06.06.2007 18:25
браво, галчос - това е супер
ние никога не сме преспивали дори под един покрив и не искам и да знам какво ще е чувството
ние никога не сме преспивали дори под един покрив и не искам и да знам какво ще е чувството
но си я чувствам много близка и се разбираме добре, наистина се надявам да не е вярна приказката, че като се оженим нещата се променят, никак не ми се иска. а най-хубавото е, че и двете майки се разбират много добре, даже 2-те семейства, даже си излизат и без нас и казват,че даже им е по-добре
Пожелавам ти всикчо да си остане така хубаво и след сватбата ви!!!
Все пак имало на този свят и всестни свекърви!!! 



или поне не много. ужасно се притеснявам да не се обърнат нещата след сватба, но поне знам, че мога да разчитам на подкрепа от проекто-съпруга
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Вчера си дойде майка ми от Италия и вечерта ходихме у Свеки на гости. И тя като почна да философства кое как трябвало да бъде, и аз както бях пила една ракия
и като и казах, че каквото аз кажа това ще става и оная онемя. И майка само ме буташе под масата да мълча, ама на мен така ми беше дошла музата
. А милото вика на майка ми спокойно остави ги да се надприказват
. Та така стана и ясно, че каквото аз кажа така ще е, а и майка каза,че винаги се съобразява и не се меси и ще бъде както младите искат. 


Понеже засега живеем при тях ,преди да се оженим и преди да забременнея нещата бяха направо идеални. Нямаше никакви проблеми помежду ни и много се разбирахме.
Когато някои ме питаше разбирате ли се със свекитата , аз винаги отговарях: "Да , те са много добри хора и не се месят и не се бъркат в живота ни. Нито си налагат мнението ..." и т.н. Казвах го , защото наистина беше така. След като им казахме че ще се женим и като бях бременна , нещата започнаха постепенно да се променят. Но откакто се роди Теодора "играта" загрубя.
А вчера направо беше "върха на сладоледа". Оставили сме Теодора в легълцето й
и сме разтворили вратите, за да можем да вечеряме заедно и да я чуваме какво прави. По едно време тя започна да "църка" , и готова вече да заплаче. Свекървата я взе при нас в кухнята и по едно време свекъра вика:"... я й дай малко бира...". Подаде чашата към свекито и вика "Топни й пръстчето да го оближи да си куса малко бира..."
Ние със Светльо (мъжа ми) само гледаме до къде ще стигне простутията му.
Свекървата хвана ръчичката на Теодора и каза "Няма !" А той пак "...топни го малко , да опита както тати..." (между другото той много се гордее с това , че е дал на сина си 100-150гр червено вино и бира , когато е бил на почти две години , и как го е напил и се смеел и си удрял главичката в корема му)
. Аз накрая не издържах да му гледам простащината и му казах :"Как ще дадеш алкохол на бебе !?" И тогава вече млъкна. Тя е само на 4 месеца.... То бива , бива ...,ама чак пък толкова малоумни хора..., не съм очаквала ,че ще живея някога с тях под един покрив. За другите неща не ми се разказва сега , че като се сетя и
искам още сега да си събера багажа и да се върна при прабаба ми. Там може да е по-тясно и да ми е по-трудно с малко дете и възрастен човек на 90год , но поне ще съм по-спокойна за детето си. 
