Айде, да пиша, щом има желаещи да ни четат.

Общо взето сме добре, има добри дни, има някои не чак толкова добри дни. Михаил го тръшна бебешкия пубертет и на моменти просто не се издържа. Разбира се на абсолютно всяко нещо ми казва "не" и за някакви абсолютни глупости се опитва да се налага, като да не му обличам дрехи за вкъщи, а да е по пижама или да ядем бисквитата на точно определено място в апартамента или света ще свърши. Всичко това е съпроводено много често с истеричен рев или някакво страшно дразнително хленчене на висок глас.

Като цяло съм подготвена, че ще е така известно време и се стремя да съм хладнокръвно спокойна, разсейваща го и утешаваща, но и аз съм човек.
Иначе във всяко едно отношение напредва с бързи темпове, страшно е сръчен, всякакви пъзели и тем подобни, съобразени с възрастта му разбира се ги прави за секунди. Тича, скача, катери се. Доста говори. Отскоро кратки изречения. От типа "мама дойди хола" Мамо, ела в хола. Тати, дай дай дула. Тате, дай вода.
Йоан е ангелче. Засега е нереално кротък и все се страхувам и той да не стане като батко си

Заспива сам, смее си се на ръцете с часове и не се и сеща за мен, освен ако не огладнее. Като ме види разцъфва от щастие. На моменти се стряска от Михаил и почва да пищи и гледа с ужас. Единствено ме изморява, че в последно време нощем се буди през 3 часа да яде. Надявам се да е период.
Аз се справям някак, за сметка на домакинстването. Почти не готвя, майка ми ни носи или правя някакви аламинути.
Поздрави!
Принцес, много се радвам за вас, че така леко махнахте нощното кърмене. Все се каня да ти пиша.