Ето ме и с обещания разказ. Момчета ми тръгна първият ден с голямо желание. Не плака. С гордост носеше цветята за госпожите и влезе само леко смутен, но без да плаче. Ние с него предварително се бяхме уговорили, че първата седмица ще го взимам на обяд и няма да спи там. Наобяд като отидох и всички вкупом ревяха миличките, но аз разбира се веднага откроих на моето "гардже" плача. Излезе и ми каза"Мамо, аз малко плаках, понеже другите деца и те плачеха" И така после беше весел и на всички казваше, че в градината било много хубаво. Аз си го знам, че е дипломатичен и само така говори и очаквано днес сутринта още от вратата започне да плаче. "Мамо, искам ти да ме гледаш." "Ти къде ще бъдеш? Искам да дойдеш и ти. Не искам да съм сам." "Годпожите са лоши, там ми е скучно, не ми дават да акам, са ям, да си играя, има и чудовища." По пътя, градината ми е на около 10 мин. ми се наложи да тикам триколка с една ръка по разбитите пловдивски тротоари (с Йоан на нея, мрънкащ) и да нося 15 килограмово, ревящо, опитващо се да се отскубне и да се върне само вкъщи дете.
Очаквано тежко е всичко. Болката на повечето майки, които са минали по този път им е ясна. Ходих да го шпионирам през оградата и като го зърна подскачам като влюбена 13 годишна девойка.
Предполагам, че ще става по-добре. Трябва да съм твърда и да не се оставям да усеща моето притеснение и тъга.

Силни прегръдки за теб Той ще свикне и ще ходи скоро с желание. За теб не съм сигурна. Ако си като мен, сърцето ти ще е свито по особен начин от сега нататък, че детето ти трябва да се справя самО с някои неща. Какво да се прави, растат, но винаги си остават част от нас .

Ох, тежко ще е! Аз затова отложих яслата поне с месец. Май самата аз не съм готова за тази стъпка, а оттам няма как да си подготвя и детето. Само разликата при яслата и градината е, че децата в градината са малко по-големки и повече им щрака акълът, та оправдания да иска човек.
Кажи Йоан ще го пускаш ли на ясла или и него ще го гледаш до 3 г? Какво отговаряш на въпроса "Къде ще бъдеш?". Нищо не каза ти дали плака

Оф Ели, моето дете пък ходи с огромно желание, ако има как да я оставям по цял ден, няма да се присети дори че има родители. Ето днес цял ден е крива, качи се горе сама и вече 30 мин си реве (питам я за какво плаче и тя ми вика "че не знае"), а цял ден квичеше и пищеше, главата не е спряла да ме боли и кънти, изглежда че от вчера е в някакъв страшен период пак, ама вчера по се търпеше като че ли....
Надявам се по бързо да се адаптира Михаил, целувки и на двамката

Благодаря Ви, момичета, че писахте.
Али, за яслата е още по-гадно. За съжаление най-вероятно Йоан ще ходи на ясла от март или април. На градината поне се успокояваш, че са големи и имат нужда да играят с връстниците си. Тези малки 2 годишни пиленца хич не ни се дават, ама няма как. Не съм проронила нито една сълза, стискам се заради Йоан, за да не ме гледа тъжна, че и без това страда за батко си. Постоянно го търси.
Фиби, това трябва да те радва, че и е хубаво там. За периодите, какво да правим. Имат си ги, особено нашите чувствителни раци.
Вчера Михаил остана да спи там и като го взех следобед излезе с усмивка. Почти нищо не ми разказва, а от малкото по-скоро ми се струва, че си измисля. Днес плака само, когато влезе на вратата и даже ми помаха за довиждане през сълзи.
Сега да Ви споделя колко ме дразни това, че не ти дават почти никаква информация. Сутрин ти го грабват, следобед ти го хвърлят. Само, че бил заспал без проблем и не плакал. Ми кажете ми храни ли се, играе ли си, с какво сте се занимавали. Много ме е яд. Бях ги помолила да не му казват Мишо, а Михаил, той ми каза, че му казвали Мишо.
Едната госпожа ми направи много хубаво впечатление, че беше забелязала, че е влязъл с негова кола и бил си я търсил. Тя му е отделила и ни я върнаха. Те вътре имат поне 50 подобни колички, което значи, че им обръщат внимание.
За Йоан щях да ви разказвам, но сега градината ми е на дневен ред.
Една снимка поне.

Рокси, адаптацията е неизбежна, ама ти знаеш това. Аз плачех като излизах от градината, но нямаше заради кой да се държа. При теб съвсем се отежнява положението. Но и това ще мине. Най-важното е да боледува рядко, по възможност! Децата свикват бързо, ние сме по-шашнати. Само болестите да са малко..
За даването на информация - хем те разбирам, защото и аз бях така, хем пък съм си мислила и друго: Тия ми ти 2 госпожи кое по-напред да гледат, да приемат и да утешат. Трудна мисия! Особено пък в първа група. Тогава почти цялата година има плачещи деца, особено сутрин. Картинката е потресаваща, попадала съм на такива моменти, когато съм можела аз да я заведа. Та, жените и тях донякъде ги разбирам, че трудно смогват да отделят минути на всеки разтревожен родител по отделно. Затова, имам си подготвени въпроси, които изстрелвам телеграфно - спа ли, хапна ли, някакви проблеми. Вие имате ли дъска, закачена в съблекалнята, където да изкарват заниманията, рисунките? При нас има и става ясно какви стихчета учат, дали са имали математика, български или нещо друго. Обаче имай предвид че при нас първия месец поне нямаше никакви целенасочени занимания -те са нови, първа група. Целта от началото е да ги успокоят, да ги запознаят един с друг. По-елементарните неща. Няма как да ги обединят в занимания, ако са тревожни и тъгуват за мама все още. По-късно ще има занимания. Ще купите и учебни тетрадки и разни такива. При нас това стана след октомври.
И накрая, първата година ще се чудиш какво що става в градината. Във втора група вече ще е достатъчно голям и ще отговаря, ако обича да споделя. Моята щерка е от по-пестящите разказите си за градината. Ако е на кеф, ми казва какво е яла, кое ядене й е харесало, с кой е играла и дали е спала. Ама ако реши,че не й се споделя, е като стена
Всичко ще се нареди!

Йоан като е на преден план изглежда да върви по- едър от брат си. Големи са симпатяги и двамата .

Sunray, благодаря за успокоителните думи. Може да пиша рядко, но ти винаги си се отзовавала на питанията ми.
Мира  , много е дребен Йоан. Михаил върви слаб и висок, а Йоан е миньонче горкото. В момента е 80 см. и 10 кг. Батко му толкова беше на година. Да е здрав, пък се надявам нататък да дръпне.
Иначе е огън. Взима ми здравето. Ако той ми беше първото, не знам бих ли искала второ. Постоянно ми е в ръцете, като се опита някой да го вземе, да ме отмени реве до засиняване. Не можеш да го разсееш и баламосаш. Инат, панта, безумно смел и безразсъден, голям чаровник. Любимец е на половината пенсионери в квартала, той не пропуска да каже  Здрасти на всички, после Чао. Много говори, вече повтаря почти всичко и прави изречение от 2-3 думи. Казва "Батее" с огромна любов и възхита.

Казвам на Йоан на мама бебето. Михаил "Мамо,  Йоанчо нали е вече голям и не е бебе?!" Да! Аз се бъркам и така му казвам, маме.
Михаил мисли..."Според мен е старо бебе."
От месец насам Михаил е твърдо убеден,  че като порасне ще се ожени за мен, въпреки нашите обяснения, че не може. По едно време Йоан слуша,  идва при мен и ме гушка и целува. Аз питам Михаил какво ще стане ако брат му също каже така. "Ами и двамата ще се оженим за теб!"

Ами не може да се ожениш за двамата, противозаконно е
Михаил свикна ли с басейна и градината? Там не си ли е харесал някое момиченце?

По заявка на нашата мила svekarva се престрашавам да ви позанимая още малко с нас.
От края на юли цялото семейство живеем във Валенсия. Бях ви писала преди време, че мъжът ми много иска да се преместим при неговия брат и след 2 годишно настояване, аз реших, че е по-добре да опитаме, отколкото да го спирам и да съжаляваме после. Наистина сега е по-лесно, докато малките хуни са на такава възраст.
Ако трябва да пиша за мен, ще започна, че много неща ми липсват, особено близките, но ми харесва - градът, климатът, хората и не на последно място училището на децата. Тук за мой огромен ужас тръгват на 3 заедно с другите големи деца до 12 години. Сградата си е училище, с голям двор, на който тичат и големите, почти няма играчки, няма малки тоалетни, мивки и няма легла. Децата не спят. Вярвайте ми ако не трябваше да се социализират и да учат език, сигурно щях да ги пусна чак на 6, когато става задължително. За мое огромно учудване на тях им хареса много. Отношението към тях е като към голям човек, гласува им се голямо доверие да се справят сами. За разлика от България, където децата се връщаха често с прекрасно направени апликации или рисунки, в които вероятно са гледали колко хубаво го прави госпожата, тук се връщат с доста грозновати, но правени от тях неща. Имат много материали, имат учебници за 260 евро...заболя ме сърцето. С езика сме още зле. Михаил като е по-голям (4) ме пита за думички, но ми се струва, че разбира малко. Това го притеснява на моменти. Той си е малко срамежлив. Госпожата, на която говорят на малко име и ги прегръща постоянно, веднага го похвали, че е много интелигентен. Честно казано си казах, да бе, ти пък как разбра, но още от втората седмица го чух да брои до 20 и се е научил да си пише името. Изглежда ми, че е изпълнителен и с желание да учи, което ме обнадеждава, че скоро ще може да общува с децата. Иначе сега ми казва, че те не искали. Беше ме питал, как е "Искаш ли да играем" на испански. Иначе е много любознателен, влюбен е във влаковете и най-вече високоскоростните "влакове стрели", научил е наизуст една енциклопедия, гледа научно-популярни филми за тях...не е лесно да си мъжка майка.
Йоан...за него винаги се притеснявам по-малко. Просто е адаптивен, отворен, много печен и готин. Още в БГ нямах никакви проблеми с яслата, ходеше с желание, беше любимец. Сега е най-малкият в класа, ще стане на 3 през декември, освен това е много дребен, но е толкова безразсъдно смел, весел и агресивен на моменти, че никой не смее да го закача. Неговата госпожа също е доволна, казва, че е деен, креативен, самостоятелен и леко войнствен.  Много говорим за това и работим в посока да не удря, надявам се, че ще се промени като порасне още малко. Онзи ден в парка, на детската площадка има багерче в пясъка, направено е за по-големи деца, иска се сила и височина, за да можеш да управляваш лопатата. Йоан седна и разбира се не може да направи нищо, при което едни 5-6 годишни момченца се опитват деликатно да го отместят. Добре, ама това малкото като злобен пинчер слиза и ги напада с юмруци и злобно стиснати зъби и пак се качва. Те опитаха няколко пъти, но решиха, че не си заслужава. След 5 минути го махнах, за да се качат децата.
Това се сещам засега. Благодаря на проявилите интерес. Ще се опитам да кача снимка.

Най-накрая се оправих със снимките. 

IMG]http://media.snimka.bg/s1/5597/037438441-big.jpg?r=0

Roxanne_, много е интересно всичко, което разказваш.

Преди като писа в друга тема, че сте се преместили във Валенсия, останах с впечатлението, че се местите от един град в Испания, в друг, а вие сте били  "братя по оръжие".

Ти как се чувстваш? Какви са твоите планове?


П.П За езика въобще не го мисли щом ходят на училище, ще имат невероятен напредък много скоро.
Симеон първата година също имаше проблем с общуването с деца заради езиковата бариера, но всичко отмина и сега е в свои води.

Леле, прекрасни са.И двамата са много пораснали.Йоан наистина има вид на малко дяволче, а Михаил е прелест  .

Браво на децата, аз останах с впечатление, че отдавна сте се преместили, а то е от скоро.

Цитат на: Marri в 05.11.2016 17:40

Ти как се чувстваш? Какви са твоите планове?

И аз това щях да те питам.Бъркам ли или когато се раждаха младежите ти учеше ?

Знаеш ли, че и Марти е роден през декември, но е обратното на Йоан-свит, притеснителен,без капка агресия, сам не се оправя в разни ситуации.
Така че по добре си е така.

А ти знаеш ли езика ?

Михаил си е още Маугли, даже по- красив Това ли момченце държах в ръце да гледа колите?
Малкият е абсолютен чаровник По погледчето му личи, че няма пет- четири при него
Хубаво е двамата братя да са близко един до друг . Заедно ли работят?
Ти имаш ли си познати вече?
Аз пак тръгнах с въпросите Ама толкова ви се радвам, че пак ви виждам и толкова неща имам да питам