Цитат на: goldi в 23.01.2008 15:16
Знаете ли винаги съм си мечтала свекърите ми да бъдат интелигентни хора, с който като седнеш да можеш да водиш един нормален разговор за каквото и да било. А то кво се оказа моите са такива ама в пълния смисъл на думата простаци, просто няма какво да си кажа с тях, защото те изобщо не знаят къде се намират 
Всъщност, знаете ли, и аз много пъти съм мислила по този въпрос и вчера се сетих един пример, който е близък до семейството ми е много показателен, че свекървите могат да са страхотни и много готини жени по принцип и да се държат чудесно с всички останали хора, но се озлобяват и се променят в отношението си към снахите. Например нашето семейство има една много близка приятелка (която е по-възрастна от родителите ми, на около 65 години е жената). Със нас тя се отнася чудесно, винаги ни посреща в къщата си като скъпи гости, мила, учтива, всеотдайна и винаги е била готова да ни помага за всичко, но когато виждам как се променя на 180 градуса в отношението към снаха си, направо оставам потресена и със зяпнала уста

Все едно е съвсем друга жена, превръща се в истинско чудовище - нервна, агресивна, претенциозна, въобще представя се в съвсем друга светлина. Така че достигам до извода, че свекървите може да са страхотни хора, но имат като цяло тенденциозно злонамерено отношение към снахите си. Може би има няколко изключения, но като че ли това е всеобщ проблем.
Цитат на: maya_bunny в 23.01.2008 09:21
Ти отвърна ли нещо или си замълча?
Поне свекъра не се ли държи по-човешки, нали мъжете са по-свестни уж, не са гадини като нас жените
Ами аз въобще не съм очаквала чак такова отношение и такива коментари в мое присъствие и затова замълчах, защото просто онемях и не знаех как да реагирам. Пък и аз по принцип съм доста емоционален човек и гледам да сдържам емоциите си, вместо да отвърна агресивно и после аз да изляза лошата. Те хората са казали: "10 пъти мери, един път режи", затова гледам добре да премисля нещата преди да ги казвам, защото една непремерена дума, може да доведе до големи конфликти след себе си. Освен това, каквото и да кажа, знам че няма да мога да променя отношението им към мен, затова мисля че каквото и да кажа, нещата могат само да се влошат, а не да се оправят. Те смятат единствено себе си за прави. А по въпроса за свекъра вече започвам да си мисля, че той може би е по-голямото зло, защото имаше коментари, че съм нямала никакво право да се сърдя (когато не отидох да ги посетя по време на последния ни престой в БГ), защото те не се чувстват за нищо виновни и са
безгрешни. Да не споменавам, че имаше доста агресия проявена и към семейството ми, когато си бяхме в България за празниците. Имаше заплахи за побой над баща ми, имаше коментари че ние (аз и семейството ми) сме
ебаната страна и трябва да се съобразяваме, защото иначе ще има
Мисля че каквото и да отвърна на злобните им нападки, няма да променя нещата към по-добро, а колкото до това да им отвърна за да запазя достойнството си, те с коментара си че съм
ебаната страна изрично ми дават да разбера, че аз в техните очи имам точно толкова достойнство колкото има една крава за разплод...
