знаете ли, момичета, един мой познат веднъж ми каза: " Не се занимавай с глупаци - ще те свалят на тяхното ниво и ще те бият на собствен терен!" Наистина тази мисъл е мноооого вярна  Бъдете над тези неща. Ако половинките ви ви обичат, уважават и застават зад гърба ви във всяка една ситуация(в което не се съмнявам  ), значи не трябва да ви пука кой какво ви говори, дори ако става въпрос за родителите му. Аз за свекито съм казала, че нямам сериозни оплаквания, даже си я харесвам доста. Свекърът обаче вече не го отразявам като започне да се държи  . В началото много се ядосвах и се тормозех, но видях, че "файда никаква"  и вече съм перде на тая тема 

опитвам се да не им обръщам внимание, но те като им кажем, че нещо сме решили, все не е така добер, все дават други нареждания, нямам сили да се разправям с тях - предавам се и каквото ще да става.
аз ще си организирам сама и ако трябва ще си платя сама 

Цитат на: ivaiva в 28.05.2007 15:19

опитвам се да не им обръщам внимание, но те като им кажем, че нещо сме решили, все не е така добер, все дават други нареждания, нямам сили да се разправям с тях - предавам се и каквото ще да става.
аз ще си организирам сама и ако трябва ще си платя сама 

Това сякаш аз съм го казала. И аз съм на ръба на отчаянието, макар да сме още в началото и основните сблъсъци тепърва предстоят. Ако душито не ме подкрепи (а той досега за съжаление не го прави  ) мисля че ще премина през нервна криза в скоро време. По едно време бях готова да си помисля, че се е случило чудо със свекърва ми и че все пак има светлинка в края на тунела, но уви... тази светлинка се оказа като самотен слънчев лъч на фона на безкрайно облачно небе. Но щом искат война ще им дам война. Дори в момента да четат не ми пука, защото ми омръзна все аз да се съобразявам, да си трая и да бъда учтива. Хората са казали:"Каквото повикало такова се обадило"-щом те искат да ми говорят с лошия тон, то и аз ще спра да съм любезна!

да мила и аз така разсъждавам, ама си прав, че не знам дори в един момент мъжете ни да ни подкрепят след време може нещата да се обърнат, това са техни родители.
аз искам той да се разбере с тях ама те ни се водят, ни се карат.
ако има кажа избрали сме ресторант - а, не не не тоя, друг да пробвамя, да ама вече няма време
избрала съм рокля - ааа, не не ще идеш еди къде си те ще ти кажат каква, все едно няма аз да я облека
избрала съм обувки - ааа, аз ще ти кажа от къде да ги купиш
избрали сме торта  -  ааа, не аз имам приятелка в еди коя си сладкарница те ще я направят
направихме списък еди колко си дущи - ааа, не може ли по-малка сватба

е писна ми вече

Ох и при нас е така. Каквото и да предложим, то не можело да стане или не се правело така както ние искаме. Все те са големите експерти по всичко, а пък ние все едно сме на 5 годинки дечица и хабер си нямаме от света. УЖАС! И това което ме дразни най-много е че уж все казват че това е нашия ден и трябва да стане както ние го искаме, а пък правят точно обратното. Хем така, хем инак!!! Все те да си наложат мнението, все те да определят нещата! Лошото е че дори се осмеляват да организират и да предприемат неща без изобщо да са се допитали до нас!  Просто прекаляват! 

аз поне този проблем нямам, ако за нещо не им се обадим изобщо няма и да попитат не им пука въобще

Ох момичета,това сигурно е страшно гадно!!!Според мен трябва да настоявате вашите половинки да ви защитават,та дори и да не сте прави за момента!!!Ние с моето момче преди известно време проведохме сериозен разговор на тази тема и решихме,че щом ще ставаме семейство трябва винаги да се държим един за друг!!!!И дори и да не сме съгласни с мнението на другия нещата ще си ги изясняваме помежду си насаме!!!Изрично съм подчертала,че това се отнася и за майка му!!!

desislavka не знам дали ще ми повярваш ако ти кажа че поне 10 пъти сме провеждали много сериозни разговори по тази тема, но ефект никакъв. Все едно си говоря с транзистора. Положението е повече от отчайващо...  Слава Богу че живеем далеч от тях, че иначе как щях да оцелея направо не знам! 

аз съм в подобна ситуация,
уж е все на моя страна и ме подкрепя, ама те като му се развикат за нещо /например, защо това, а не онова/ и той ми се сърди, защо сме им го казали по телефона, защо не сме отидели до тях да говорим. все едо са графа и графинята и аз трябва все да ходя нещо да им се обяснявам като че правя някакво престъпление.
те не се интересуват не се обаждат и не питат, а после и за кое как сме ги уведомили

А да и за въпроса с уведомяването. Все се оплакват че не сме ги информирали достатъчно и го използват като оправдание за да си предприемат някакви техни неща. Последния път ни заявиха, че били предприемали разни неща без да ги молим, защото ние нищо не сме споделяли, а ние всичко което ни хрумне като идея първо на тях казваме. Просто не е честно!

Цитат на: prin4ipessa в 28.05.2007 16:14

А да и за въпроса с уведомяването. Все се оплакват че не сме ги информирали достатъчно и го използват като оправдание за да си предприемат някакви техни неща. Последния път ни заявиха, че били предприемали разни неща без да ги молим, защото ние нищо не сме споделяли, а ние всичко което ни хрумне като идея пурво на тях казваме. Просто не е честно!

аз и на майкини и на родителите на милото им казах, че искам сама да си организирам сватбата и не искам никой да ми се меси, свекървата знае всичко и майкини също, но аз ги уведомявам винаги !!! свекървата ми помага, когато я помоля винаги е насреща, но без да ме попита или без удобрения не прави нищо ! тя си е казала, че това си е нашия ден и иска да сме щастливи !!!! и така тропнете с крак и си им го кажете, ако не искат синовете им да са щастливи нека продължават ! 

Наистина много неприятно!!!Искрено съжалявам момичета,че трябва подобни неща да ви тормозят по време на такова приятно нещо като приготовленията за сватбата!!! Все пак ще ви дам един приятелски съвет-спазвайте добрия тон и показвайте някакво уважение,защото ако отношенията ви се превърнат във война ще се наложи вашият любим да си избере страна!!!

desislavka, от това най-много ме е страх за това правя мили очи и гледам да не влизам в конфликт, ама понякога не се издържа

ели, благодаря за куража

Да, точно това е неприятният момент в такава ситуация! Че той попада между чука и наковалнята! Но има един момент в който вече се чувствам толкова пренебрегната и унизена от държанието им, че просто не мога да си трая и да загубя всяка капка достойнство в името на добрия тон. Надявам се той да оцени това, че аз винаги ще бъда възприемана като чуждата и е кавалерско да се застъпи за мен.

Цитат на: desislavka в 28.05.2007 16:19

Наистина много неприятно!!!Искрено съжалявам момичета,че трябва подобни неща да ви тормозят по време на такова приятно нещо като приготовленията за сватбата!!! Все пак ще ви дам един приятелски съвет-спазвайте добрия тон и показвайте някакво уважение,защото ако отношенията ви се превърнат във война ще се наложи вашият любим да си избере страна!!!

то ако любимия вижда, че ние се ядосваме на майка му и баща му, пак ще се чуства между чука и наковалника и пак малко или много ще трябва да вземе страна! ние по някой път сме така, но това не означава че искам да се скарат и изцяло да е на моя страна !!! просто може да поговори с тях че си е нашия ден и всичко си го правим ние - младоженците така както на нас ни харесва !!!