ти как си, докъде стигна с курсовете и езика? Подготвят ли нещо специално за празниците в училище?