Десиславка, аз не съм в твоето положение, но мисля, че напълно те разбирам,мила! И на мен ще ми е тежко точно това- една жена трябва да си бъде господарка на собствен дом! Да може да си внесе нейния си уют, стил, виждане. Да може да разполага с времето си и със собствено пространство. Колкото и да са мили родителите-независимо твоите или неговите-за мен е същото- семейството има нужда от самостоятелност.
Не знам какво е вашето положение, не си спомням ако си писала, затова ме извини- така ли ще са нещата, мислите ли за собствен апартамент и т.н., но ти пожелавам по-скоро,отколкото очакваш, да имате свое кътче. А дотогава- опитайте се през уикенда от време на време да бягате някъде на хижичка 
Хич не съм привърженичка на представите за "Голямото италианско семейство", а това е една от основните представи на свеки.  Ама се надявам да посвикне, че родителите са си родители, а младото семейство си е ОТДЕЛНО семейство.
Мила Клео, а за твоето свеки ще се въздържа, за да не си развалите мнението за моето възпитание      Само, Миличка, не я мисли точно нея точно сега. Мисли си за сватбата, после ще се разправяш с нея.

desislavka мила това все едно аз съм го написала- ситуацията при мен беше абсолютно същата до последната дума която си написала Много добре те разбирам, наистина си права и както каза един приятел "на жената и трябва собствено местенце, собствен дом" за да се грижи за него. Трябва да ти кажа че откакто преди 3м. се изнесохме се чувствам по съвсем различен начин. Даже и милото беше изненадан колко съм била различна сега, как съм си гледала къщата и всичко останало- и той също беше доста приятно изненадан. Сладка пожелавам ти в най- скоро време да намерите възможност и да се отделите, да си имате собствен дом само за вас
Мила ми kleo_20 недей да се занимаваш със свеки точно сега когато ти е най- напрегнато и те чака сватба Разбирам те и аз съм същата чувствителна и все гледам да не засегна някой и се извинявам даже когато знам, че не трабва да го правя  Гледай си сватбата и мъжа, а свеки я остави за по- нататък- ако искаш поговори с твоето мило затова и че ти е станало много неприятно Той ще те разбере и сигурно ще поговори с нея по въпроса 

avva_stz ,благодаря ти за разбирането!!! Имам нужда от време на време да споделя тези неща с някой и да получа малко разбиране по въпроса!!!Иначе положението е това,че ние сега започваме да си строим къща и живот и здраве след известно време ще си имаме своето кътче....но дотогава!!! Не искам да ви прозвуча като някаква лигла,но положението е следното...ние живеем точно като италианско семейство!В голяма къща сме,на единия етаж живее свекърва ми,а на другия сме ние с моето мило и брат му,етарва ми и малкото им синче!!!От този етаж обаче ние с милото си имаме само една стая и така се получава,че всеки си има кухня,хол спалня и т.н , а само ние с моето мило си имаме лично наша само една стая!!!Не че нещо,но.... Свекърва ми постоянно ми казва,че целия неин етаж е и наш и мога да правя и ползвам каквото си искам,но все пак тези неща не са мои,не са подредени както искам и т.нЕто това е ...Надявам се нещата покрай къщата да се развиват по-бързо и всичко да е ок,за да може всеки да има своя си собствен дом!!!

veselyshko ,много ти благодаря!!!Много си мила!!! Надявам се всичко да се уреди колкото е възможно по-бързо и успешно, и пожелавам на всички да имат възможността да живеят самички и да градят своя собствен дом,без свекърви и др роднини!!!

Деси в много отношения положението във нашето и вашето семейство са еднакви !!! аз също не мога да кажа нищо лошо за моята свекърва !!!! готви ни , глади ни , чисти ни !!! аз помагам в събота и неделя с каквото мога и през седмицата когато се върна от работа или сготвя или и помагам, после вдигам масата мия чинии !!! но се чуствам задължена да го правя и вместо като се прибера от работа да имам малко спокойствие от напрегнатия и динамичен ден, аз продължавам !!! а като сме си двамата с милото винаги правим друго или ще си вземем храна за вкъщи и  заедно ще сготвим, но преди това ще си полежим малко да си починем и т.н. !!! наистина си го няма личното пространство, още по-малко че ние сме 4 стаен апартамент !!!! чакам ли чакам да ни стане апартамента готов и ще правя каквото си искам !!!!

Клео първо аз да те питам след като ти и се извини , тя извини ли ти се, че и говориш зад гърба !!! какви са тези неща, не искам да те настройвам но много мразя някой да говори зад гърба ми и още по-малко с заядлив тон !!!! не е права !!!! но не се ядосвай преди сватбата !!!!  

ами тя ме гледаше като  утепана не предположи че съм я чула и още по-малко е очаквала да и кажа нещо!!!особено да и се извиня за нещо за което просто не съм виновна милото каза че и двете сме шматки и не се съобразяваме какво говорим

Цитат на: kleo_20 в 10.10.2007 13:27

ами тя ме гледаше като  утепана не предположи че съм я чула и още по-малко е очаквала да и кажа нещо!!!особено да и се извиня за нещо за което просто не съм виновна милото каза че и двете сме шматки и не се съобразяваме какво говорим

а милото ти би трябвало да те защити, дано да го е направил, тъй като си била на работа предстои ви сватба и в този момент изобщо не ти е било до прозорците !!!!! но наистина ако бях чула аз такива неща просто щях да се намеся !!! моята свеки един се опита да ми намекне как преди 20 г. работела по цял ден и винаги било чисто и спретнато и сготвено вкъщи !!!! и аз просто я одрязах, че това е било преди 20 г., сега има повече стрес и т.н., а тя е маничка на тема чистота всеки ден пуска прахосмукачка !!!! направо съм се видяла в чудо с нейната мания

Ох, ами като сме тръгнали да се оплакваме, да се оплача и аз. Преди около месец много се бях депресирала от държанието на новото си семейство. Направо съжалявах, че въобще се ожених и не исках нито за сватба, нито за спомени от сватбата да мисля. Сватбата ми се струваше най-голямата грешка, която съм правила в живота си. И най-много ме болеше,че душито въобще не обръщаше внимание на състоянието ми и не предприемаше нищо по въпроса, но няма да навлизам в подробности, защото вече споделих в моята сватбена тема и не искам пак да ви тормозя със същото (пък и не искам да си спомням за този период). Когато се прибрахме в Германия имаше една мнооого дълга нощ, в която с душито много се карахме и плакахме, но в крайна сметка му изясних болката и огорчението си в прав текст и му казах, че очаквам от него да ме защити и то в най-скоро време. Той обеща, че ще поговори с родителите си и ще се застъпи за мен, защото вижда как страдам и каза че уж и него го боли от създалата се ситуация, но от тогава нищо още не е предприел. Момичета...не знам какво да правя...колкото и да си повтарям, че той просто няма време и затова още нищо не е направил, нещо не спира да ме гнети и човърка отвътре. Започва да ме обзема ужасно чувство на страх - страх, че мъжа ми никога няма да ме защити и да се застъпи за мен! Не искам да повдигам тази болна тематика всеки ден вкъщи, но имам чувството, че ако не го правя, той съвсем ще забрави какво ми е обещал. Когато не се караме на тази тема сякаш той се успокоява и решава, че нещата са отминали, но не е така. Колкото повече време минава, толкова повече ми се натрупват негативни мисли в съзнанието и имам чувството, че ще се превърна в бомба със закъснител. Имам чувството, че колкото повече той се бави, толкова повече се настройвам срещу семейството му и дори срещу самия него. Аз ли полудявам, какво става не знам. В главата ми се въртят едни страхове и мисли, които ме е страх дори сама пред себе си да изрека на глас. Защо е толкова безотговорен?! И защо оставя на проклетото си семейство да вгорчи така неукрепналото наше семейство?! 

Това все едно аз съм го написала...същата ситуация, но съвсем малко героите са променени..както и да е. И при нас развите няма...а както казва Бени настройването всеки ден май става все повече и повече...опитах, говорих, тръшках се, плаках...ефекта е НИКАКЪВ!!!ШАХ и МАТ...вече наистина незнам какво да направяяяяяяяяяяяяяяяя

Ох, Албенка, и твоята история си я спомням, слънчице Направо... надявах се да са поотминали нещата 
Защо така задълбаваш сега в минали истории  Сигурно защото ти е гадно,ама..нали сега сте си двамката далече, не ги мисли тези неща. Нали си му казала как се чувстваш, не го тормози сега "Защити ме, защити ме, сега, веднага, на секундата." Остави го той да си намери времето и начина да поговори с техните, за да не ставаш истерична в неговите очи. Той те обича и ще го направи, но не го притискай, ОСВЕН АКО и в момента техните не се държат лошо с теб.Ако не се чувате-ОК.
И при нас е имало такива случаи на обидени и разстроени и милото чак след време ми е казвал, че еди-кога си бил говорил с който трябва по въпроса.
Тъй че не ги мисли точно сега тези неща.     Само си вгорчаваш живота.

Мили само не поставяйте нещата " или аз или те" !!! мъжете са си такива, те не отдават важност на това кой какво казал и какво мислел, че как си просвоявал заслуги и т.н., поне за моя говоря той не предва ама никаква важност с такива неща, даже самият му приятел от много години го прецака с доста пари и той нищо, ама нищо не направи !!! аз се изяждах от най-здравото място, че ми го правят на глупак , а той от доброта !!! по същия начин, може да се оплаквам от майка му , но не искам да й прави забележки, освен ако на място не го направи и то защото го е почуствал, че не е правилно ! защитавал ме е е, но понякога и неее е, и това си до неговото мислене, че примерно тя или някой друг, просто ги е казал лошите думи, но не ги е мислел и край !!!

Да, но понякога въпроса не е "Аз или те". При нас въпроса е, че винаги само те и тяхното мнение са важни, мен кучета ме яли. А нали всички си повтаряме (или по-скоро се самозалъгваме) че сега сме важни само ние двамата. Ами като толкова държи само и единствено на неговото си семейство (сакън да не се разсърди майка му) ми то тогава по-добре въобще да не сме заедно. Да си го тантурка майка му, да се държи за полата й и така да си живурка като толкова го е страх. Аз и за бивши не толкова сериозни гаджета съм се обръщала срещу родителите си и съм изисквала да се извинят ако са огорчили момчето, а камо ли за съпруга си. Аз за съпруга си съм готова и от семейството си да се отрека, а той една думичка го страх да им каже на техните. Плюс това аз не изисквам от него да се кара с тях или да ги обижда, просто да им обясни, че държанието им ме наранява. Просто искам малко справедливост за себе си, а не да бъда тъпкана и да си мълча и да се усмихвам. Ми то ако така се оставям, той рано или късно ще свикне и дори може да започне и той да ме тъпче като знае че само се примирявам и се усмихвам. Нямам намерение да бъда жена, която пренебрегва себе си, сакън мъжа й да не се напъне да каже две думи да я защити.  Не мислите ли?

ти си знаеш най-добре как седят нещата !!!! и след като така мислиш значи така трябва да бъде  !!!!

Ох prin4ipessa ,толкова са сложни тези взаимоотношения!!!Толкова е сложно да прецениш кое всъщност и правилното в случая!!!Ти сама ще решиш как трябва да постъпиш,но все пак недей да се настроиваш така към твоето момче,все пак той е твой съпруг и това,което сте си обещали на сватбата не е само...празни приказки!!!Незнам какво повече да ти кажа,а съвети не смея да давам,но искам да те помоля да споделяш с наш всичко,което те притеснява,за да се отърсваш малко от тези мисли и да ти олеква поне малко.....Пиши мила,ще чакаме!!!

чета и  ohm,пак чета и пак аз се включвам в клуба на ina и tonitta,не мога нищо лошо да кажа за моята свекърва,естествено като всеки човек си има и страни които на мен не ми допадат,но в сръвнение  с вашите свекърви моята е ангелче
desislavka щом си строите нов дом значи нещата вървят на добре ,ще потърпите още мъничко,нали знаеш хубавите неща стават бавно
prin4ipessa душичке какви са тези работи,я по-спокойно го давай,щом е обещало момчето,значи ще го направи