Не знам кое е по-неприятно- открита конфронтация или леки, уж доброжелателни

подмятания. От сорта "Аз не си налагам мнението на никого,НО смятам..." или "Аз само казвам,а който иска да се съобразява" или "Аз не искам никого да обидя,НО..." И лекички такива жегвания от време на време. Е как после да отчиташ иначе добрите постъпки,когато се появяват и подобни. Знам, че малко общо звучи,ама ако тръгна да давам примери,ще стане много дълго.
И после слушам упреци от милото,как майка му се разстроила заради еди-коя си моя постъпка /думи/мнение и т.н. И тя е адддскии добрия човек, пък аз съм леле, каква лоша!
Само един пример- преди изобщо да стане дума за сватба, майка му се била разстроила при техен разговор насаме, защото според нея аз никога нямало да й кажа "майко"!!! Е така ли трябва да настройва милото преди изобщо да има за какво!И като се почне с тия разстройваници...

И обяснявала на майка ми, как милото откакто е с мен, се бил отдалечил от семейството си!!!!Това на годежа ни!Да не кажа колко пъти слушах, че откакто е с мен, станал по-изнервен

А знаете ли какви бяха първите й думи, когато отидох у тях, след като предната вечер им бяхме съобщили по телефона, че сме се сгодили? "Искам когато има обида между нас да си казваме!". А нещо за бъдещия ни съвместен живот да има да се казва в такъв случай,а?

Друга реплика, придружена от разстройване: "Ох, като казахте,че чак март сте насрочили датата, ме жегна лошо предчувствие!Не знам защо!" Да не говорим колко време чакаха, за да почерпят колегите си! И няколко пъти каза "Ние още не сме ги черпили." И някакви такива опасения ми се навираха в лицето по лекичък начин.
Абе изобщооо...не ми се говори направо. Щото отстрани сигурно звучи дребнаво,но просто това са неща,които се натрупват и се редуват с по-неприятни реплики даже./като "Ти, госпожице, мълчи!"

/
И въпреки всичко ще повторя, че на моменти наистина е много добра към мен, но понякога се опитва да ми наложи възгледите си за жената и семейството, и като вижда,че не става, ме критикува пред милото.
