И последно една снимка, на която горе-долу се вижда надписа, който правих.

Много сте хубави тримата (четиримата)! Да е здрав и щастлив Михаил, със закъснение, защото ние бяхме на море и съм пропуснала рождения му ден. Прекрасно е, че се чувстваш добре през втората бременност, предполагам не е съвсем лесно бременна и с мъничко дете. 

Мерси, Вили! Е, да разбира се си имам своите несгоди, като например, че съвсем не издържам на топло, уморявам се по-бързо и често разходката ни приключва преждевременно. Най-много ме мъчи това, че сме на 4 етаж без асансьор и мъкна 10 кг. нагоре по вити стълби и като допълниш и някоя чанта с дребни покупки от пазара се качвам като мравка. Но имайки предвид, че миналият път не можех да стана за 5 мин. без да ме заболи корема и да имам нужда да полегна, се стремя да съм доволна и благодарна. Предполагам, че трудно ще става тепърва с големия корем и най-вече, когато се роди малкото човече. Аз съм решила да не го давам на ясла, даже се шегувах преди, че ще гледам да забременея, когато дойде време да се връщам на работа, именно заради това, та то взе, че стана. Аз все се каня да те попитам ти Павел  даде ли го на ясла и дали се адаптира?
Моята етърва има дъщеричка на година и 8 месеца и друга на 2 месеца и се справя, та тя ми е светлия пример, в който се надявам и уповавам. Има само една малка подробност...нейните са момиченца. Второто не го знам какво е, но Михаил според майка ми, която е отгледала момиче бил страшно палав. Мен ми се вижда в последно време много послушен и й казвам, че е забравила и за всяко нещо си има възраст. Тя милата за 2 часа се чувства толкова изтощена, че постоянно ме съжалява и се тревожи. Аз съм му свикнала, но като заключа, че се се храни чудесно, спи и ака за мен това е дете, което не ти създава проблеми. Да, палав е и за части от секундата е способен да направи 5 бели, които го застрашават и трябва да си нащрек, но то кое дете на 1 година не е така?!

Ели, не го дадох Павел на ясла през пролетта, работих един месец само и то не за работодателя си, а за себе си, така че не прекъснах майчинството, а татко му затвори офиса през това време и беше в "бащинство" . Или ще го дам сега през септември и ще се върна на работа, или ще го оставя вкъщи до 2 г., като пак ще работя, гледайки го. То моите са едни сложни въртележки, план А, план Б . Затова се респектирам от жени, които съумяват да родят и гледат сами две дечица последователно. И то съвсем сериозно и искрено ми иде да кажа "браво". Срам, не срам, аз нито емоционално, нито професионално мога да го направя, пък от друга страна ми се иска още едно. Моята кума също е пример като този, който разказваш и като това, което ти предстои, само че и тя е с две момичета, като си ги е отглеждала вкъщи до 4 г. голямото и до 2 г. малкото. Сигурно и е било трудно, но тя е много спокоен човек, мисля, че да бъде спокоен при такива обстоятелства е най-важното и ще ти помогне да се справиш. И на моята майка Павел и се струва торпедо и макар че в тази възраст умората им идва в повече и вярвам, защото има опита от мен, от брат ми и от дългия си стаж на детска учителка. Но си права, че всяко дете прави малки пакости. Ти най-добре си познаваш Михаил и наистина основното е, че е здрав, храни се и спи нормално. Особено последното ми се струва на мен като недостижим лукс . Ще бъде страхотен батко на малкото човече, а ти прекрасна майка!

хихи, трябва да ги съберем тримката с Павел да се налудуват, не казвайте че момиченцата са кротки, моето зверче е доказателство. Наистина децата са различни, виждала съм толкова деца и изглеждат толкова спокойни, а моята няма спирачки, няма умора това дете

Честито прохождане Рокси, снимките са чудни, браво за приготовленията. Да ти кажа ако не беше споменала че крема се е разтопил, нямаше да разбера, тук ги топват в глазура и украсяват с фондан.

И при нас така се получи с гостите и да ти кажа аз не си го слагам на шапката, ама Тон много се разочарова, изобщо не очаквахме, винаги и всички са присъствали.

Ама колко се е източил малкия господин 79см, взел го е от татито, той е високичък като гледам от снимките. Браво че бременността сега ти е по лека, дано така и да продължава.
Гушки и цунки от нас

Момичета, това моето момче е много непослушно. Абсолютно не разбира думата "не", независимо как му е казана. Наложила съм му много малко забрани. Става дума за горещата фурна и например процепа на вратата, където може да си прищипе пръстчетата. Всичко друго съм се опитала да обезопася, за да не му се карам. Знам, че сигурно не ми прави напук, но така изглежда. Всякакъв тон пробвам, показвам как пари, той ми се смее и това е. Изглежда така, сякаш изобщо не мога да го респектирам за нищо. И не само аз, а и татко му. Другото за което много му се карам и то от месеци е, че иска да ми пипа очите. Прави го много грубо и направо ще направим беля. Обяснявам как не се пипат очите на хората, "плача" че ме боли, пипам му неговите да види хубаво ли е, даже веднъж го плеснах по ръчичката , че ми одра клепача...пак получавам само смях. Нормално ли е това за неговата възраст? Чета разни книги, но честно казано не мога да си отговоря съвсем. Повечето от типа "Изкуството да бъдеш родител" и "Децата и ние" са все за по-големи дечица.

Симона не спира при всяко "не" и също се смее. Абсолютно пердаши баща си по лицето и се смее, когато той се "разплаче" на нея и става още по-смешно.

И Павел е в същия период и представи си как реагирам, щом едно от първите неща, които научи беше, че мама казвала "не, не, не!" Стига и до още по-големи крайности като да си удря главата в таблата на леглото си. И всичко е, защото е забранено. И често го осъзнава, че е забранено, понеже преди да го направи (например да ми отвори кристалите за коса и да ги лиже) първо се обръща да ме погледна, ухилва се самодоволно и посяга към "забраненото". И аз обяснявам, измислям си какви ли не обяснения, но не помага. И Павел ходи да тряска вратичката на фурната, не бърка в очите, ама хапе и то лошо. И още по-голям проблем - лапа всичко от земята, за секунда се навежда и някой си хвърлил кроки на земята и вече му е в устата , да не говорим за пясък, камъни, трева, фасове и всичко, ама всичко. И аз не мога да намеря разрешение на ситуацията, че да му повлияя, говоря, карам се, понякога и го шляпам леко по ръката. Също си търся нещо за чете в тази възраст...и то какво стана, повече се наоплаквах, отколкото да и дам съвет .

По мой опит, точно в тази възраст обясненията не помагат. Просто не бива да се допуска да се случи нещо. Щом тръгне примерно към вратата, ти си веднага след него и казваш твърдо и строго НЕ и му отвличаш вниманието. Щом посегне към очите, хващаш здраво ръката му, казваш пак НЕ и започвате да правите нещо друго. Иначе те мислят, че това е игра и спасение няма. Стискайте зъби, периодът отминава....за да дойде друго отричане, което е много по- страшно Хубаво е да се четат книги, но май по- често те не са за нашите деца .

Аз малката я научих към година и половина да не лапа нищо от земята, че е мръсно и е за боклука. Сега на две започна да изхвърля и счупените солети - защото са "счупени" (това по логиката, че сме хвърляли счупена играчка ) Още ми е трудно да й обясня, че счупените солети пак стават за ядене и нищо им няма всъщност. Всъщност все още се случва да се полакоми за нещо от земята, но като цяло знае, че нещата, които са на земята не са за ядене и че ако храна падне на земята, трябва да се изхвърли.

Мисля, че в случая помогнаха повече обясненията - отколкото категоричното НЕ. Но всяко дете си е различно. Трябва просто да пробвате кое ще действа при вас. А за удряне, хапане и т.н. - обикновено първо й казваме, че не се прави така, а после й обясняваме и показваме как се прави (примерно, че се гали, целува и т.н.). И има ефект - така я научихме да не удря мацата и да не й дърпа опашката, а вместо това да я гали и гушка.

и нашата е в този период Рокси, но вече поне очите не бара, бяха на мода преди 2-3 месеца, сега обича да удря през лицето ама само като е ядосана ако не и даваме нещо.
Ние правим точно както свекърва е писала, твърдо НЕ, стиснем и ръката и пак НЕ, тя нацупи джуката и ако започне пак да удря, като удари и аз я шляпвам нея на мястото където тя мен удря или по ръчичката и сега виждам че вече се замисля преди да ме удари.
Не я шляпаме силно, аз съм много против биенето на децата, лекичко за да се усети за какво и викам НЕЕЕ и че ме боли.
Ако продължава я слагаме в ареста (кошарата) без играчки, там да се дере, веднъж само я качихме в нейната стая, защото не спря да пищи, а вече главата ми пищеше
Аз като се правя че плача и на мен ми се хили, та това освен да и оправи настроението и да ме шляпа защото и се смее, не е начина.
Иска се търпение

Благодаря за споделения опит. Успокоих се, че не само моето дете е садистче , явно им е някакъв период. Това с разсейването действа и явно ще чакам по-нататък да разбира повече, за да имат ефект обясненията. Иначе той явно си е по-грубичък като момченце, защото аз го уча да гали нежно, но той в отговор ме пошляпва. Така гали и кончето играчка и братовчедка си, която е на година и половина. Виждам, че се радва, не е агресиран, но самите му движения са много недодялани. Ще работим върху това. Иначе аз търпение имам предостатъчно, задоя телец съм и мога да бъда дразнещо постоянна и непоклатима.
Вили, това за яденето от земята е много гадно, направо бих казала ужасно, но аз даже не му казвам не. Просто бдя като орлица и като се насочи казвам "мръсно, не се пипа/яде" и го махам. Въоръжила съм се с кърпички, вода и антибактериален спрей и го оставям да пипа почти всичко. Незнам дали съм права, може в очите на хората около мен да не съм добре, защото често други му правят забележка. Той много обича котки и днес едно улично коте дойде при него и той го погали. Беше на седмото небе. Зачудих се дали да му дам, но нашата домашна котка у баба му и дядо му бяга и никога не може да я погали.

Значи Павел като скочи върху мен и всеки път си мисля за теб и се чудя, ако съм бременна как ще приключат тия схватки, защото той буквално изневиделица ми се хвърля и се бори с мен като за златен олимпийски медал. За галенето на котка - днес гали една котка и първия път също го направи малко недодялано, но след като му казах да е по-леко - повтори съвсем внимателно. Мен не ме шляпа по лицето, но бабите си ги шлапя. Прави ми впечатление обаче, че засега с другите деца на площадката е сравнително внимателен - не напада, не бута, не дърпа и не бърка в очи. И не скубе, но пък ми прави прически. А за лапането от земята е чак гадно. На мен се е метнал, аз лижех стъклата на автобусите, лапах камъни и пера от птици. Освен това ходи да си иска от хората храна. Вчера една жена му даде буквално последното си залъче геврек. Аз, признавам си съм малко гнуслива и не бих му го дала, но жената ме гледа, той ме гледа, стана ми неудобно, все пак е жест и му отчупих малко. Друг път бонбон, друг път царевица на пара. Не знам какво да го правя с лапането, но иначе и аз му давам да пипа много неща, пък и той да не ме пита - седне си на земята или вземе да лази по паважа за мой ужас. Аз съм стрелец и за мен спокойствието не е присъщо. Все някога ще го израстат

Честито прохождане и на вас!  Пожелавам на Михаил все смело да крачи напред. 
Снимките от рождения ден са страхотни, много сте хубави.  Много оригинална тема си измислила, браво на теб и всичко е приготвено с много любов, личи си. А най-важното, че е паднала веселба. 

За забраните ние сме по същия начин, даже и аз бях писала предния път за това, че като й кажа Не със строг тон, тя се смее. Сега промених малко самия тон, на доста по-строг и по-рязко я махам от това, което прави и сега вече само като кажа Не и бяга от местопрестъпението с пълна сила, знае много добре, че прави нещо нередно.  Също обичаше да бърка с пръстче в очите и устата, даже на една детска площадка се опита да бръкне в окото на едно дете, но вече поотмина този период и много рядко се сеща да ми бърка в очите. И както Павел на La_Fleur голямо борене пада и при нас, изведнъж се хвърля върху мен с цяла тежест без да очаквам и редовно ме удря с глава доста силно. Интересно, че аз изохквам от болка чак, а тя нищо - смее се. Даже сега както пиша, тя ме ухапа силно за крака и се смее. Детска му работа. Ще мине и това, друго ще дойде.  Явно е период. За лапането на неща от пода, не й давам и също я уча, че не се прави така.

Как сте Рокси, Направихте ли прощапулника на Михаил?